НеобиЧАЙНА среща

Какво по-хубаво начало на най-популярното и освежаващо пътуване към чистото дзен съзнание¹, а именно пиенето на чай. 

Затварям очи и доближавам чаша горещ улон² до носа и устните си. Дочувам лекото поскърцване на бамбукови стъбла и палавото звучно пльокване на капки дъжд. А всъщност облаците свирят на шамисен и разказват за бляскавата история на едно растение. Капка дъжд, глътка чай. Капка тишина, глътка дзен. Вдишвам феноли и озон, издишвам мир и блаженство. Усещам как езикът ми се сгърчва леко от стипчивина, която плавно се разлага в сладост. Умът ми не разбира това красиво преплитане на противоположности, от които е изтъкано нашето съзнание- раздвоено като змийски език, с който опипваме и формираме битието. Той просто блокира, защото иска да отсича и категоризира в бинарности- тъмно/светло, добро/лошо, грозно/красиво. Но около мен навсякъде отеква “Д а о ~ В началото бе безименния Път, от който всичко тръгва и в който всичко се завръща. За да си цял, трябва да си счупен; за да си изправен, трябва да си изкривен; за да си пълен, трябва да си празен; за да си обновен, трябва да си изхабен; за да получиш много, трябва да имаш малко; за да разбереш, трябва да си объркан. Мъдреците разбират единството на всички неща, и знаят, че това единство е в разнообразието.”³ За да си горчив, трябва да си сладък. В една чашка чай се завихри многовековната мъдрост, че всяко нещо съдържа и поражда своята противоположност, и само осъзнатият ум знае, че нещата са такива, каквито са: топло-студени, горчиво-сладки, и при именуването им отнемаме тяхната същност. Почти като приготвянето на чай, когато размекнем, ферментираме и сварим ограничителните връзки на нашия ум, тогава можем да живеем истински, щастливо и в хармония със себе си и природата, да бъдем самите истина, щастие и хармония. Сръб и слушам капките.

А те разказват как монах пренася като благодатен огън от Индия в Китай коренче с тучно зелени листа и скоро склоновете на китайските планини “пламват” от гори чай, грижливо поддържани и селектирани от будистки и даоистки монаси. Освен сортове, се усъвършенстват техники за обработка, приготвяне и, разбира се, консумация. Но защо е целият този зор? С какво е толкова специално това растение? Декорът в съзнанието ми се сменя с театър на сенките, където невидими сили разиграват легенди и митологии. Най-фрапиращата е за Бодхисатва⁴, който ядосан, че заспива по време на медитации, отрязва клепачите си, които падат на земята и от тях пониква чаеното растение. Да пийнем отвара от клепачи! Определено действа разбуждащо. Метафора или не, тази история насочва вниманието ни към неповторимите качества на Камелия да държи будни разни безобразници (без образ, най-дзен хората). Да, името й е Camellia sinensis или китайска камелия, явно дадено в романтичен порив на някой изпосталял ботаник. Тя е вечнозелено, топло-и влаголюбиво храстовидно същество, което предпочита кисели почви и мъгли.

Бързи и сръчни пръстчета късат връхните 3-4 светли и крехки листенца през пролетта или в начално лято, рано сутрин преди да се е вдигнала росата. Листенцата са пълни с витамини С, Е, В1 и 6, фолиева киселина, манган, калий, въглехидрати , протеини, алкалоиди като кофеин, теофилин, теобромин, танин, и една много важна съставка- аминокиселината L-тианин. Именно комбинацията между нея и кофеина тласка към възвишен размисъл. От една страна, кофеинът намалява умората и сънливостта, а от друга, тианинът успокоява и отпуска, което подобрява мозъчната дейност, а оттам и  кръвното налягане и храносмилането. Доказано е, че 1 час след пиенето на зелен или черен чай се увеличават алфа (будно спокойствие, медитативност, връзка между външния и вътрешния свят), тета (дълбоко отпускане, фокус навътре) и бета (мислене, концентрация) мозъчни вълни. Още монасите са забелязали, че чаят ги освежавал физически като утолявал жажда и разхлаждал в жега, но и че облекчавал запек и други храносмилателни проблеми, успокоявал главоболие, и прочиствал гръдния кош. Но забелязали и друго- чаят ги освежавал и духовно като ги подпомагал в медитативните практики.  Пиел се “ за премахване на леност и вцепенение”, което е едно от петте препятствия в будизма за медитация ( другите са нежелание, страсти, безпокойство, съмнение). С годините ритуалът по приготвянето му се превръща в повод за духовно общуване със самият себе си, или с компания, както и в средство за навлизане в една метареалност.  

