
Подготовка на градината за зимата
След като сме дръпнали и последния стрък праз и сме прибрали мушмулите, е време да подготвим градината за почивка. Въпреки, че няма да работим активно по повърхността й, почвата е жив организъм, който поддържа вътрешна активност целогодишно. Зимата, според Рудолф Щайнер*, е времето когато Земята вдишва собствените си сили и ги задържа, вдишва и поема дълбоко своята душевна същност. Още древните са знаели, че зимата е време да притихнат и да се потопят в спокойно и съзерцателно настроение.Така, както прави цялата природа. Дълбоко в земята, сред влага, топлина и космични сили, семенца и ларви медитират и натрупват енергия, която на пролет като заря от листа и цветове ще възвести новия живот. Или пак с думите на Щайнер: през пролетта земята издишва своята душа.
Преди да се отдадем на заслужена почивка, обаче, е добре да благодарим на земята за плодородието и да се погрижим за нея, за да имаме ползотворно сътрудничество и следващия сезон.
- Премахват се изсъхналите и вече преминали едногодишни растения,като на някои може да се оставят корените, за да се задържат полезните микроорганизми в почвата. Тя се обръща леко и се почиства от бурени и остатъчни коренчета.
- Отстранените растения могат да се нарежат и да се посипят върху почвата- така по-бързо ще се просмучат хранителните вещества, отколкото да чакаме компоста. Разбира се, той е най-добрия вариант за подхранване, но за приготвянето му трябва време, около 2 месеца. Ако има готов, посипва се върху нарязаните растения или само върху чистата почва, размесва се и готово.

Компостът осигурява най-важните елементи за развитието на растенията (азот, фосфор, калий) чрез разлагане на два основни типа съставки: зелени, източник на азот- растителни отпадъци като окосена трева, обелки, плодове, зеленчуци, утайка от кафе; кафяви, източник на въглерод- чиста хартия без фолио и мастило, стърготини, шума, тънки клонки. Най-добре е да се прави директно върху земята, а не в контейнери, за да могат земните червеи да подпомагат процеса на разлагане. Прави се голяма купчина като се редуват слой кафяви със слой зелени съставки, овлажняват се с вода, разбъркват се, за да влезе въздух (кислород), добавя се малко пръст или готов компост с наличните им вече бактерии, за да стартират процеса (като при киселото мляко) и реденето се повтаря до изчерпване на материалите. Важно е да се разбърква всеки ден, ако има нови отпадъци се добавят и след втория ден би трябвало да излиза дим, признак, че трансформацията се случва. След около два месеца вместо купчина различни боклуци, имаме пръст, готова да твори магии. Най-добре е да се залага през по-топлите сезони, но може да се надгражда и през зимата, само разпадът ще е по-бавен заради ниските температури. Според Щайнер, торенето оживява почвата, а компостът много по-устойчиво, отколкото оборския тор. Торенето е начин да върнем на земята това, което сме взели от нея.
Друг начин за подхранване на почвата, но само ако не е силно алкална, е чрез пепел от изгорени дървесни материали. За разлика от народния израз „да си посипеш главата с пепел“, да си посипеш градината с пепел е благословия. Пепелта е източник на калий, който подпомага транспорта на вода и захари в растението и участва в укрепването на клетъчната стена на растителните клетки, което повишава устойчивостта на заболявания. Поръсването на пепел е празник за бобови, зелеви, лукови, тиквички и листни зеленчуци, тъй като обичат по-алкална почва (с по-високо рН).
- След почистването и подхранването на почвата,е добре тя да се покрие с плътен найлон, картон или слама, за да се задържа топлината и да не растат плевели. Така почвата на пролет ще е готова за сеене и засаждане.
Разбира се, почистването, торенето и мулчирането (покриването) се прави и през активния сезон.
- Многогодишните растения се подрязват (салвия, рози, касис), сухи и излишни клони на дърветата се изрязват, инструментите се почистват, маркучите се навиват и прибират и остава само за последно да вдъхнем аромата на рохкава пръст.
С домашен ликьор или ракия край бумтящата печка отбелязваме подобаващо края на още една изпълнена с живот година.

* Рудолф Щайнер е австрийски философ и езотерик, основател на течението Антропософия. Приведените тук негови мисли са от негови лекции през 1923 г. на тема „Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници“, издадени от антропософско издателство „Даскалов“

