Свещената храна-част втора
Продължавам пътешествието на чистата храна, което започнах от християнските и мюсюлманските традиции. Различни имена и география, но дали тези разграничения са наистина необходими и дали това пътешествие няма да разкрие (за пореден път) упорито отричаната истина за изначалното единство и общо между земляните?
ЮДАИЗЪМ
Като религия-майка на християнството и исляма, юдаизмът има доста общо с тях в традициите на хранене и приготвяне на храна. В свещената книга Тора са формулирани диетичните закони, наречени кашрут, чрез които да се изрази покорство пред Бога и да се запази еврейската общност и идентичност. Кашрут също учи на самодисциплина и мотивира осъзнато хранене чрез овладяване на апетита, озаптяване на желанията и осъзнаване, че удоволствието от яденето и пиенето не трябва да е цел на живота.
Храната, както и в исляма, се дели на добра- кашер, и лоша- трейф (разкъсана от други животни). Кашерна храна са всички зеленчуци, зърнени, плодове без грозде, домашни птици, млечни продукти, морски видове с перки и люспи и месо от преживни чифтокопитни (крава, овца, коза, сърна, агне). И тук, месото преминава специална обработка преди консумация: животното се изпраща в отвъдното ритуално като целта е да се отстрани кръвта, която е забранена за консумация. Използва се изключително остър нож, за да не страдало животното, след което месото се закача да се отцеди добре. Измива се, посолява се и се сготвя добре („а лангле“ не е кашер). Некашерната храна включва месо от прасе, заек, камила, влечуги, насекоми и дивеч. Също мазнината около органите, черния дроб и някои филета от бедрото (филе миньон) заради сциатичния нерв, който е много жилав и трудно се отстранява.
Правилата за приготвяне и комбиниране на храни са много и строги. Например, не се комбинират млечни продукти с месо като трябва да изминат 6 часа от консумиране на единия продукт преди другия. В тази връзка се изискват отделни съдове и прибори за готвене на млечни и месни продукти или се почистват на висока температура след употреба. Тази педантичност произхожда от забрана в Тората да не се вари ярешко в майчиното му мляко (иначе откъде другаде мляко) и Талмуда (пояснения към Тората) интерпретира „ярешко“ като месо по принцип. Представям си какъв ужас ще изпита един порядъчен евреин в шкембеджийница…То и аз, де, от вонята на чесън, най-вече. Освен това, кашерна храна се приготвя само от потомствени евреи при строги хигиенни условия. Както халал, така и кашерните кланици и ресторанти са гарант за качество и стават все по-популярни сред „друговерци“.
Разделянето на добра и лоша храна има положителен ефект върху здравето и се прави именно с тази цел. Комбинирането на мляко и месо влияе зле на храносмилателната система, гризачите и насекомите предават болести, чрез свинското също преминават паразити и причиняват трихиноза, например. Свинското се избягва и защото е важно самият вид на храната да е здрав и чист, а прасчовците не са най-добрия пример в това отношение, освен това похапват каквото им падне, а кашер животните се хранят само с чиста растителна храна. Все пак, да не забравяме правилото, че с каквото се храним, в това се превръщаме. Тълкувателите на кашрут поясняват, че всички тези правила целят да покажат уважение към животинския свят и да мотивират вегетарианството. Интересно, колкото пό на изток се отива, толкова храната става по-лека и „миролюбива“. Това проличава донякъде и в еврейския календар, където фестивалите и ритуалите се отбелязват с преобладаващо вегетарианска храна и силен духовен заряд. Ето някои примери.
Всяка седмица се отбелязва шабат или последния ден от Сътворението на който се почива, и който започва в петък вечер и приключва в събота вечер. Ритуалът включва приготвянето на хляб хала от яйца, фино бяло брашно,вода, захар, мая, растителна мазнина и сол. Парченце от тестото се отделя като дар към Бог, останалото се сплита като козунак и се поръсва със семена. Приготвят се два хляба като възпоменание към манната небесна. Покриват се със специална за целта кърпа и със започването на шабат се благославят над чаша вино. Присъстващите ритуално измиват ръцете си в мълчание преди да ядат от хлябовете, които се откриват и издигат докато се произнася благословия. След това се разчупва, посолява и раздава. Солта, според Тората, е вечния завет между Бог и Израел.
