Чери Йога

Обича ме, не ме обича

Най-после снегът заваля, зимата е на мястото си, аз също- на топло, с чаша горещ градински чай и отворен работен тефтер, в който да обрисувам изумителния свят на растенията, с надеждата да разбера малко от техните тайни, които да ми помогнат да изградя по-добре функционираща градина.

Не особено приятните спомени от миналогодишните хилави чушки, проядени моркови и изгризани листа на някои подправки и зеленчуци, формулират въпроси фундаментални и леко абстрактни като „Защо едни растения не могат да се отърват от досадници, докато техните съседи си живеят необезпокоявани? Защо едни растения се развиват буйно, докато други кретат едва?“ Отговорите далеч не се свеждат само до „ лошо семе, кофти време и божие наказание“. Макар качеството на семето, климата и като цяло условията да имат безспорно значение, съществува и друга по-интересна закономерност, която подпомага развитието и оцеляването на растенията, а оттам и на всички други живинки. А именно видовата и междувидова комуникация.  

Тук ще си позволя леко лирично отклонение, за да дам малко научен контекст. Докато антропоцентричните учени упорито отказват да приемат интелигентността във всичките й форми (освен човешката), малкото учени ,които работят в сферата на растителното съзнание и поведение показват и доказват възхитителни неща. Растенията имат самосъзнание („нападат ме, трябва да се защитя“), както и вид познание за останалите индивиди около тях (приятел, неприятел, роднина); някои видове имат повече гени и от нас като е открит резервен генетичен код от прародителите, който се активира при определени стресови ситуации, прескачайки нездравословните/неработещи унаследявания от родителите. По-сложният генетичен апарат е оправдан с необходимостта от бърза адаптация в структура и поведение поради невъзможността да се придвижват физически от едно място на друго (да бягат при опасност), факт, който все още продължава да се използва като аргумент от невежите, че растенията са просто пасивна биомеханика (или част от неживата природа, както ни учеха в училище (?!). Ако способността да се адаптираш бързо към променящите се условия и да използваш наличното по най-добрия начин не е признак на интелигентност, тогава не знам кое е. А адаптацията изисква обмяна на информация със заобикалящата среда, т.е. комуникация (лат. communicare– сливам, обединявам, приобщавам, общ-уване). Фотосинтезиращите ни приятели общуват активно не само със себеподобни, но и с други растителни видове и животни (насекоми, гризачи, птици). Също както животните и човека, така и растенията принадлежат към семейства и родове с ярко изразени представители. Формират взаимно-изгодни приятелства, обичат се и се размножават, помагат си и се кооперират, но могат и да се мразят, тровят, удушават, потискат, да изпитват болка, но и да се радват на хубавите условия. Въобще, растенията са големи човеци!

Изведнъж си представям нацъфтялата горска поляна като ориенталски пазар с целия му калабалък, нещо подобно се случва и по дворовете, но по-облагородено. Отделните семейства и индивиди трябва периодично да отстъпват място на други, за да има „вкусна“ почва за всички. С течение на годините и опита земеделците откриват, че ако повтарят дадена култура на едно и също място непрекъснато, тя намалява по добив, изтощава почвата и боледува повече. Но ако се внася разнообразие, всичко се оправя (е, никога не е на 100%). Редуването на културите или сеитбооборота е важна практика, чрез която се постигат няколко неща, най-важните от които са регулиране на хранителния и воден режим в почвата и помощ в борбата с вредители и болести. Първото се случва, защото различните видове имат различни изисквания към хранителните вещества и водата (например, картофите и цвеклото извличат калий, бобовите извличат фосфор, но обогатяват с азот, който пък се консумира от памука). Също така, различната по размер коренова система позволява извличането на вещества от различни почвени пластове. „Лечението“ чрез сеитбооборот е възможно, защото представителите на едно и също семейство страдат от едни и същи болести и ги нападат едни и същи вредители, затова не се садят един след друг! Така например, доматите не виреят добре след патладжан, пипер, картофи и, разбира се, домати; краставиците не е добре да се посеят след тикви, дини и пъпеши. При хората се говори за приемственост на поколенията, докато при растенията в градината е добре да има приемственост и на видовете.

