Съкровище в двора – Дзен Градина

Когато бях малка много обичах да ровя в пръстта из двора и да си откривам разни неща. Обикновено се натъквах на ръждасяли пирони, капачки от лимонада или кокалчета от някой гризач за по-вълнуващо. А когато баба ме викаше да вадим картофи, в душата ми настъпваше истински празник. Изкачащи сякаш от нищото, елемент на изненада никога не липсваше. Както когато откривах грижливо закътани (и забравени)от някой пор или златка кокоши яйца по разни скришни места из двора. Едва ли някой би се изненадал тогава да напиша, че едно от многобройните ми желания за житейска реализация бе да стана археолог, но вместо скъпоценности от световно значение, изравям със същото вдъхновено настървение и внимание златисто-бронзови грудки. И не става въпрос за картофи, а за нещо наистина специално- земна ябълка, заровена като истинско съкровище в земята.

Стройни,зелени и грапави като шкурка стръкове с големи капковидни листа кулминират някъде към края на лятото в жизнерадостни жълти цветове, подобно на малки слънчогледи. Подобно не, направо са си- познато като земен слънчолгед, освен като гулия и йерусалимски артишок, Helianthus tuberosus произлиза от рода на слънчогледите, и от общото им семейство Сложноцветни. Мигрирали са от Северна Америка, където животоспасителните им хранителни качества са били неведнъж оценявани. А тези качества се дължат на странни, леко уродливи на вид образувания по коренището,които изпълняват ролята на долапче за растенията. Т.нар. грудки складират хранителни вещества и енергия, необходими на растението при неблагоприятни условия, както и за повторното му развитие през следващия сезон. Имат едни издатини-очи или пъпки, от които се пръкват нови стъбла и корени като му дойде времето, при подходящи условия. Това е добре да се помни, за да не се стигне до комичната истерия, която ме обзе една година- след като изрових доволно количество грудки, на следващата пролет нищо не се показваше, и реших, че никога повече няма да имаме гулии. Но дори и малка част да има останала в почвата, тя ще се активира и прорастне. И ,слава богу, под летните топлини най-после започнаха да избиват новите стъбълца, та цяла гора!

Непретенциозна към почва и поливания, гулията е предпочитана дори и само за цветната леха- повявани от лекия летен ветрец, малките слънца допринасят за селската романтика.

След като прецъфтят и зелената част започне бавно да вехне, е време да подготвим мотиката, а по-изтънчените да затъкнат салфетка и да хванат вилица и нож в очакване на хрупкавите буцички с аромат и вкус на земя. Късметлиите с по-рохкава почва само ще дръпнат и поразровят леко, за да извадят ценните находки. При нас е по-забавно и цапащо, каляващата дух и воля предимно глинеста и яко спечена почва изисква по-остър инструментариум, споменатото по-горе настървение и ако сме умни, да размекнем почвата предварително.

Земната ябълка е кореноплод, който Майката Природа приготвя точно навреме в бедната на храни зима, и заедно с цвеклото, целината, ряпата, морковите, пащърнака и картофите ни предоставя богато и вкусно меню, което да ни засити и затопли. С изтръгването и хрусването на тези високовъглехидратни вълшебства се заземяваме и насищаме с дълбоките тайни на земните недра. За нашите ширини кореноплодните са сезонни зеленчуци, а съобразяването със сезонните промени крие в себе си друга красота. Културите преди нас са имали доста по-сериозно и отговорно отношение към храната и нейното приготвяне и консумиране, защото са знаели нейната сила да лекува, но и да разболява.Важен момент от здравословното хранене е използването на местни и сезонни продукти. Според китайската медицина, храненето с храна за конкретен сезон и от местни производители ще има по-голям оздравителен ефект. Сезонните плодове, зеленчуци и подправки ни свързват по-добре с природата и нейната цикличност, което, от своя страна, регулира и приспособява организма ни за промените.