През месец септември, в рамките на 10 дни, протича Рош Хашанах или приключването на старата и започването на новата година. Хапват се ябълкови резени в мед, за да започне новият годишен цикъл в сладост. Прави се равносметка и се залага промяна в отношението и поведението. Последният ден се нарича Йом Кипур, на който не се яде и пие нищо, а се отправя молитва-благодарност към реколтата.
През декември се отбелязва Ханука, празник на маслиновото дърво. Историята на празника разказва за маслиновото олио, което поддържало запален храмовият свещник- менора цели 8 дни, о, чудо! Затова и Ханука е още празник на светлината. Менората се възприемала като комбинация от живо дърво и човешка изработка, носеща светлина и съединяваща човека със земята. На празника всичко се готви със зехтин, слагат се маслини и се прави връзка между изобилието на природата и усвояването му от човека.
В началото на календарната година се случва друг много интересен празник –Ту Бешват (Tu B’shvat). Празнува се невидимото обновление на живота в дърветата. Божественото дърво с корени в Рая и плодовете му, които берем в нашето ежедневие. Свещената реколта, получена в резултат на правилната връзка със земята, с хората и с божественото. Яде се храна, получена чрез ненасилие като плодове и ядки, дори не се употребяват и кореноплодни (това напомня на джайнизма в Индия, но за него по-нататък). Защото това ядене е от райската градина, където божествеността е навсякъде, но е най-силна в плодовете и ядките, защото съдържат концентриран потенциал за цяла изобилна гора.
Последно ще спомена Пасха, един от най-големите еврейски празници, който се случва през април. Чества се излизането на евреите от Египет и отправянето им към обетованата земя. Цяла седмица преди празника не се използват мая, квас и други набухватели, а хлябът маца се прави само от брашно, вода и огън (от пещта). Консумират се грубо дялани зеленчуци или малко печено месо. Идеята е да се засили духовността чрез консумиране на проста, примитивна храна и да се усети по-добре връзката със земята, така както са правели и по време на Изхода. В края на седмицата, когато е шабат, се раздава безплатна храна, символизираща манна небесна.
ХИНДУИЗЪМ
В необятния, красив и мистичен свят на хиндуистката космогония, храната е проявление на Брахман- висшата енергия, задвижваща вселената, а храненето е медитация върху тази животворна сила, с която е пропит Космоса. И като всяка друга медитация, и тази изключва всичко друго, освен действието в момента. Спомням си, когато за пръв път седнах на земята в редицата от гладни в един храм в Индия- всички мълчаливо и концентрирано завиваха хапки с дясна ръка и ядяха така, сякаш това наистина е важно. Почувствах се неудобно, защото бях свикнала да се храня междудругото, сред приказки, музика, телевизия, бързане… А дали начинът на хранене е важен, така както и храната, нека затлъстелите и болните да кажат. Храната, храненето и хранещият се са неразривно свързани, както и храната, готвенето и готвещият. Два творчески процеса, като в първия сътворяваме материалната си същност, а във втория сътворяваме градивните елементи за първия. С една интересна подробност, че не можеш да сътвориш нещо, което вече не си, и с това се заплиташ още повече в собственоръчно изтъканата материална паяжина. Затова духовната практика, от своя страна, е неразривно свързана с всяка една стъпка от посяването до приемането на храната. Защото храната е помощник в духовното извисяване и облекчаване на „материалния товар“. Как точно?