Тъй като тази информация ми е важна за планирането, разгъвам червения килим и каня всяко семейство да се представи с по няколко вида и да посочи своите добри предшественици от останалите семейства, т.е. след които няма да се чувстват ощетени:

СемействоДобър предшественик
Сложноцветни с представители артишок, маруля, ендивия, бял равнец, невен, турта, хризантема, глухарче, маргарита, далия, ехинацея, цикория и др.Имат малка нужда от хранителни вещества и мога да се садят след боб, ряпа, краставици, домати
Лукови: левурда, кромид лук, чесън, праз, воден лук и др.зелеви, тиквови, картофови
Лободови: лапад, спанак, цвекло, манголдтиквови, картофови, бобови, сенникоцветни
Сенникоцветни: анасон, кориандър, моркови, копър, магданоз, ким, целина, резене, пащърнак, девесилтиквови, картофови, зеле
Картофови: патладжан, картоф, домат, татул, чушки, петуния, физалис бобови, лукови, тиквови, зеле, моркови
Бобови: фасул, грах, лупина, леща, бакла, нахут, акациязеле, картофови, тиквови, лукови
Зелеви (Кръстоцветни): зеле, карфиол, броколи, синап, алабаш, репи, репички, хрянбобови, тиквови, лукови, картофови
Тиквови: краставица, тиква, тиквички, диня, пъпешцаревица, бобови, зелеви, лукови
Устноцветни (Пеперудоцветни): босилек, чубрица, салвия, маточина, мащерка, риган, исоп, ментакартофови, тиквови, бобови, зелеви
Розоцветни: ягоди, глог, шипка, малина, къпина, повечето овошки (ябълки, череши, круши…)ягодите след лукови, бобови, сенникоцветни

Чудесно, значи, на мястото на картофите ще настаня боба, на негово място-тиквите, на мястото на лука-картофите. Добрата новина е, че за повечето култури не се налага ежегодна ротация, а може през 2-3 години да се разнообразяват със смяна на адреса. Замислям се за джоджена, който вирее вече доста години на едно и също място и започва да го покрива блестяща синьо-зелена пелеринка от малки листоядни бръмбарчета, които, обаче залитат и към съседните устноцветни билки…Май е време за промяна, която е полезна и за растенията, не само за хората.

След като семейната динамика разкри неподозирания (за мен) потенциал, идва ред на нещо далеч по-мистично и красиво, свързано с по-интимните взаимоотношения между растенията. Както стана ясно в началото, растенията могат да си помагат и да се радват на взаимно уважение, но и да са смъртни врагове. Затова на ограничена площ е много важно да сме умели посредници в изграждането и поддържането на добросъседски отношения между растенията (алелопатия). Комбинациите са много, затова ще спомена само по-основните, а за билките и цветята ще спомена в материали, отделно посветени на тях. Понякога помощта е еднопосочна, за други- взаимна.

ПартньорствоЕфект
морков-луквзаимно се предпазват от морковена/лукова муха
ягода-чесън/тагетиселиминират се хоботници, нематоди и мишки около ягодите
зеле- целинабез гъсеници по зелето и ръжда по целината
босилек- доматибилката е естествен пестицид, ускорява растежа на доматите
репички- тиквовиотблъсква се раиран краставичен бръмбар
краставици- зелен боб/грахзащита от вредители по боба
роза- лавандулабилката предпазва от листни въшки
лозя- здравец/риган/босилек/розисилната миризма прогонва вредителите по лозята

Съществува една негласно правило в кулинарията: партньори както на полето, така и в чинията. И защо не, въпреки, че ягоди с чесън едва ли ще опитам. Но да видим и кои не се понасят и защо:

ПартньорствоЕфект
лук- грах/фасулпотискат си взаимно растежа
моркови- копър/магданоззабавят растежа
чушки- боби двете боледуват от антракноза
малини- лападлапада ограничава разпространението на малините