• 

• 

• 

Дъждът спря, една жаба квакна и скочи в небитието, а от стелещите се изпарения изплува силуета на Лу Ю, най-известният биограф на чая. Отгледан от будистки монаси по време на династията Тан (8 в.), Лу Ю толкова се впечатлява от тази страст на отглеждане на чай, както и от неговите качества, че като пораства тръгва из цял Китай да проучва и описва произход, прибори и начини за приготвяне, легенди и принципи на чаената церемония, етапи на производство, качества на отличния чай и други, и ги обобщава в “Книга за чая” или Ча Чин (Cha Ching). “ Чрез пречистване и усъвършенстване на всеки един аспект, свързани с чая, водата и огъня, човек също се подобрява.”

С плавни движения на магьосник, Лу Ю разкрива пред мен тайните на чая. Минава се през 7 стъпки на производство: бране, варене на пара, намачкване, компресиране в калъпи, печене, нанизване  на шиш и запечатване за по-лесно транспортиране. Насипният чай в наши дни първо вехне, после се навива или накъсва, следва окислението или ферментацията, после се загрява, съхне и сортира. Всичко това има за цел да освободи и разгради едни вещества и да концентрира други. В зависимост от продължителността на някои от етапите се получава дъга от различни вкусове, аромати и качества познати ни като бял, жълт, зелен, червен и черен чай. По време на династията Сун (10-12 в.), стриват чая на прах и го разбъркват с бамбукова пръчка, което действие се е запазило и до днес в японската чайна церемония. 

Ах, да, най-важната част- чайната церемония или “простото действие на споделяне на чаша чай с приятел, траещо един падащ черешов цвят”. Което значи “кратка и неповторима среща по пътя”, описана и от японския израз за преходност на момента ichigo ichie. Тази концепция се приписва на японският чаен майстор от 16 в. Sen no Rikyu, който построява церемонията като практика за медитация чрез абсолютно осъзнаване на всяко действие. Движенията са точни, премерени, фини, грациозни и плавни, сякаш се извършват във вода. Няма нищо излишно, защото извират от ум, в който няма нищо излишно, а само отразяване на преминаващите мигове. 

За да е тази среща наистина неповторима, важност има всеки един детайл. Най-напред се приготвя средата (ча ши)- декорация на масата или на цялото пространство, “когато навън е студено, да създадеш усещане за топлина; когато навън е топло, да създадеш усещане за прохлада”. Чаят е в центъра и спрямо него се решава всичко друго или както казват “да следваш духа на чая”. В зависимост от случая и компанията се избира вида чай, запарка, сервиз, всичко. Както и при създаването на дзен градини, може да се избере тема, която да се въплъти- добродетел, емоция, празник, т.н Подредбата е като мандала, свързваща церемонията с космоса. Целта е да се достигне онова фино усещане за свързаност със средата и разтваряне на човешкото време, което толкова ни забързва и спаружва.   

• 

• 

• 

Важно е участниците да седят с изправен гръбнак и глава, защото “само така умът слягва и се успокоява”. Започват да се излъчват едни алфа-тета вълни, стават едни резонанси и изведнъж аз съм ти и ти си аз. Идеалистично звучи, но пълноценно общуване се случва само когато сме спокойни и споделяме най-доброто от себе си. В края на краищата, за какво общуваме? За да те науча на моя чай, ти мен на твоя. 

“Бъдете управители на ума, а не негови роби”, Murata Juko, 15 в. 

Свещенодействието започва с варенето. С него тренираме търпение (де да са знаели за електрическите кани). Лу Ю описва обединяването на петте елемента (вода, огън, дърво, земя и метал) и осъществяването на даоисткия микрокосмос в този процес. Водата в металното котле завира от огън, подпален от дърва, които се превръщат в пепел (земя). Някога в чайника слагали малки парченца пръст, които издавали странна мелодия; по думите на стар поет съсредоточените посетители чували “водопад далече в планините и още по-далечното море, което се разбивало в скалите, потропващия по бамбука дъжд, във вятъра шептящите борове…”

Произходът на водата е от изключително значение: най-добре да е от извор, после от река, най-зле е от кладенец, защото е в застой. Трябва да тече спокойно и да е чиста като планински поток, за да може енергията й да циркулира и да “оживи” чая. А оттам да оживи и нас. Значение има и откъде е глината за направа на чашите и чайника, тъй като се отразява на вкуса. 

