С аромат на лилаво: лавандула и салвия

Всяка година две приказни феи в мъгливо-зеленикави одежди- Лавандула и Салвия–  разпръскват здраве и благодат из двора. Заедно с братята и сестрите си мащерка, чубрица, мента, джоджен, риган, маточина, розмарин, мъртва коприва (и много други) формират семейство Устноцветни, или нашепващите през цветовете с форма на устни мощни лечебни слова. С наситено лилаво червило върху ароматните си устни, Лавандула и Салвия напяват за силата на духа, самопознанието, хуманизма, любовта към ближния и връзката между духа и материята. Не случайно лилавото е цвета на кралете, на седмата най-висша чакра на духовното осъзнаване и израстване. В цветотерапията лилавото успокоява кожни обриви, сърцебиене и главобол, и балансира ума и сърцето (като комбинация между синьо и червено). Но няма да е достатъчно кралско, ако не споменем Елизабет I и Виктория, които обожавали лавандулата и са отговорни за нейното разпространение по британските земи. Виктория я разпръсквала по пода, за да може като се стъпва да се отделя изцерителният й аромат. Карл Велики в далечния 9ти век се разпоредил салвията да присъства задължително във всяка манастирска и лечебна градина.

Но да видим какво им е толкова ценното на тези билки.

Лавандула

От юли до септември полята в някои части на света наподобяват копринен шал на лилави райета, ухаещ на скъп парфюм. Особено из нашата Розова долина, в комбинация с розовите прелестни цветове. България е най-големият производител в света на лавандулово масло, може божествената енергия на розата да има влияние, но почвата и климата, както и сорта са ключови. Лавандуловите туфички, които могат да достигат размер на двуметров храст, обичат средиземноморско-умерен климат, слънчевата светлина, леко алкална, добре дренирана и подхранена почва. Най-разпространеният вид- теснолистната- издържа на засушаване и е студоустойчива, но при резки температурни промени може да измръзне при -7 градуса. Има около 30 сорта и един естествен хибрид между теснолистна и широколистна- лавандин– с по-големи размери и по-дълги дръжки на съцветията, които могат и да се разклоняват; не е така студоустойчив и се нуждае от по-богати почви; произвежда повече етерично масло, но не толкова качествено като на другите видове.

Lavandula angustifolia получава своето име от лат. глагол lavare (мия се), може би защото древните римляни са добавяли растението към вани и бани, за да се отпуснат и пречистят. Хигиенният и ароматизиращ ефект е бил забелязан и от перачките в средновековна Франция, които перяли с лавандула и после сушали прането върху храстчетата. Тайно са подозирали и антибактериалните свойства, след като и в Древен Египет са намерени цветчета сред слоевете мумифициран материал, а през 19ти век производителите на ръкавици в западна Европа , които парфюмирали продуктите си с лавандула, забелязали, че носещите ги не се засягали от върлуващата холера. За съжаление, лавандулата не се оказала толкова ефективна срещу чумата.

Самата Лавандула рядко боледува и страда от вредители, като изключим някои досадни цикади, горски скакалци и нематоди (които прегризват кореновите власинки и растението изсъхва). Силните защитни механизми, които си е изработила, неминуемо действат и върху нас. Това става благодарение на основните активни вещества линалол, линалилацетат и камфор. Те потискат възбуждането на нервната система, което ние усещаме като  успокояване и чувство на комфорт. Доказано е, че чрез инхалация за 3 минути, алфа и тета вълните в мозъка се увеличават, което намалява тревожността, подобрява настроението и успокоява. Тези вълни се увеличават и по време на медитация, в състояние на буден покой. Спокойният ум, от своя страна, ще се отрази положително на паметта и способността за концентрация. Такъв ефект има и чаят от изсушени цветчета. Лавандуловото масло, капнато върху тампон или плат самостоятелно или в комбинация с етерични масла от босилек, хвойна и майорана, омайва и бързо изпраща в царството на Морфей. Най-вероятно така се чувстват и многобройните насекоми, попаднали в ароматното поле на лавандулата. Казват, че е отличен репелент, най-вече срещу домашния молец, но и срещу комари, мухи, листни въшки по розите. За последните две все още не съм убедена, но ще й дам шанс да се докаже. Освен с розите, лавандулката е в приятелски отношения с лайката, невена, мащерката, латинката, чубрицата, ригана, сибирския лук, лозата. Определено не е добра идея да се засажда до мента, девесил, коприва и горска ягода, защото ще си потискат взаимно растежа и развитието.