Хиндуистите разделят храната не на два, а на три типа: добра, не особено добра и лоша. Първата, сатва, удължава живота, пречиства тялото и духа, дава сила, здраве и щастие, и удовлетворява сетивата. Храната от този тип е сладка, сочна, прясна, засищаща и вкусна. Към тази категория спадат плодовете, зеленчуците, млечните продукти, зърнените, мед, захар. Този тип отговаря на кастата на брамините или чистите, на фината материя. Вторият тип храна, раджас, влияе на настроението и подклажда страсти и емоции. Такава храна може да дразни сетивата, да причинява болка и дистрес. На вкус е прекалено солена, кисела, люта, горчива, стипчива и суха. Подправената храна, лук, чесън, чай, кафе, всичко , което влияе на ума, попада в тази категория. Раджас храната отговаря на кастите на воините и търговците, които са в материалния живот с всичките му страсти и променливости. И, последната категория се нарича тамас или „тъмната храна“. Тя е безвкусна, престояла, мръсна, гнила, с лоша миризма и е сготвена най-малко 3 часа преди ядене. Такава храна затормозява и състарява организма, повишава риска от инфекции и болести. Тук спадат месото, алкохола, мухлясали продукти (кой обича синьо сиренце?), пакетирани и консервирани храни, гнили плодове и зеленчуци. На тази категория съответства кастата на „недосегаемите“ или пропадналите, на грубата материя. Според нивото си на осъзнаване, човек е привлечен от една от тези категории. Колкото повече човек повишава вибрацията си чрез духовни практики, толкова по-лека и здравословна храна ще предпочита. И тук спорът между вегетарианци и месоядни би трябвало да приключи. Не е въпрос на претенциозни или направо фалшиви морални предразсъдъци- значи, роня крокодилски сълзи за агнето и жалната му майка, докато безмислостно стържа моркова или скубя магданоза, сякаш растенията също не са живи организми и не заслужават милост. Всяко насилие се изключва от хиндуисткото меню, включително насилие над личността. Без налагане от мода и общество, в процеса на осъзнаване по естествен начин се променят вкусовете и предпочитанията. Така стана и при мен. В един момент отпада съвсем нуждата от физическа храна, както е при висшите йоги и будисти. Но,последователите на Махавира или джайнистите, например, нямат такъв избор и са принудени да се съобразяват с крайни ограничения. Страхът да не причинят вреда изключва от менюто им дори кореноплодните, защото при изваждането им могат да наранят някой червей или ларва. Хранят се само с това, което не изисква нарушаване целостта на растителния организъм, т.е. плодове, ядки, семена, някои зеленчуци, зърнени. Също така, не подлагат храната на продължителна топлинна обработка пак със същата цел, да не би някой организъм да се опари и погине. Доколко тази практика им носи ползи в духовен план, е доста спорно, най-малкото защото упражняват насилие над себе си като се психират, че ще убият нещо, което дори не виждат. Както се казва, прекаленият светец и Богу не е драг.
Добрата „сатва“ храна придобива своите вълшебни качества, когато бива принесена като благо-дар на Бог. Обикновено това се прави в храмовете от свещениците, но и пред домашния олтар и при достатъчна набожност може да се случи чудото. Става се преди изгрев, тялото се почиства, облича се в чисти дрехи, изрича се молитва и се започва с готвенето. Не се опитва храната, докато се готви, защото как ще предложиш начената храна на боговете. Докато се готви , също се напяват мантри, но най-важна е любовта и отдадеността, с които се зарежда храната. Когато го правиш за Бог, се стараеш да е най-доброто. Освен готвещия, приборите, съдовете и съставките също трябва да блестят от чистота, защото всичко се пренася след това върху ядящия. След това се раздава на миряните, насядали в редици и с празни подноси от изсъхнали бананови листа (екологични, за еднократна употреба) пред себе си. Преди яденето да започне, монасите изричат мантра за пречистване на ума и сърцето като се пръсва с дясна ръка и малко вода. Тази храна се нарича прасад или благословена и се казва, че освен да подхрани тялото духовно, тя го и имунизира срещу замърсяванията на материалната природа като инфекции и зарази (Махабхарата, Бхагват Гита, глава 3). Сега, съвсем сериозно ще споделя и моя опит с това. Докато живях в Индия, имах удоволствието да се храня в близкия храм почти всеки ден и ,признавам си, по-добре не съм се хранила никога. Но най-интересното беше на един фестивал, когато и самата храна е по-специална-по-богата, вкусна и тройно благословена. Бях се порязала на дясната длан и поради някаква причина раната не искаше да зарасне вече седмица. Може би от топлия и влажен климат или от друго, но заздравяване не се случваше. Та, с лепенка на тази ключова ръка се настаних сред останалите жени (мъже и жени се разделят по празници) в очакване на манджата. Монахът започна обиколката и с черпак разливаше нещо течно директно в шепата или в чашка, който си носеше такава. Когато дойде пред мен, аз му показах лепенката и направих знак, че не мога да приема дара, той ме погледна сериозно и с абсолютна убеденост ми каза, че Кришна ще оправи нещата и сипа от нещото в ръката. После отмина, аз изпих съдържанието и зачаках съществената част. На следващия ден раната имаше коричка, на по-следващия почти не си личеше…
Положителното влияние на храната не идва само от нейното качество и начин на приготвяне, но и от количеството, което се поглъща. Основно правило е, че трябва да ядеш, толкова , колкото ти е необходимо и нито хапка повече или по-малко. Доста трудна задача, защото се изисква вслушване в нуждите на тялото (не на ума!). Друг момент е режимът. Религиозните хапват леко преди изгрев, после по-сериозно към 10 сутринта, следва лека следобедна закуска, и накрая вечерята е преди залез. Има по 2 дни в месеца, наречени екадаши, на които се спазва пълен пост, което пак е индивидуално- човек трябва да знае кога тялото му няма нужда от храна. О, да, определено не се кефи да го тъпчеш постоянно и си иска почивката.
