Ружа от род Хибискус-вечност и изобилие
Наближавайки нашата ограда,няма как човек да не повдигне взор към стройното стъбло и чашковидна корона , обсипана с огромни розовеещи цветове, на дървовидната ружа. Чудесно приветстване, би си казал човекът, какви добронамерени хора живеят тук, дали не са корейци? Да, единият от нас е минимум китаец (още в началното училище злобните дечица подозираха произхода на далекоизточната ми душа с прозвища като Китайката, Виетнамката, Корейката, Монголката, god bless them), но извън шегата ружата се оказва националното цвете на Южна Корея и неин символ. Ха, едва ли милата ми прабаба, посявайки ружата на такова централно място подобно тотем, е знаела, че през 1963г. цветето се включва в герба на ЮКорея и присъства във всичките символи на властта.
Но защо точно това растение? Първо, защото произхожда от и е типично за региона между южен Китай и корейския полуостров. И второ, защото съзерцателната природа на азиатските ни братя (и сестри) ги води до прозрението, че нежните и ярки цветове са издръжливи, жизнени и упорити, каквито са и корейците. Корейската роза, както е известна още ружата, цъфти само 100 дни, от юли до октомври, когато климатът в ЮКорея е най-неблагоприятен,горещ, задушен и влажен, вихрят се пясъчни бури от Китай и тайфуни от Япония, а мусонните дъждове не спират в продължение на два месеца. Но дори под жаркото слънце, сред бензинови изпарения, силни дъждове и вятър, ружата устоява и цъфти, несломима и вярна на своята природа и цел.
Корейците наричат ружата mugunghwa от mugung– вечност, неизчерпаемо изобилие. Дървовидната ружа живее повече от 100 години, а цветовете й траят само един ден. Но когато едни отмират , други вече разтварят лъскавите си перелинки като така създават усещане за неизменност, за вечност в един миг. Китайците виждат в петте венчелистчета на цветовете Wu Xing пентаграма, основна категория в китайската философия, в частност фън шуй. Той изобразява взаимовръзката между петте основни елемента, от които произлиза цялото разнообразие на материалния свят. Взаимодействието между тях тече в две посоки- конструктивна и деструктивна- двете сили, без които сътворението е невъзможно. От водата се създава дървото, от дървото-огъня, от огъня-земята, от земята-метала, който създава водата и спиралата се завихря отново нагоре и надясно. Обратно, водата унищожава огъня, огъня разтопява метала, той пък реже дървото, дървото разрушава земята, а пък тя попива водата. Разрушителната енергия повлича всичко излишно и освобождава място за нови форми, вечният вихър на ин ян. Както цвета се разтваря към сътворението, отмира, но създава нова форма чрез семето. Един познат, живял дълго време в Корея, ми беше споделил как вечер след работа, корейците се събирали в парк или стадион и обикаляли в кръг по посока, обратна на часовниковата стрелка, т.е. по пътя на разрушението, и обяснението им било, че така превъзмогвали умора, вредни навици и препятствия по пътя си. Че то и нашите хорá въртят в същата посока, както и паневритмията, Земята, дервишите. Случайност?