Но как растенията разграничават приятели от неприятели? Чрез комуникация. Познати са 20 различни групи молекули и около 100 хил субстанции (вторични метаболити) в кореновата зона. Сред тези групи молекули са флавоноиди (в цветовете и плодовете), глюкозинолати (специфичен аромат на зелето при защита), алкалоиди, терпеноиди (алфа фарнесен в краставиците), ароматни съединения( при евкалипт, камфор, канела), феноли (защитна функция), фитохормони (ауксин, етилен). Един начин на общуване става чрез летливи вещества (терпеноиди, ароматни съединения), отделяни през листата. Те обикновено се отделят при стрес (когато са нападнати) и имат сигнална и защитна функция. Да, предупреждават и други растения за опасността. Както краставицата предупреждава боба, или вид акация в ЮАР, която увеличава до токсичност количеството танини в листата при прекомерната им консумация от антилопата куду, от което последната умира, но съседните акации вече знаят и също са се заредили с леталната доза. Чрез въздушни сигнали, растенията наемат насекоми, които да се справят с други вредители. Уникален пример е пустинния тютюн (Nicotiana obtusifolia), който прилага няколко стратегии срещу неприятелите: първо отделя никотин, който е токсичен за много насекоми и те не закачат растението; но не пречи на вид гъсеница, която сладко си ръфа от листата. Затова растението я съблазнява със сладък и лепкав сок по стъблото, който стимулира отделянето на специфична миризма от гъсеницата като така привлича неин консуматор. Ако и това не помогне, директно изпраща летлив сигнал към молец-хищник или стършел да дойде и да отърве растението от пълзящата гадина. Прилага и четвърти механизъм като в рамките на 8 дни се трансформира от нощно към дневно цъфтящо с различен аромат и форма на цвета с цел смяна на опрашителите (от пеперуда с неприятната гъсеница към колибри :-).

Никотиана с новия си приятел-колибрито

По-познат до нас вид- царевицата– отделя летливи химикали за привличане на стършели, които да я отърват от гъсениците на молеца полска нощенка.

Оказва се, че всички аромати, които усещаме сред природата , са всъщност приказки между растенията, с които викат за помощ, флиртуват, предупреждават. А ние ги чуваме с носа си, буквално. Квантовата физика разкрива интригуващи механизми в живите организми в отделна вече наука-квантова биология. Химическите връзки на ароматите свирят музика за нашите носове, както казва английския физик Джим Ал-Халили. Така, че следващия път когато се наслаждавате на миризмата на окосена трева, имайте предвид, че този коктейл от алкохоли, алдехиди, кетони и естери всъщност е квантов вик за опасност.

Интересното при растенията е, че това което се случва над земята далеч не е най-важното. Друг изумителен начин на комуникация става под земята, между корените. Изследвания показват, че „мозъкът“ на растението е в корена (roots brain theory) и там става основната преработка на информация от околната среда. Показано е, че корените на роднини не си пречат и поделят ресурси, докато при неприятелите се разразява истинска химическа война- отделят се токсини, които обезсилват конкурентните видове. Тагетисът, иначе симпатично оранжево цвете, отделя аромати от корена, с които привлича нематодите и ги отравя. Съществува и явление, познато като микориза. Най-общо, това е симбиоза или взаимна изгода между растението и определен вид гъба. Разменят си хранителни вещества и вода, а гъбите посредничат при свързването на едно растение с друго, както и при взаимодействието между корените и почвените микроорганизми. А това е важно, защото така се регулира популацията на микробите, променя се качеството на почвата и се потиска растежа на конкурентните растения. Така, че е хубаво да има гъбки наоколо, а изкорубването им в гората с корена не е добра идея.

Темата далеч не е изчерпана, но планът за тазгодишната градина е готов. Не знам как ще дочакам пролетта.

2 коментара

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function Smush\Core\Parser\str_contains() in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php:373 Stack trace: #0 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(358): Smush\Core\Parser\Parser->sanitize_value('width') #1 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(157): Smush\Core\Parser\Parser->is_safe('width') #2 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(120): Smush\Core\Parser\Parser->get_element_attributes('<img width="114...', 'https://zengrad...') #3 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-page-parser.php(35): Smush\Core\Parser\Parser->get_elements_with_image_attributes('<!DOCTYPE html>...', 'https://zengrad...') #4 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/transform/class-transformer.php(53): Smush\Core\Parser\Page_Parser->parse_page() #5 /home/zengradi/pub in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php on line 373