Сладко зазимяване
Отглеждането на плодове и зеленчуци прави човека по-чувствителен към промените на околната среда. Изменение в посоката на вятъра, видовете облаци по небето, нахалните хапещи мухи, предвещаващи дъжд, поетапното цъфтене и съзравяне на определени цветя и плодове като индикация за прехода на времето и сезоните, абсолютната тишина и застой, различно интензивните слънчеви лъчи- всичко това обостря сетивата и ни съединява с непрестанната динамика на природата и космоса.
И ето, една сутрин стягащият порите като с фина игла и конец студен въздух, носи свежия мирис на разлагаща се шума, а всичко по земята е накичено с проблясващите кристалчета на сланата. Дърветата, сякаш разпуснати от Деметра за дълга почивка, са свалили разноцветните си работни униформи, и всичко е в очакване на студеното и мрачно, но изпъленено с възможности за вътрешна трансформация царуване на Хадес (богът на подземното царство, отъждествявано със зимата). Но преди окончателно да отлети, богинята на плодородието палаво ми намига и кимва в посока на последния си дар- Мушмулата. Ура, още малко спечелени сладост и радост от градината преди окончателното й/ни хиберниране за следващите 2-3 месеца.
Това бижу насред двора е невисоко дръвче с кичеста корона от продълговати мъхнати листа, които грейват през есента в различни жълто-оранжево-розово-червени нюанси. Мушмулките се пръкват по върховете на плододаващите клонки, затова трябва да се внимава много при подрязването и оформянето на короната. Част е от семейството на Розоцветните и е тип „сова“-събужда се късно като разтваря прекрасните си искрящо бели цветове чак май-юни, и си „ляга“ доста късно- през ноември. След като цвета е налюбен и оплоден, долната му част започва да се раздува, белите венчета опадват и след известно време имаме налице симпатични оранжево- кафяви топчета с кратерче в горната част, обрамчено от чашелистчета. В началото мушмулките са светли отвътре и абсолютно неядливи поради стипчивия си вкус, но „попари“ ли ги сланата в късна есен, омекват, потъмняват и добиват характерната си сладост.
Някои казват, че вкусът наподобява мармалад от шипки, други- на ябълково пюре. Аз усещам и ябълка, и круша, и шипка, но и мушмула. Има едно плодче в Индия- чику (от едно семейство с аргана и карите), което прекръстих на мушмукруша докато бях там, иемнно защото много напомня по вид и вкус на родните плодове.
Но външният вид и погрешното разбиране, че трябва да угният преди да станат за ядене, изграждат печален имидж на мушмулата на запад-северозапад: средновековния английски поет Джефри Чосър използва плода като символ на развратните жени и старостта (The Reeve’s Tale); по-късно Шекспир в негови пиеси („Мяра за Мяра“, „Ромео и Жулиета“) също използва мушмулата като намек за прогнилия морал у жените. А истината е, че омекването и промяната в цвета не е гниене, а зреене (мацерация)– процес, в който се разграждат определени структури и се отделят сокове и захар. Разбира се, ако не се съхраняват правилно и не се консумират навреме, ще започнат и да гният, което става с помощта на микроорганизми. За да се запазят за дълго и в добро състояние, се подреждат на пластове (да се запази влагата, иначе изсъхват и заприличват на египетски мумии), най-добре с дръжките нагоре, и се държат на тъмно и хладно (до 10⁰С). Проверяват се редовно, омекналите се обират и….в най-приятния случай тънката кожица се обелва и с език и небце се размачква плодовото месо, извличайки всички полезности и приятности на пресния плод. Някои хора ги мятат в бидона за ракия, други правят разни конфитюри и смутита. Както ви харесва (намигане към Шекспир).
Очевидно мушмулата е била добре позната и разпространена из Европа през 16-17 век, но популярността й започва да залязва по това време заради навлизането на други екзотични и непознати плодове. Била е и добре позната и ценена от древните римляни и гърци, а до тях мушмулата (името е турско; на арабски звучи подобно) достигнала от крайбрежията на Каспийско и Черно морета. У нас вирее естествено в Странджа и култивирано почти навсякъде, стига да е слънчево и почвата да е леко кисела.
Мушмулата се споменава в медицинският трактат от 15в. Tacuinum Sanitas (Масата на здравето) като средство против пиянство, но вредна за стомаха и храносмилането. Чак вредна не е, казва съвременната медицина, но хората с язви и гастрит не бива да прекаляват, защото ще им стане неприятно от наличието на органичните киселини в плода. Но те пък са полезни за нервната система и кръвоносните съдове. Както и при другите Розоцветни, Mespilus germanica, както я наричат учените хора, съдържа пектин, който подобрява перисталтиката (действа като слабително), кръвообращението и прочиства организма от токсини. Голямото количество витамин С укрепва имунната система, а различните минерали като калий, калций, желязо и магнезий влияят положително на сърцето, кожата и работата на мускулите. Установено е, че мушмулите са особено полезни за регулиране работата на ендокринните жлези, помагат при справяне с инфекции на стомашно-чревния тракт (особено дебелото черво), уринарния тракт и бъбреците, както и прочистват черния дроб. Спиртна настойка от мушмули се използва при респираторни заболявания-астма, бронхити, възпалено гърло дори.
Полезните свойства не се ограничават само до плода: дървесината е твърда, гъвкава, плътна и тежка, което я прави добър избор за направа на фини дървени изделия като дръжки на инструменти и диригентски палки. Ехаа, за дирижиране на чуден градински концерт с участието на още един брилянтен солист- Мушмулата!
