Семената – Дзен Градина

„Пролетта иде!“- пеят в хор като едно бяло братство смирено приведените кокичета, току-що разгънали из тъмните земни недра искрящите си троични поли. Животът отново ще го бъде! Това е времето, в което човеците отмиват миналите грехове, пресъздавано в различни карнавали и ритуали, и се настройват за новото, носещо надежда и пожелания за по-добро и благополучно битие. Това е времето, в което да се възползваме от възходящата жизнена енергия, за да засеем материалните и духовни семена на новата реколта. Каквото посееш, това ще пожънеш, е казано неслучайно.

Когато се замислих за темата, изникна ученически спомен от началното училище. Имахме домашно по природознание да увием 2-3 бобови зърна в напоен с вода памук и да чакаме покълването. С нетърпение и любопитство наблюдавах бурканчето,в което памукът с дните пожълтяваше и неприятна миризма започваше да ръси съмнение в детската ми душа. Но след една седмица, отгръщайки памучената пелена, трансформацията беше налице. С гордост занесох набъбналите бобчета в училище, за да ги разцепим и научно да констатираме това, което го имаше на картинка в учебника- оформени листенца, стъбълце и коренче. Обясненията на учителката и смисъла на заданието са като в мъгла, а можехме да научим едва ли не смисъла на живота само с едно домашно- да растем и развиваме към Светлината, но само ако сме здраво вкоренени в Земята.

Перфектна илюстрация на движещите сили (материална и духовна) в природата наблюдаваме именно в покълването на семената. За семето, австрийският антропософ Рудолф Щайнер казва, че е отражение на вселената *: „Земният организиращ процес в образуването на семето се довежда до хаос. В хаоса на семето , новият организъм се изгражда от цялата вселена. Като се посади, под земното въздействие възниква копнеж в семето да противодейства на космичното. Този своеобразен бунт довежда до буен растеж.“ Разтеглено от две противоположни сили- надолу с корена към земните недра и нагоре чрез стъблото, към висините- семето преминава своето преображение като оставя старата форма на съществуване и се освобождава в пълния си потенциал като растение.

Гледам това разнообразие от семена, които използвам едва ли не ежедневно, и се питам какво ги образува. Дали споменатите движещи сили нямат роля и тук? Стотици поленови тръбички, носещи всяка по два сперматозоида (формиращата духовна сила), се провират през меката тъкан на близалцето на цвета докато стигнат яйчника (материалната земна сила). Всяка тръбичка намира по един овул, навлиза в него и освобождава сперматозоидите, които биват посрещнати от 8 клетки. Три от тях са като придворни дами- за компания; две са прислугата; една е принцесата и две около нея са дойките. (Осмицата е интересно число; свикнали сме да я асоциираме с безкрайността, но също ни насочва към жертвоготовност, двойна дисциплина и смирение; предоставя условия за развитие). С безпогрешен нюх, принцът открива принцесата( яйцеклетката) и се сливат в диплоидна зигота (едно плюс едно е равно и на едно, и на две; две в едно). Приятелят на принца (втория сперматозоид) се насочва към прислугата, слива се и с двете (ах, какъв палавник), от което се пръкват стотици клетки, образуващи т.нар. ендосперм- нещо като плацента около зародиша. От цялата тази „вакханалия“, наречено двойно оплождане (само при цъфтящи растения) на придворните дами и дойките им призлява и умират. Зародишът наедрява, приемайки различни форми: от глобула, през сърце и торпедо до зрял зародиш (семе). Диференцират се твърдите части на зърното (котиледони)- двете твърди половинки на бобчето или фъстъка, а между тях прорастват листенца, стъбълце и отдолу коренче. Тези котиледони имат функцията да складират хранителни вещества като скорбяла, мазнини и протеини. Обвивката на овула се втвърдява, придобива различна текстура и форма спрямо вида растение и така се формира семенната обвивка. Цялото е комплектовано в частта и е готово за полета на/за живота си!