С елегантен жест Лу Ю налива в малката ми чашка течност “с блясък на току-що паднал сняг и светла като млада трева в пролетно утро” (Ду Ю). Поезията, както се вижда, е неразделна част от духовния полет на азиатците. Самите чайове имат имена като “Сутрешна роса”, “Четирите сезона на пролетта” и т.н., които отразяват не само историята/легендата зад тях, но и определени качества. А поетичната форма помага да се отрази плавната, неопределена, безформена, но всесъдържаща природа на реалността, нещо като вълновата функция на електрона. Докато не пропаднем чрез нашето его и желания в прозата и изтръгнем от Пътя частица определена материя. Ароматът не трябва да е силен, за което е важно да се научим на точното количество добавен чай. Както и да научим точното време на запарване, за да не горчи. И въобще, да нацелим правилния момент на живота, а живота е един момент, нали?- това е Дао. Лу Ю намигва и изписва във въздуха с пръст и мастило от облак: “Аматьорите пият с уста, докато майстора пие с цялото си същество”. 

Така пиенето на чай се е превърнало в духовна практика, а тя се превърнала в Път- Ча Дао. 

Отварям очи и вместо бамбуци, около мен стърчат причудливи скулптури и експонати, произлезли от фантазията на съвременни артисти. В Culture Lab можеш да влезеш в потока на творческия си заряд, а ако нямаш такъв, лесно да се вдъхновиш. Или да пийнеш чай в специално за това направен кът, където съм и аз, а срещу мен седи Максим- един съвременен чаен даоист, който просветлява любопитните умове за прелестите на китайската камелия. Налива току-що запарен те гуан ин “ Желязната богиня на милосърдието”, който е най- известният сред китайските улони, и приказката за чая продължава. 

Какво те изведе на Ча Дао? Кое беше първо- даоизмът или чаят? 

Това е път, абсолютно субективен път , както казват даосите- хората не трябва да са умни, защото всеки ум, това е его. Но в моя случай това е следствие на его, търсене на интерес към различни неща. Даосите ми харесаха със своята философия на непукизъм- просто живей без причина и бъди щастлив. Не трябват догми или ритуали, не ти трябват поклонения, не ти трябва нищо- просто бъди човек. И тази стара и толкова дълбока философия много ми допадна, най-малкото да започна да чета за това. И това някак си стана по едно също време, когато реших да задълбоча с чая- а там е огромен пласт литературни митове, китайски приказки, които пак имат корени с даоизма, и се сплетоха нещата. В дао всичко се случва от само себе си.

Усещаш ли чаят да те променя и как?

Много е инфантилно да говорим, че нас ни променя нещо външно. Чаят не може да промени никого, дори от медицинска гледна точка или как ни влияе на биохимията. Чаят може да ни помогне да отслабнем, например, защото се ускорява метаболизма, плюс въздействието на другите активни вещества, те помагат. Но ако човек не прави нищо, седи пред телевизора, никога няма да отслабне, дори и да си смени кръвта с чай, няма да му помогне. Но ако човек се стреми към това, той е физически активен, и преди или след тренировки пие чай, той ще види, че резултата ще бъде с 15-20% по-добър. Тоест, чаят няма да промени човек, човек сам трябва да се промени. Чаят е един инструмент, помощник. Всичко е в нас, ние трябва сами да мислим за промяна. Нашето общество инфантилно търси елексир за всичко-човек да стане умен, богат, успешен, без да прави нищо. Така не става. И това гонене да станеш осъзнат. Гледам ню ейдж хората- все търсят, примерно през йога. Ок, няма лошо, упражнения са, но повече насочват съзнанието си към това как аз правя това, за да стана по-добър. Ти стани по-добър, останалото само ще ти дойде. Не трябва да правиш йога, да пиеш чай, за да станеш по-добър човек. 

А как да станем по-добри? 

Това е вътрешен самоанализ, не знам доколко човек може критично да погледне на себе си. Егото пречи много- “аз винаги съм най-добър”. И този вътрешен диалог, колкото и да е деструктивен в много посоки, за самоанализ мисля, че този диалог трябва винаги да го има. Демонът и ангелът трябва да си говорят помежду си и да се разбират как да станеш по-добър. Иначе аз откъде да знам, аз все още съм жив. Може би когато умра, някой ще каже че съм бил добър човек.

Тоест не следваш някаква система от практики?