Освен с философия, цветовете на ружата са обагрени в най-различни цветове- бяло, жълто, розово, синьо, лилаво, оранжево, червено. Чудесна възможност за терапия с цветя– да си насадим червено за енергия, синьо за концентрация, розово за доброта и всеотдайност, оранжево за вдъхновение и т.н. Американската художничка Шърли Ръсел, родена на моята дата, показва част от тази цветна еуфория в своята картина „Цветове на хибискус, Хаваи“:
Цветовете на дървовидната ружа са двуцветни и наподобяват тези на градинската ружа (Alcea rosea) и на бялата лечебна ружа(Althaea officinalis). И трите принадлежат към сем. Слезови (Malvacea), както и симпатичния, често срещан слез, и съответно споделят подобен строеж и богато съдържание на слуз, соли, витамин С и каротини в цветовете и листата. Отвара от тях успокоява лигавиците на стомаха и дихателните пътища, действа противовъзпалително и отхрачващо. Външно се използва за лапи при кожни проблеми като циреи, рани, екземи и оттоци и като компреси при очни възпаления. Екстракт от различни видове хибискуси влиза и в състава на омекотяващи шампоани и кремове. Всъщност, по балкански й викаме „ружа“, защото момите са натривали червените й цветове по бузите или устните за цвят, като червило или руж (което си е по френски червено, но да не издребняваме чак толкова). Но, докато дървовидната и градинската ружа имат основно декоративни функции, втората, както се вижда и от името, е с по-концентрирани лечебни свойства. Това мило цветенце се среща и в България по заблатени и мочурливи места. Сокът от него се е използвал в известните в САЩ бонбони marshmellows (от името на растението на английски). Онези меки дунапренчета, които по филмите си ги пекат на шиш, за да станат хрупкави отвън и по-течни отвътре. Та, в началото тези бонбони са имали лечебна цел да успокояват болно гърло. Още древните египтяни са смесвали с тази цел сока с мед и ядки. Но, векове по-късно сладострастните французи решават да заместят меда със захар , добавят белтък и царевичен сироп, за да добият тази пухкавост, и вече от лечебно някак постепенно бонбоните се превръщат в изцяло сладкарско изделие. Но тъй като екстракцията на сока се оказал трудоемък и съответно скъп процес, съвременният човек го елиминирал изцяло и го заместил с желатин, към който се добявя захар, царевично нишесте и вода. Да ви е сладко.
Семейство Слезови включва род Хибискус, към който, освен ружите, принадлежат още около 200 вида живописни кичести цветове , с характерен, стърчащ предизвикателно, но и някак елегантно, полов апарат, обсипан с тичинки и близалца . Нашата дървовидна ружа по латински се зове Hibiscus syriacus, защото е разпространена от сирийски градини. Но тук спада и китайската роза, също добре ни позната, която е националното цвете на Малайзия и със своите 5 делчета символизира, според едни петте стълба на исляма, според други петте принципа на държавността (вяра в бог,лоялност към крал и държава, спазване на конституцията, върховенство на закона и добро поведение и етика). После имаме суданска роза, от която се прави чаят каркаде. Но не от цветчетата, а от червената чашка на цвета, която след опадане на венчетата се разраства сочна и месеста. Суши се и освен в гореща вода, се слага в желета, компоти, бои за коса и вино, защото много оцветява. Тук е и една кичеста бяла прелест, хибискус сорт Жана Д‘Арк, която в Хаити е цветето на любовта и прекрасните жени, а в Индия я вплитат в сватбени венци.
китайска роза Жана Д’Арк суданска роза
Високата толернатност на дървовидната ружа към замърсяване на въздуха, топлина и засушаване е причина да я наричат също Йерихонска роза, нарицателно за всички „възкръсващи растения“, които като древният град Йерихон, който се възраждал след многократни разрушения, се връщат към живота след екстремно засушаване. Изключително любопитна група растения, обект на изследванията на южноафриканския молекулярен биолог Джил Фарант, която търси възможност да намери и активира гени за устойчивост на екстремна дехидратация и при популярните житни и зърнени култури и така да предпази от гладуване хиляди човешки популации, чиито насаждения изсъхват поради недостиг на вода. Такива гени са активни в семента им, но се деактивират при покълване. Един такъв представител на безсмъртната лига в България е родопския силивряк (Haberlea phodopensis), известен още като цветето на Орфей и безсмъртниче. Защитен ендемичен вид, който може да издържи 30 месеца без вода. Дори хербаризирано стъбло може отново да живне, ако се полива достатъчно. Толкова невероятни неща се случват по тая планета, толкова огромен потенциал за живот, а някъде по света хора умират от депресия, само да имаше кой да ги полее достатъчно (но не с хапчета).
Какъв почетен член сме имали в двора! Честно казано, хич не й обръщахме внимание, до момента, в който не стана въпрос дали да я режем заради новата ограда… Радвам се, че овладяхме разрушителната сила, а може вложеният импулс към безсмъртие в Сирийския хибискус, Йерихонска роза, корейска роза или просто Ружа, да ни е повлиял.
розова сирийка бяла сирийка