формиране на зародиша- долу вляво стадий сърце; последната долу вдясно- формиране на два котиледона

А сега накъде? Растенията, въпреки че не могат да се преместват физически в пространството, са разработили механизми за своето разпространение по широкия бял свят чрез своите семена. Приспособленията на семената са толкова причудливи, колкото и механизмите на разпространение. Духне ли вятър, из въздуха запируетстват крилатки (клен), прицветници(липа), парашутчета (глухарче), а други като катапулт (млечка), кукички, плодове се разпръскват, изтласкват, залепват и изяждат. Само и само да го бъде тоз живот и генетично разнообразие! Ако попаднат в благоприятни условия (достатъчно влага, светлина и топлина- различни за отелните видове), хаосът започва да се подрежда и семето покълва. Попива достатъчно вода, раздува се и разкъсва семенната обвивка (прекалено много вода, обаче, може да се отрази фатално, затова при правенето на разсад трябва много да се внимава). Буйният растеж на младото растение се подпомага на физическо ниво от хормона гиберелинова киселина, изолирана от гъбичката Gibberella fujikuro, отговорна за удължаването на боба. Този хормон индуцира синтеза на иРНК за ензимите амилаза и хидролаза, необходими за преобразуване на резервната скорбяла в прости захари, които участват в метаболизма на новоразвиващото се растение. Клетъчното делене се стимулира и от друг хормон- цитокинин, с най-много количество именно в семената и корена. Ако, обаче, условията са неблагоприятни, семената изпадат в покой, подобно на хибернацията при животните. Забавя се растежа, благодарение на друг хормон- абсцисиева киселина, докато не настъпят по-добри времена. Интересното е, че семена от един вид имат удължен период на покълване, т.е. едни остават в покой, за да се гарантира оцеляването на вида, ако внезапно условията се влошат. Затова е добре да се засяват повече семена от необходимото, за да имаме все пак някакъв кълн.

Семената са бомбички от хранителни вещества, намиращи се или в зародиша, или във вече споменатия ендосперм (както е най-мразения напоследък протеин- глутена). Особено във фазата на покълване, когато младото растение има най-голяма нужда от минерали, витамини и други благини. Затова и консумацията на кълнове е много разпространена и полезна, без съмнение. За пръв път се докоснах до енергията на кълновете в Индия в началото на миналия век: нахут и малките зелени бобчета Мунг, леко запарени и подправени- идеалната закуска. Но семената могат и да отблъскват неприятели (като синапените с неприятен вкус) или да са токсични като рициновия фасул- поглъщането на 2 до 8 семена е фатално. Или семената, съдържащи амигдалин, които могат да причинят цианидово отравяне- чували сме или направо са ни се карали бабите да не ядем семките на ябълката или крушата, дюлята, черешата и всички розоцветни. Зърната на обикновения боб или соя пък съдържат лектини, които дразнят сериозно стомаха, ако се погълнат сурови, както съдържат и инхибитори на основния храносмилателен ензим- трипсина. Затова се готвят дълго и тъжно, за да се разградят тези лектини и инхибитори.

От семената се правят олиа (тиквено, сусамово, конопено), напитки, извличат се масла за козметични и медицински цели (като жожоба, рицин, бадемово); разнообразието от форми и здравина ги прави интересни за направата на бижута и броеници (перлен ечемик, нийм, рудракша- зърната са наричани сълзите на Шива, потекли от любов към човечеството; затова броеницата от тях е скъпа и много ценна в духовен план). Много семена са подправки към ястия. Други са използвани за връзка с висшите светове („Дай да ти фърлим един боб, да видим коню че го яде ли“), или за изпробване на чувствителността (като в приказката „Принцесата и граховото зърно“).

Тъй като сега е февруари и много последователи на Учителя Петър Дънов правят т.нар. житен режим, ще завърша с неговото описание на житеното зърно **: „ Житеното зърно е емблемата на човешката душа.То представлява велика история в развитието на природата.Ако вие можехте да разгърнете листата на житеното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа.Както житеното зърно пада в земята и умира,както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.“ Важно е само да поддържаме живота и да развиваме стремежа към Висините.