Не мога да не спомена три ключови продукта в индийската кухня, смятани за свещени. Първо е млякото и неговите производни, защото зарежда с живот. Кравата е свещена, защото предоставя тази ценност на хората. От млякото се избива и масло, което след това се пречиства и превръща във втория свещен продукт- гхи. Според Ведите, Върховния Бог създал човеците като потърквал гхи между дланите и падащите капки се превръщали в потомците му. Така маслото и до днес се използва в религиозните ритуали като символ на сътворението. Спомням си как за празника на светлината, Дивали, правихме свещи дия– в керамични съдове с форма на капка се сипва масло и се слага памучен фитил, като горят цяла нощ- чест, от която богинята Лакшми трябва да бъде много доволна и да изсипе цялата възможна благодат върху ни. Практиката да се пречиства маслото е била популярна и по нашите земи, най-вече, защото се е съхранявало по-дълго време, без нужда от хладилник. А това е възможно, защото гхи е чиста мазнина като 62% са наситени мазнини. Пречиства се от лактозата и казеина, които се утаяват в процеса на варене. Съдържа витамини А, Е и К, подобрява храносмилането, намалява възпаленията, помага и при изгаряния на кожата. Божествен елексир, по-вкусен от обикновеното масло и не оставя вредни остатъци при готвене. Третият свещен продукт е босилека тулси или „несравнимият“. Всяко хиндуистко семейство има поне едно растение пред дома си в специален съд, и го почитат като божество. Според една легенда, Тулси била принцеса, влюбена в бог Кришна и поради това прокълната от неговата спътница Рада и превърната в растение. А според последователите на бог Вишну, тулси била неговата най-любима билка и най-много се радвал на листенце от нея като дар. И има защо да му е любима, босилекът и по нашите ширини е много ценна подправка и билка. Освен уникалния си аромат, тулси предоставя ред ползи за здравето и е широко използвана в Аюрведа лечението.
ШИНТОИЗЪМ
Ето, че доплувахме върху сал от ориз до страната на изгряващото слънце. Всичко свършва и тръгва оттам, изглежда. Шинтоизмът или пътя на боговете в превод, е традиционна японска религия, която обожествява природата, а през 19-20ти век започва да обожествява и императора. Култът към плодородието се отблязва и днес с церемонии по засаждане и прибиране на реколтата от ориз, като първата реколта се представя на различни императорски церемонии.
Свещената храна се нарича шинсен, и се принася два пъти дневно на божествата, като най-почитаното от тях е Аматерасу. Целият процес е много тържествен и церемониален. Започва се с физическо прочистване, приветстване на божествата и принасяне на шинсен. След което, отново следва молитва и монасите, облечени в белите си роби, правят шествие по улиците, носейки заредената с благословии храна. Тя се споделя тържествено с хората, но и едновременно с божествата, като така се цели сближаване с тях и възползване от духовните им сили. Самата храна се състои от продукти, които са били най-изобилни и полезни през годината като риба, ориз, водорасли, зеленчуци, плодове, малко саке. Приготвя се на специален огън- имиби или чист огън, само от монаси по древен метод. Преди самата церемония, се поръсва със сол за пречистване на пространството от нечисти сили. Тези церемонии и молитви за изобилие и благоденствие са и израз на благоговение пред природата.
При будизма и дзен будизма, храната придобива второстепенно значение и тя се използва веднъж дневно, колкото да снабдява физическото тяло с минимума необходими вещества. Основната енергия и заряд идва от безкрайният вътрешен духовен резерв. За тотален контрол на егото, сетивата и оттам на ума, будистките монаси измолват храната си от миряните веднъж дневно- само каквото може да се събере в една купичка. Предпочитан е чистия ориз, но и месото не им е чуждо, само трябва се уверят, че животното не е убито специално заради тях, както и не трябва да знаят откъде идва и как е убито. По този начин, монасите остават неопетнени и с чиста съвест.
Е, пътешествието приключи. Хиляди километри, различни езици и лица, но една Душа. Чиста, мълчана, прекадена, възпята и споделена чрез свещената храна.