Хайку Двор

Хвойна за душа спокойна

Зима, сняг, бор, разпилени иглички и шишарки по утъпкани пътечки,запалена камина,пукот,аромат на смола. Струйка дим-душата на дървото извисява в образи историята на своето племе, древно колкото света. Борове, елхи, клекове, кичестите кипариси, кедри и хвойни, съществували още от времената, когато вместо празнична заря е изригвал вулкан, и когато вместо пинчери се разхождали динозаври. Тези достолепни растения концентрирали в себе си мъдростта на еоните, от игла до шишарка. Ролята им е толкова голяма, че природата щедро е разгърнала разнообразието им до около 600 вида в наши дни.

Търпеливо изчакващи разкошните широколистни да се съблекат за зимния си сън, иглолистните изживяват звездния си миг, стърчащи (някои до 100м като гигантската секвоя) стройни и горди във вечнозеленото си безсмъртие. Някои видове са на тази земя повече от 5000 години (като Дълговечния бор, Pinus longaeva), не е шега.

Дълговечен бор, Невада, САЩ. Сякаш отправил ръце за молитва „Колко още,Боже?“ или просто „Благодаря“

Как запазват жизнен вид през зимата ли? Намаляват влагата в дървесината още от лятото, синтезират антифриз-подобни вещества в игличките и се покриват с восък, за да не губят вода. Поради целогодишната си свежест  и дълголетие , иглолистните вечнозеленковци са станали символ на вечния живот и са често срещани из гробищните паркове на християни и мюсюлмани, като Скърбящият Кипарис, който за утешение по убития от Аполон свой любим елен, бил превърнат в едноименното дърво-символ на безсмъртието и скръбта, или Отровният Тис, отблъскващ смъртта, както и нашата главна героиня в днешната ни история-Хвойна Джинова, пробиваща с острите си игли мембраната между битие и небитие.

Позната у нас като Смрика или Боровица от сем. Кипарисови, хвойната се използвала за прекадяване и опушване на помещенията при липса на тамян по време на коледните празници и последващите Мръсни дни, когато караконджулите и всякакви зли гадини летят из зимния мрак. Вярвало се е,че хвойната притежава силата да гони и задушава в аромата си нечистите духове и да дарява на хората здраве. В Родопите по Сирни заговезни, баш на края на мракобесния период, в началото на пролетта, са палили (а май и до днес) клади от хвойна около селището и мегдана и като намалеел огъня,с е прескачал за здраве и сила. В Западна Европа хвойната се свързвала със смъртта, подземието, общуването с мъртви. Използвала се за стимулиране на ясновидството. По време на епидемии от чума, варицела и други, опушвали болниците с хвойнови клонки за дезинфекция, а плодчетата (както и лавандулата) били разпилявани по пода на църквите, та като се стъпчат да отприщят пречистващата си сила.

Изсушени клонки за опушване, вързани в червен вълнен конец; ясновидка не станах.

Стоя пред нашите вече 4 храста хвойна, посадени пред оградата, и се питам откъде тази митология около тях. Вярно, цветът им един такъв сиво-зеленикав като изникващи от Авалонските мъгли; рошави и настръхнали с късите си супер остри иглички наистина приличат на пазители. Ако ръцете не изкървят от бруталните убождания, може да се усети характерния аромат при размачкване на игличките или плодчетата. И, наистина, сякаш умът се избистря и всякакви нежелани мисли се изпаряват. След духовното и умствено тяло, няма как да не подейства и на физическото. От векове различни части на растението са служили за извличане на екстракти и масла с приложение в кулинария, медицина, козметика и ароматерапия. В неузрелите плодове, кората и листата се намират пектини, восъци, органични киселини, антоциани, витамин С и други. Узрелите плодове, които всъщност са шишарките с месести и слети в едно люспи, са богати на етерични масла, смола, фруктоза, танини, терпени като юнен, юниперин, органични киселини. Дали под формата на отвари, тинктури, чай, във вана или за инхалация, хвойната ще подейства противовъзпалително, антимикробно, загряващо, тонизиращо и успокояващо. Ще тури ред в отделителната система (юнена действа пикочогонно), ще подобри кръвообращението, ще прочисти дихателната система, ще облекчи ревматични болки и ще погали и успокои нервите. Да не се пипа, обаче, от бременни- някои от терпените и маслата стимулират матката и предизвикват аборт. При бозайници, които дръзнат да хрупнат от клонките се наблюдават също репродуктивни проблеми, освен механичното дразнене на стомашния тракт. Но, хвойната далеч не е недосегаема за употреба- съсели, дроздове, хвойнови молци и техните гъсеници си похапват с кеф от листа и плодове.

Човекът също не остава назад в кулинарните експерименти с хвойна. Разпространена в северното полукълбо, хвойната е намерила начин да разнообрази предимно тежката и мазна кухня на северните народи като сушени и смачкани плодчета се прибавят в сосове и плънки на/с месо, а клонки се хвърлят на барбекюто за разкош. Но едно приложение изстрелва хвойната на звездния кулинарен небосвод, именно в приготвянето на напитки- слага се в бири, ликьори като грапа и , разбира се, джин.  Един от топ начините да понасям тегавите летни жеги  е отпивайки от кристално ясната, почти като течен диамант, смес от джин,тоник и лимон- студена и свежа горчивина, предизвикваща лек бодеж по сетивата да бъдат в спокойна готовност; като да съм под водопад в иглолистна гора. За първи път производство на джин е документирано в Холандия през 17 в. „Джин“ идва от латинското име на растението Juniperus, което по френски ще звучи genièvre, а на староанглийски- genever. Освен хвойна, в питието-лек има и други благини като анасон, канела, бадем, кора от лимон или портокал, шафран, кориандър, корен от перуника и други. Холандците зашеметяват и опияняват англичаните с това питие до степен, че когато през 18в. забраняват продажбата му, се надига бунт и почти в плачевна истерия започват да наричат джина „Майчино мляко“. Интересно ми беше да разбера, че най-големият пазар на джин в света се държи от филипинците като 93% е местно производство. Извън тях, САЩ са лидери в производството му, вкл. най-известните марки като Bombay Sapphire and Gordon’s. London dry gin е за заблуда на противника и значи, че джинът е чист, неподсладен и с преобладаващо хвойнов аромат, а не че е правен в Лондон.

С освобождаване на джина от бутилката, душа и тяло се сливат отново в милион и едно желания. Хвойната, като своите иглолистни роднини, се разпростира във времето (Bennett Juniper е на 2200 години, семената се нуждаят от две зими да покълнат, цъфтят и плододават между 7-10 година,плодовете зреят 18 месеца) и пространството (освен полена, разнасян от вятъра, старите клони,докосващи земята, пускат корени и така растението-майка се обгражда с малките си клонинги). Въпреки не особено приятелски настроения вид, хвойната разлива в етера и кръвта ни молекули тръпчива благодат.

Източник на младост и бодрост

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *