Разказвачът с цветните връзки

Някои хвърлят зарове да печелят пари, аз хвърлям кубчета с картинки, за да печеля животи. Видимо несвързани помежду си неща източват мисловни нишки от невронната ни мрежа, от които изплитаме нови реалности. Вариациите могат да са стотици, но ние обикновено се застопоряваме в една. Някога сюрреалистите са използвали асоциативното мислене като основа на творбите си. Никой не е длъжен да ги разбира, защото самият процес е ценен и си струва всяка секунда. Ето в каква посока се спусна моето въображение от навързването на горните три картинки:

Джоди се събуди в чудесно настроение. Чувстваше опиянение, каквото рядко спохожда човек, сякаш три Ниагарски водопада се бяха влели в жилите му. Стана, погледна се в огледалото и като видя широко усмихнатото си лице, си каза: „Днес ще направя нещо велико!“ Избръсна се, облече любимите си дрехи, обу черните лачени обувки, на които реши да сложи различен цвят връзки. Нахлузи бомбето и излезе.

Стъпи на влажния от току-що престаналия дъжд тротоар. Слънцето вече грееше и сред изпаренията на влагата, щастливият Джоди избра да тръгне наляво. Облаците се бяха поразсеяли и слънчевите лъчи подскачаха между стъклените фасади и лачените обувки на Джоди, отразявайки лекотата в душата му. Както вървеше по тротоара, нещо привлече вниманието му на една витрина. Беше месингова старовремска везна, която се движеше. Джоди се приближи, за да елиминира излишните отражения по витрината и видя, че везната се движи сама-едната страна нагоре, после надолу, или двете поспират за малко, сякаш изпълняваха музикален ритъм. Джоди се огледа да види какво е това място всъщност-аптека, часовникарски или антикварен магазин, но нямаше никаква табела или надпис. Любопитството му се изостри и той реши да влезе.

Учудването му нарастна когато се озова в абсолютно празно помещение с тъмни тапети и ламперия. Освен везната на витрината, имаше само предчувствие,което висеше във въздуха. Огледа се още веднъж и от естествен подтик посегна да докосне везната. Но точно в този момент чу поскръцване някъде отгоре, струя прах се процеди между дъските и посипа леко лачените обувки. Но Джоди не обърна внимание, а се ослуша. Чу шума да се премества и слиза надолу,когато част от стената изведнъж се отмести и в помещението влезе нисък, плешив мъж с голям нос, кръгли очила и тиранти. На лицето му грееше усмивка, беше щастлив от срещата, сякаш очаквана: „Най-после! Познах Ви по цветните връзки. Но да си призная, в съня ми цветовете бяха разменени“- леко разочаровано отбеляза той. Джоди се усмихна сконфузено и попита какво е това място и тази везна. „Това е везната , която отмерва доброто и злото в света“– каза сериозно ниският човек. Джоди ахна и след като не знаеше как да реагира, остави няколко секунди до следващия си въпрос:“ Иии..как така се движи сама?“ Човекът с кръглите очила се прихвана за тирантите за по-уверен вид и обясни:“Лявата част е чувствителна към лошата енергия и отмерва злото, а дясната отмерва доброто. Така може да се следи движението и баланса на тези две сили.“ „Но това е феноменално!“- извика възторжено Джоди.“Хората трябва да виждат везната и да коригират действията си спрямо отмерването! Не може ли да я преместим на по-видно място?“ Плешивият човек за миг посърна: „Би могло, но везната е притежание на Повелителят на Времето и неговият помощник Нчикотае Масапоте. Само те могат да решат какво да се прави“. Но кои са те?

Невероятната история на Нчикотае Масапоте

Роден е от листо на уникално дърво, което расте само на Хълма на Вечния изгрев. Преди около 5000 години,една сутрин имало необикновен изгрев- Слънцето проточило силен лъч към единствената пъпка на дървото, разгърнал листото и изгравирал човешка фигура върху него.Елементите земя, огън, вятър и вода се завихрили и изваяли триизмерен образ. Новополученото човешко създание имало по две очи и уши, за да не плаши хората, но необикновената му сетивност се разтваряла в десетки очи и уши, които се прибирали обратно като венчелистчетата на цвят, все пак произлизал от растение. Тръгнал Нчикотае по света и стигнал до Стария Шаман. Той го поканил във виг-вама си, дал му лулата и казал:“Лоши времена настанаха.Хората не могат вече да живеят в мир и хармония, загубиха способността да укротяват злото и да подхранват доброто. Ще погинем.“ Нчикотае пафнал няколко пъти от лулата, станал, поклонил се на Стария Шаман и излязъл. Следващата му дестинация била Гората на седемте изумрудени елена.

Навлязъл в гората и си построил подслон от клони. Запалил огън, хвърлил билки в него, седнал, притихнал и привикал седемте елена. Те се наредили в кръг, допрели рогата си и от тях като лека синкава мараня израстнал Повелителя на Времето, който казал: „Ето тая везна, прати я в света на спящите, да отмерва баланса между доброто и злото.“ Единият от елените се отделил с везната на рога и се приближил до Нчикотае. Той я свалил, прошепнал й нещо, дръннал първо по дясната й страна, после по лявата и тя изчезнала, телепортирала се зад онази витрина.

Джоди беше възхитен, очите му бяха широко отворени и тялото му леко приведено сякаш ей сега ще политне,хванат за рогата на изумруден елен. Внезапно се сети за сутрешното си вдъхновение да направи нещо велико. „Точно така, ще разказвам на хората тази необикновена история без край. Да, ще бъда Разказвачът с шарените връзки, който възстановява хармонията в сърцата на хората. Везната ще бъде във всеки един от нас, а не зад някоя мрачна витрина!“ извика във вихъра на прозрението си. Благодари на мъжът с тирантите и излезе. Слънцето огря лицето му и той се обърна към мястото, но там имаше сладоледаджийница. Изведнъж дочу песента на бамбукова флейта да се извисява заедно с бомбето му към висините. Посегна да го хване, но то се беше превърнало в райска птица. В дирята й Джоди видя образа на Нчикотае, който свиреше на флейтата със затворени очи и в пълно спокойствие. Джоди видя как той отвори едното си око и му се усмихна. „Значи, на прав път съм“, рече си. Усети как везната се наклони надясно и закрачи уверено в блаженство.