Даваха преди време един корейски сериал „Съкровище в двореца“, който дядо ми много харесваше. Загледах го и аз и дълбоко се впечатлих от религиозната отдаденост към приготвянето на храната. Съкровището беше девойка, изучила до такава тънкост видовете храна и начини на приготвяне в кралската кухня, че успяваше да върне чрез блюдата си духовния и физически баланс на хората. Обучаващите се за кралски готвачи изучаваха не само кулинарното изкуство, но и поезия, философия, духовни и физически упражнения и работеха в тясно сътрудничество с лекарите.Защото не са важни само качествата на продукта, но и енергията, с която са приготвени. Многократно беше показвано, че високият морал, чистата душа и намерения на девойката, както и усърдието да предостави най-доброто, бяха в основата на нейният успех. А нямаше как да постигне най-доброто, ако не разбираше взаимовръзката между душа-ум-тяло и силата на храната да влияе на този баланс. Майсторството на готвача проличава не само в приготвянето на продуктите (тяло)- без опитване да знае дали е добре на вкус, и в поднасянето (душа)- да осигурява естетическа наслада,но и в ограмотяването за какво е полезна дадената храна и как се консумира (ум). Към това добавят нещо изключително важно: да знаеш за кого готвиш- какъв е неговия характер, болежки, предпочитания. И така, да видим с какво ще заблести нашето съкровище под земята- лечебният сезонник Земният слънчоглед.

Кой би могъл да предположи , че мръсните,безформени бледо кафяви или розовеещи грудки са свръх чистачи на организма. И как да не са, като самите те не складират тежки метали, нитрати, пестициди, токсини и радиоактивни остатъци от почвата, както било доказано след Чернобил. Чисти като Еньовска роса. Освен микроелементи като калий, желязо, фосфор, мед и силиций, земната ябълка съдържа фибри, които изчистват шлаки и токсини и така подобряват метаболизма и липидно-въглехидратната обмяна. Има една друга магична съставка, която прави земната ябълка ценна като злато- инулинът. Този сложен въглехидрат също спомага за изчистването на стомашно-чревния тракт като така се повишава устойчивостта на вируси и инфекции в храносмилателната система. Заедно с пектина лекуват язви, гастрити, колити, запек и диария, затова гулията се включва в диетично хранене при такива състояния. Но инулинът има по-ценното свойство да не се разгражда до глюкоза, а до по-трудно усвояемата фруктоза, което означава, че кръвната захар не се увеличава и диабетиците ще ликуват! Инулинът съдейства за балансираното усвояване на глюкозата и активирането на панкреаса за самостоятелно производство на инсулин. Инулинът, обаче, не се разгражда в храносмилателната система, а се метаболизира от бактерии в дебелото черво, което може да доведе до колики и метеоризъм (отделяне на газове..).

Най-полезна е земната ябълка да си я ръфаме в пресен вид или изстискана на сок. Освен храносмилателната, прочиства и отделителната система, предотвратява образуването на камъни в бъбреците. Също, сокът почиства и заздравява кожата, антиоксидантите подмладяват и възстановяват след болест или умора. 50 гр. на ден прясна гулия ни дава необходимото количество силиций, който участва в изграждането на синовиалните обвивки на ставите и така облекчава ревматоидни и артритни състояния. За болки в ставите се използват за компреси и листата- 25 мин се варят и се долива теността във ваната. Цветовете пък сушени в отвара, се използват за нормализиране на хемоглобина. Приготвя се и настойка при настинки- сухият цвят се запива с вряла вода и се оставя под капак за 6 часа- прецежда се и се пие 3-4 пъти дневно.

Освен прясна, гулията е много приятна печена, варена и на туршия. Последното беше истинско откритие за мен на един вегански лагер.Намерих и една много вкусна рецепта за хумус с гулия: 1 кг гулия, чаша и половина сварен нахут, 1 с.л. суров тахан, 1 с.л. лимоново сок, по половин ч.л кимион, мащерка и сол. Гулията се пече до омекване за 30-40 мин, после се слага в блендер с останалите съставки, може и малко вода, пуска се и воала- гладка хранителна вкуснотия.

Земната ябълка дори е вдъхновила за една жълтееща импресия самият Клод Моне.