Никаква. Аз съм пънкар, аз съм рокендрол цял живот. Не достигнах тук защото търсех как да съм по-добър от себе си, а това е състояние на мозъка, когато се интересуваш от нещо и се потапяш, ставаш по-професионален. Практиките може и да помагат на някои, но когато една практика е родена преди 3000 години от даостите или будистите, не е релевантна вече за днешната прибързаност, за информационния фон. За всеки монах, който е в планината, той би могъл да каже “аз съм толкова аскетичен, толкова привързан към природата”, защото е нямал избор, той си седи сред планината, и няма никакви контакти. Вземи този монах и го заведи в Ню Йорк да живее и той едва ли ще стане толкова просветен. Обратното, може би ще се развали, защото не е готов за предизвикателствата на нашето общество. А аз съм продукт на нашето общество, така че не намирам нещо в тези практики, което да ме подобри, или да мисля и живея по-различно. Но ако на хората им харесва, нека го правят. 

Има една японска поговорка “Вкусът на дзен и на чая е еднакъв”. По какво си приличат, според теб?

Не съм човек на ню ейдж и на всякакви религиозни метафизически начала. Но чаят и будизмът били неразделни от самото начало на будизма. Бодхидарма, когато дошъл в Китай и основал редица манастири, около тях растял чай, и монасите разбрали, че той им помага в медитациите. Освен, че е полезен, чаят в своята биохимия съдържа дуалистично свойство- от една страна, кофеина преборва умората, от друга- се свързва с аминокиселината L-тианин, която успокоява и действа на парасимпатиковата нервна система ( забавя се сърдечна и дихателна дейност, засилва се перисталтика, организмът се успокоява и запазва своята енергия- бел.ав). Тази двойственост паснала точно за медитация и така се появила тази зависимост между будизма и чая. Друго, което ми направи впечатление в София, е че има много йога центрове- всички медитират и никой не знае за чай. Как така? Но работим по въпроса (смее се). Затова чай и чан (дзен) имат еднакъв вкус. В китайската литература/поезия и медицина чаят винаги се асоциира със сърцето и горчивината, че за сърцето винаги трябва нещо горчиво. В дзен философията човек, минавайки през всякакви некомфортни неща, става друг, променя се. Така, че чай и чан са продукт на една и съща комбинация от философско-здравословно-естетически неща, която за последните 3000 години доста се разви. 

В даоизма има един принцип, наречен wu wei (действие без усилие/намеса). Ти успяваш ли да го прилагаш?

Това е най-трудното. Това е много трудно, наистина, да не участваш. Освен философски постулати от даозима, които ми допадат, аз намирам много потвърждения на тезите на Лао Дзъ в квантовата физика. Днес тя и определени интерпретации като биоцентризъм и неговите развития на различни учени, показват, че наблюдателя и съзнанието са едни от фундаменталните функции на вселената. Наблюденията върху електрон поражда дуализъм- частица или вълна. Затова даоисткото wu wei на ненаблюдение и неучастие- ние и без това участваме във всичко. Всяка наша дума или действие променят света. Просто нашето съзнание е толкова силно, че когато много нещо искаш , ти го получаваш, но след това резултата не ти харесва. Защо? Защото ти прекалено много наблюдаваш върху това, ти променяш нещата както трябва да се случват . А в дао всичко следва само себе си. Ако трябва елементарно да го кажем, дао е във всички елементарни частици в тая вселена.Колкото повече ги наблюдаваме , толкова повече те стават от вълна частица, така се появява реалността, която ние формираме. И даосите казват, че ние и без това влияем, но не трябва да е с нашите страсти , егоистични желания и субективен поглед- всяко съзнание е определена призма, за теб е едно, за мен друго- а ние винаги започваме да насилваме тоя свят, и искаш- не искаш той ще балансира. Затова wu wei , колкото и да е сложно и невъзможно, по-скоро е вектор на развитие на едно съзнание, отколкото закон. Ти трябва по-малко да участваш във всичко- да се случи както ще се случи. Ако си в опасност, твоя основна роля е да запазиш себе си; не можеш да не ядеш, защото ще умреш- не става дума за такива неща. Тук става дума за това, как нашето егоистично съзнание Аз, почва да въздейства на този свят, през неговата призма…Намесваш се навсякъде, променяйки нещо от събитийността, например, утре трябва да се срещнеш с някой човек и ако ти мислиш за това, някъде ще промениш нещо и няма да се случи точно по начина, по който искаш. По-добре забрави, то само ще се случи.