И така, стръкчета лавандула ще ни заредят със спокойствие и чистота, ще облекчат разбито сърце, а ако подарим саксийка на някой ще му отворим път към нови възможности и приключения. Истински талисман, който пречиства тялото и душата.      

Салвия, градински чай, какула, конски босилек

Това растение е голямата изненада в нашата градина. Спомням си увереният скептицизъм дали въобще ще се хване, когато една пролет пресаждах две млади коренчета в градината. Но, година след година изумлението ни растеше заедно с размерите на вече големият синкаво-зеленикав полухраст. Направо пощуря, не му вляят нито студове, нито кюстендилските слани, нито изпепеляващите августовски жеги. В дивото си състояние вирее по каменисти насипи или слабо алкални почви из Средиземноморието и Балканите, на ярко слънце и с мека зима. При нас само последното не е налично,е, примръзва леко, но на пролет избуява с нови сили. Също като лавандулата, и салвията е ок да не се полива редовно, условие, което ни радва безгранично. Енергията на салвията благоприятства бобови, моркови, розмарин, рози и ягоди и затова е добре да я настаним в близост, но далеч от тикви и краставици. Около нея няма да никнат гъби, плесените и молците също нямат шанс след повей от характерния аромат.

Нашият е обикновен градински чай, Salvia officinalis, но има още няколко разновидности като Salvia apiana или бяла салвия, характерна за Америките и използвана от индианците за духовно лечение и изпадане в транс от дима на изгарящи листа. Опушването на помещения с добре изсушена китка салвия е било честа практика и по европейските ширини, особено през Средновековието. Правило се е с цел дезинфекция и унищожаване на вредители, но и за пречистване на лоша енергия и защита против уроки. Използвала се е и в религиозни ритуали, езически, разбира се, за избистряне на ума и свързване с духовния учител. Затова и името Salvia идва от латинския глагол salvare (изцеряване, спасяване), а арабите през 10ти век са считали тази билка за осигуряваща безсмъртие.

Арабите може и да не са били далече от истината, ако погледнем действието на градинския чай на физическо ниво. Основните му съставки- цинеол, борнеол, туйон, танини, кератини, витамини К, С и В, както и желязо– придават силни противогъбични, антимикробни, антиоксидантни и стимулиращи свойства на растението. Основната използваема част са листата, които е добре да се берат преди да започне цъфтежа и между 12 часа на обяд и 4 часа следобяд, когато количеството на етерично масло е най-голямо. Втриването им в пресен вид върху зъбите и венците ще ги поддържа здрави и чисти, а върху кожата ще облекчи моментно ухапвания от насекоми. Дали ще я пием на чай или ще си я накапем в по-концентриран вид като етерично масло, салвията ще съживи застоялата ни витална енергия като най-първо прочисти сърдечно-съдовата система като отстрани плаки, стимулира кръвообразуването, охлади кръвта и премахне възпаления (които затоплят). Възстановеният кръвоток моментално ще оживи и мозъка и ще допринесе за възстановяването на паметта в напреднала възраст. Друго основно действие на салвията е потискането на всякакъв вид секреция– пот, слуз и мляко. Първото е добре за менопаузата, второто – за възпаления на горни и долни дихателни пътища, а третото не е добре за бременни и кърмачки, затова се препоръчва да се избягва консумацията в тези етапи от живота. Гаргара със запарка от листа е чудесно при всякакви възпаления в устната кухина- афти, болни венци и зъбобол, болно гърло. А пресни листа в комбинация с мед произвежда ароматен сироп за кашлица: количество 1:1 в буркан се оставя за седмица и след това се употребява по 1 с.л. като я оставяме да се разтопи бавно или я добавяме в топла вода с лимон.

