Хайку Двор

Съблазни ме с познание

Жарко лято, благоуханни овощни градини, въздухът премрежва погледи и разтуптява сърца. Палава моминска ръка откъсва лъскав червен плод и дебнейки сред разлистените дървета изстрелва сочното си любовно послание към сякаш нарочно почиващият си наблизо младеж. Ябълката тупва по рамото му, и младежът престорено стреснат я сграбчва и отхапва със страст. Сладък момински кикот и двамата като пърхаща двойка пеперуди отлитат към своя миг безвремие. Розово пухкаво облаче радостно разперва амурските си крилца и кацва на ръката на Афродита-Венера, която доволно отбелязва още едно божествено съединение благодарение на нейния плод- ябълката.

Бухвам във фурната на дърва тавичка с пълнени с блаженство ябълки и се отнасям в размисли откъде и как този плод става толкова важен и натоварен със символика. Красиво дръвче с големи розово-бели цветове, които ако съзерцаваш достатъчно дълго може да ти излекуват душата. Как ли- чрез трансфер на енергии, нали ставаш каквото гледаш, ядеш, слушаш, говориш. Затова съзерцанието на природата ни усъвършенства малко по малко. И от тези ангелски цветчета ще изплува тайната на вселената побрана в една шепа- обла, лъскава, сочна, ароматна и благодатна.

Петър Дънов е казал, че всеки божествен плод има своето велико предназначение:“…плодовете са съвкупност от енергии, които функционират в тези форми. Плодовете развиват благородни чувства и въздействат върху характера“. Какво ли въздействие ще ми окаже ябълката? „ Ябълката е подвластна на Венера и е с кръгла форма, определяща живот на чувствата, така че внася мекота, заглажда „ръбовете“ и придава свежест на лицето. Ако детето е грубичко- хранете го с ябълки“. И цвета на ябълките ще спомогне за развитието на определена сила: жълтите ще засилят ума и волята, червените- жизнеността, зелените- мотивацията за развитие и растеж, розовите ще придадат благост и мекота.

Ароматът на печени ябълки става все по-осезаем и избутва всякакво съмение защо този плод е символ на сладострастието, греха и още нещо.

Преди Афродита да замеря влюбени с ябълки, Гея (майката-Земя) подарява на Първата жена Хера дърво със златни ябълки, засадено в градината на нимфите хеспериди и пазено от змей. Всички знаем историята за това как Афродита се сдобива със статута най-красивата сред богините, благодарение на избора на един смъртен, съблазнен от обещанието за най-красива съпруга.  Богини, неземна красота, ябълки, змейове, раздор..Тези ключови думи сме ги срещали и в други подобни истории. От северноевропейските митове за ябълката като извор на вечна младост за боговете и символ на плодовитостта до нашите земи, където трима братя пазят златна ябълка от люта хала и преборвайки я стигат до неземно красиви и млади девойки; или приказката за неродената чудна мома, която излязла от разрязана на две ябълка.

„Градината на хесперидите“ Фредерик лорд Лейтън, 1892

От приказките в традициите: в миналото ябълки за забучвали на сватбеното знаме и овен, а влюбените си разменяли ябълки; слага се и на сурвачки като символ на плодородие и живот. Междудругото, попаднах на интересен ритуал на благославяне и наздравица (wassail),запазен в югозападна Англия, подобен на нашето коледуване. Tрадицията мъже да обикалят от врата на врата, да пеят коледни песни и да пият за здравето на тези, които посещават, се връща към предхристиянските обреди за плодородие, когато селяните са минавали през овощните градини в средата на зимата, пеейки и викайки силно, за да прогонят злите духове,  изливайки сайдер върху корените на дърветата за насърчаване на плодородието. Това се случва на 12та нощ след Коледа (да, Шекспировата 12та нощ е вдъхновена от този ден, но от друг ритуал за размяна на статут и пол- травестия), на пети януари. В други части на страната мъжете от селото излизали в овощните градини, носейки купа с гореща бира с подправки и ябълки, и пеели, танцували и наричали (както за дървото, така и за човека), докато накрая, разочаровани, мъжете ще заплашат с брадва дърветата, ако не раждат добре през следващата година. Точно това е и в ритуала на българите за 25.12- стопанина с малко момче люто се заканват на плодните дръчвета и после ги успокояват, че ще родят обилно и няма да ги отсичат.

Но стигаме до най-известния вариант на историята- за библейските Адам и Ева, които подмамени от змия, вкусили забранения плод от Дървото на познанието и били изгонени от Вечния, застинал в съвършенството си Рай. Има спекулации какъв е бил този плод, защото ябълки не е имало по това време в светите земи, а и в Стария завет също не се споменават. Но дали ще са смокини, маслини, нарове или дюли важно е посланието- желанието е грях, а да искаш да знаеш повече от отреденото ти е направо нахалство и ще страдаш за този избор. Няма да се впускам в символиката на цялото нещо, само ще спомена,че благодарение на християнските фантазии ябълката от плод на любовта и красотата, се превръща в инструмент на съблазън (с нечисти помисли) и познание. Да си припомним Снежанка и вещицата с отровните ябълки. Дали пък и отхапаната ябълка на голяма технологична компания не носи подобен смисъл (но да не изпадам в дълбоки конспирации). Ябълката-между грехопадението и просветлението! Нютон би се съгласил, нали проумял законите на физиката след като му тупнала ябълка на главата (но май опровергаха и този мит). Не може да има развитие на мисълта без прекрачване на граници. Може би и затова в САЩ, Дания, Финландия и Швеция от 19 в. насам на първия учебен ден децата подаряват ябълка на учителите си, която им се дава и като награда за отличителни заслуги в работата им.