Как балансираш бизнеса с духовните измерения на даоизма?

Това не е бизнес, това е път. На мен ми харесва това, както и да общувам с хора (когато не ме обзема мизантропия). Това дори може да се каже, че е нещо егоистично когато виждам, че на хората им харесват моите сесии. Аз не съм човек метафизичен или възвишен, или осъзнат, нищо че в чести дискусии с ню ейдж гурута аз разбирам, че тези хора дори не знаят какво е съзнание, за да говорят за осъзнаване. Но те са толкова кръглички, мекички, добрички , че това лицемерие едва ли е процес на осъзнаване. Човек трябва да бъде просто човек. 

А какво е човек? 

От биологична гледна точка е Хомо Сапиенс, който в един момент получил от вселената за добро или лошо съзнание. Ние и досега си оставаме животни – не мислим как да дишаме, как да метаболизираме неща, това се случва от самосебе си, а всички наши проблеми идват от съзнанието. Котката може да живее в момента- тя няма съзнание да помни, при нея работят инстинкти и рефлекси. Тя не може да мисли какво ще е утре, котката не мисли за смърт, тя изобщо няма разбиране за това. Ние се отличаваме, че нас вселената ни е наградила със съзнание за минало и бъдеще. Със сигурност й трябва това, и затова го е направила. Или обратно, както биоцентризма говори, че нашата вселена е направена от нашето съзнание и тая реалност нямаше да се случи, ако не я наблюдаваме. Така че напълно възможно е, нашето съзнание да е сътворило тази вселена. А защо- не знам. И едва ли някой знае. 

Ню ейдж гурутата говорят за повишаване на вибрация и съзнание. Никога не съм разбирал думата вибрация. От научна гледна точка разбирам откъде идва, но в ню ейдж тази дума придоби доста сакрален смисъл , който аз не разбирам. Но къде трябва да се качи нашето съзнание? Къде е горе, къде долу тука? Какво значи да се повиши нашето съзнание? Ние можем да развием интелект, ние можем да развием емпатия, много неща можем да упражняваме, но това са просто части на нашето съзнание. Къде го повишаваме, докъде го повишаваме? 

До максимума, до пълния му потенциал? Какво е максимум? Човек просто трябва да е щастлив. И ако цял живот ти си клошар, но си щастлив, дали това значи че си долу цял живот, според социалните стълби? Не. Или супер богат, влиятелен човек, дали той е щастлив? Не е в това смисъла, тук няма..ние свикнахме с някакви шаблонни разбирания , които в голяма степен са наложени от християнството. И ние живеем в тая парадигма, искаш-не искаш, ние се възпитаваме в нея, нашите родители- колкото и да не вярват, в неделя трябва да отидат в църквата, защото трябва. И това стана част от обществено мислене, и оттам идва морала. Най-често не можем да простим сами на себе си. Дори при най-малката грешка се тормозим как можах така да направя..или твоето его не ти позволява да си признаеш. В това е ръста, ако можем така да го определим. Разговор със себе си. 

В това да преодоляваш себе си, може би? Да си признаваш, дори и да направиш нещо лошо, но да махнеш своя инфантилизъм и да си кажеш Да, тъп съм. И когато свикнеш да анализираш така себе си да намираш първичните стимули , които те карат да направиш едно или второ, дори и да продължиш да ги правиш, вече знаеш откъде идва и можеш да го трансформираш. 

Да се върнем на чая. Има различни видове с различни качества, които и ти описваш. В Ча Чинг се споменава, че според случая и компанията се подбира съответен вид. Ти как избираш какви видове да ползваш и продаваш?

Ако се опираме на китайската поезия , ча ши си остава определена поетика. Когато човек ме пита да му подбера някакъв чай, аз не познавайки този човек, едва ли мога да му подбера нещо, което наистина да му хареса. Вкус, аромат, други емоционални неща са супер субективни. Но в Китай всеки хубав чай има своето име и легенда, с изключение на новите селекции. Всеки чай си има история с години- къде се отглежда, как един селянин преди 2000 г. направил нещо “погрешно” и получил нов сорт. И така, сега имаме 6 цвята (бял, зелен, черен/червен, жълт, улун, пу-ер/черен) . Но ча ши е изкуство, лирика, литература. Не бих казал, че това има някакво сакрално или метафизическо значение. Всичко, което е свързано с чай е абсолютно рационално, идва от наблюдение за здраве, за различни видове аромати. Важно е какъв човек е пред теб, но никога не можеш да си сигурен, че ще му хареса каквото си му подбрал.  Например, смятам пуер за мъжки, тежък гъст черен чай. Но видях няколко момичета, които от първата глътка казаха, че това е техния чай. Нашият свят е фрагментиран на 8 млрд. съзнания , а всяко съзнание фрагментирано на сумати чувства, усещания и т.н.  И да отчетеш всички тези променливи в това уравнение, едва ли ще стане. Затова действаш донякъде интуитивно. Например, на дегустация винаги виждам как реагират хората и това ми позволява да усещам предпочитанията им по-добре. 