 Едно от активните вещества на салвията е доста интересно- туйонът, който е алкалоид с психотропно действие и с роля в споменатите по-горе магични ритуали. В по-големи количества го има в горчивия пелин, който в комбинация с алкохол и други билки като анасон, маточина, лайка, магданоз, исоп и др. събуждат Зелената фея- абсента. Питие с противоречива репутация, особено из бохемските кръгове на 19-20 век. Силното алкохолно съдържание и омагьосващият зеленикаво-жълтеникаво-синкав цвят привличат като мед всякакви впечатлителни и търсещи силни усещания души. Наричат абсента Зелената фея, не само заради цвета, но и заради предполагаемите халюциниращи преживявания и видения, мечта за всеки артист. Последните, обаче, не са доказани, че се дължат на туйона, а по-скоро на количеството поет алкохол 🙂 Това не оправдава горкото вещество, защото при продължителна употреба действително става отровно, води до епилептични припадъци и уврежда неимоверно черния дроб и нервната система. Предполага се, че Винсент ван Гог, луд фен  на абсента, превърта окончателно и фатално именно заради злоупотребата със Зелената фея. Отклоних се, но и градинският чай е добре да бъде консумиран умерено, не се препоръчва всекидневна употреба (което е валидно за всяка билка, включително кафе, какао, зелен и черен чай, но нейсе..).

 Докато листата са практичната част на салвията, цветовете са тези , които привличат вниманието на всякакви захласнати създания от човек до тумбеста пчела. Освен в наситено лилаво, съцветията с устни се извисяват обагрени в бяло или розово. Хермафродитни са, т.е. съдържат и женските, и мъжки размножителни атрибути, чиито механизъм на действие е възхитил Морис Метерлинк, описващ го като един от „ любопитните изобретения на гения на цветята“ в книгата си „Разума на цветята“. Накратко, за да се избегне самоопрашване, близалцето или женския орган е недостижим за тичинките, които пък зреят по-бързо от плодника. За да се извърши магията, трябва помощник- мъхеста пчела, която, по думите на Метерлинк „ като всяка твар на тази земя, водеща битка със смъртта, пчелата съществува само за себе си и за вида си и не би й минало през ум да прави услуга на цветето, което я храни…Но ето какъв прекрасен любовен капан е измислил Градинския чай: на дъното на шатрата си от виолетова коприна, той разстила няколко капки нектар- това е стръвта.“ Пчелата се гмурка, обира прашеца след задвижване на система от макари и лостове и го отнася на друг цвят с готов плодник, който се протяга и извива, така че да докосне опрашнената гърбина на навлизащата в цвета гладна пчела. Морис установява, че размножителния апарат сред Устноцветните не е еднакво съвършен, което го кара да възкликне: „Мигар ароматното племе продължава да усъвършенства размножителната си система? Още ли сме в периода на проектирането и опитите? Значи ли това, че не всичко е неизменно и веднъж завинаги установено, още се експериментира в този свят (на растенията), който ни се струва фатално, органично рутинен?“ Хубави въпроси, няма нищо скучно и рутинно в природата, само в човешкия мозък.

Та, и цветчетата можем да ги метнем в чая или върху ястие за красота и вдъхновение. Листата се използват по-сериозно в кулинарията, особено из средизменоморските кухни. В паста сосове, риба,омлети, червено месо, в комбинация с джоджен в боба- уникално! Любимо ми  е да добавям листенца към печащи се картофи, които също стават хрупкави. Може да се добави и в сладолед.

Салвията ще ни спаси от лошо влияние и настроение, замъглен ум и бедност. Опитни споделят, че листенце в портфейла привлича финансово изобилие. Който може, да вярва.

Лавандула и Салвия- магични, полезни и красиви-

думи не ще ми стигнат да ви славя!