„Адам и Ева, изкушени от змията“, средновековен дървен панел от тавана на катедрала Или в Кеймбридж, Англия. Снимка:Дейвид Лайънс

В наши дни формата на ябълката често се използва за илюстриране на земните магнитни полета, които предпазват Земята от вредните космически лъчения и са резултат от взаимодействието на електричеството и магнетизма- две основни сили в природата, които в езотериката имат аналог с всичко друго двоично- светло/тъмно, добро/зло, мъж/жена, ляво/дясно и т.н. Дали това не е било ревностно пазеното познание, което довело до падението на душите в материалния двоичен земен свят? Но който те искали да изживеят, съблазнени от възможността да създават собствената си среда и път.

Учените кръщават ябълката Malus domestica (от лат. malus– лош, зъл), различните народи си я кръщават с по-приветливи имена: мило на гръцки, алма (което значи душа на иберийски) на азерски/турски, омена на фински, аблъко на старобългарски (може би идва от объл?). Тази плодна сладко-кисела експресия естествено вирее из Централна Азия, преди ок. 10000 години е одомошарена от китайците и по пътя на коприната разнесена из Близкия Изток и Европа. Практичния и изобретателен човешки ум се впуска веднага в екпериментиране и култивира над 7500 сорта- сладки за прясна консумация, по-кисели за готвене и стипчиви за алкохолни напитки като сайдер.

Изкусителната форма и цветове, сочността и полезните й качества правят ябълката изключително популярен плод навсякъде по света като САЩ, Китай и Турция са сред най-големите производители. Някога и кюстендилския край е бил украсен с ухаещи ябълкови градини, подгизнали във вода която се просмуквала в едри сочни плодове, сред свежа зелена тревица и пеещи труженици. Дори си спомням жалък остатък от тях, баба ме заведе веднъж,тамън прецъфтели, в очакване на тяхното си рождество. Наблизо шуртеше поточе, беше леко сумрачно, тревата джвакаше, отнякъде се разкудкудяка кокошка. Разкошен земен мистицизъм.

„Мома с ябълки“, Владимир Димитров-Майстора отлично е усещал фините енергии на природата и връзките им с човека.

 “An apple a day will keep the doctor away” гласи известната английска поговорка, но дали е с основание?

Освен с благотворното въздейстие върху всички сетива, този достоен представител на сем. Розоцветни благоприятства и прочиства различни проходи в тялото, регулира метаболизма и съответно теглото, облекчава стомашно-чревни и белодробни дисхармонии. Ябълките, освен органичните киселини (които избелват зъбите) и лесно разтворими захари като глюкоза и фруктоза, са богати на пектин, полифеноли (кверцетин, антоциани) и витамини от А до Р. Две ябълки на ден осигуряват дневната доза на елемента бор, който повишава усвояването на калций и така предпазва от остеопороза. Също така, веществата в ябълката се свързат със солите на тежките елементи като живак, олово, уран, манган и така се изхвърлят от организма. Витамините А и D подмладяват кожата, а витамин С, заедно с кверцетина са мощни антиоксиданти и имат регулиращ и антираков ефект. Количеството на витамините е най-голямо в кората, затова ябълките е най-добре да се консумират свежи, цели и с обелка, защото при разрязването им витамините ,особено С, преминават в неактивна форма. Освен това, се окисляват и полифенолите и се отделя етанол, който спомага за зреенето и гниенето. Ако има ранена или разрязана ябълка в близост до други плодове, то тя ще спомогне за по-бързото им узряване или загниване- оттам и приказката „Една гнила ябълка стига да зарази цялата кошница“. Ех, Malus.

Често ми се караха като дете да не гълтам семките, но съм виждала и как се изяжда ябълка без остатък- zero waste маниаци, или лакомници-непукисти? Факт е, че в семките има циановодородна киселина– както в кайсиевите и бадемовите ядки- която е токсична и при прекомерна употреба може съвсем спокойно да прекрати нечий земен живот.

В стаята вече не се трае от сладост, изваждам разпукалите се в цвърчащ сок ябълки, поръсвам с канела и се прибирам обратно в Райската градина.

„Това не е ябълка“, 1964, Рене Маргрит. Заигравка с представите ни за реалност

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function Smush\Core\Parser\str_contains() in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php:373 Stack trace: #0 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(358): Smush\Core\Parser\Parser->sanitize_value('width') #1 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(157): Smush\Core\Parser\Parser->is_safe('width') #2 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(120): Smush\Core\Parser\Parser->get_element_attributes('<img width="595...', 'https://zengrad...') #3 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-page-parser.php(35): Smush\Core\Parser\Parser->get_elements_with_image_attributes('<!DOCTYPE html>...', 'https://zengrad...') #4 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/transform/class-transformer.php(53): Smush\Core\Parser\Page_Parser->parse_page() #5 /home/zengradi/pub in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php on line 373