Лу Ю е против всякакви примеси, за да се изживее чаят в чистия му вид. Крайно ли е това? 

Аз също смятам така, тук съм напълно солидарен с Лу Ю. Чаят е вкусен сам по себе си. Добавяйки аромат, ние търсим него, но тогава защо го добавяш в чая? Направи си чист чай от портокал или ябълка, направи си компот. Да, купажът във вина и други алкохоли работят, дават може би по-богати смески и форми. Но в Китай никога един майстор няма да овкуси хубав чай. Китай произвежда около 2 млн тона годишно (може и да е стара статистика) хубав чай, от тях 90 % се консумира вътре в Китай. Китайците толкова обичат чай, че това да го смесиш с нещо , значи че не пиеш чай. И хубавият чай струва толкова, че никой няма да се занимава да му добавя нещо. Съответно на пазара това изобилие с разни смески и аромати , това са боклуци, които китайците вече няма сами да ги пият, но трябва да ги продадат, защото китайския селянин не е богат човек и той няма да успее да изхвърли шепа чай. Затова той ще му сложи от градината още някакви листенца, ще направи хубава опаковка и цялата ню ейдж Европа ще пие и ще се възхищава на хубав вкус. Но това не е чай. Хубавият чай не се овкусява. 

Можем ли да направим аналогия с живота, да го предпочитаме чист без излишната натруфеност на егоистичните пориви? Това е много субективно, за да говорим общо. Няма две еднакви съзнания на които дори чист чай да въздейства по еднакъв начин, или такова нещо като любов да въздейства по един и същи начин. Всяко съзнание почва да го наблюдава и да формира своя реалност. Затова дали се стремим към чистия живот – не, хората не обичат такъв живот. Той е много прост и много труден. Там няма време за мързел и инфантилизъм. 

Тоест простият живот е труден? Ами да, отиди да живееш на село и всяка година да мислиш за картофки, за доматки, за всичко, колко труд ще положиш. Думата прост в България има двояко значение- от една страна, човек на село няма да се изкуси с геополитика , няма да му влезе тънко съвременно изкуство със сигурност, защото няма време за това. Той не си заделя време да помисли за това, защото живота му е толкова труден. Дали е добре или лошо това пак не се знае, това е баланс. За такива префърцунени философи като нас трябва да има други, които да произвеждат картофки , които ние също да ядем. Дао е толкова огромно и прониква във всички посоки , пронизано с причино-следствености , зависимости и т.н, че да извадим едно нещо и да кажем че това е така и така, защото .. Не може. Затова чист живот, чист чай- той е по-вкусен просто. 

Съгласен ли си, че най-хубавият чай е този , който отпърво започва да горчи и след това преминава в сладост?

Не, не съм. Една от насоките на китайската чаена традиция е да не презапарваш чая и той да загорчи. Кога горчи чая? Танините се разрушават при температура над 80 градуса и затова усещаш горчивина. Затова когато презапарваш зелен, определени бели, и гуандунски улони, това не е вкусно. Даваш му 10-20 секунди и изливаш. За зелени чайове 5-7 секунди за първи запарки, не повече. 

На повечето инструкции пише 2-5 минути да се запарва? Зависи от съда, обем на чайник и т.н. В китайската традиция и техния формат на чайника подразбира много чай, малко вода и малко време на запарка. По този начин целия вкус можеш да го разложиш за цялото време на дегустацията, и така човек да разбере, че например, един зелен чай това не е купчина листа, залята и престояла 3-5 мин. Не, вкусът на зеления чай е много по-разнообразен и там се получават нотки. Но това е вече сомелиерство, когато концентрираш своето съзнание върху определени наблюдения и усещания. Но в стандартния живот не го правим това. Затова горчивината на чая винаги присъства, но всеки майстор се старае да я намали, защото в чая има и други ароматични бензолни ядра, които танините могат да приглушат в по-голяма купичка или чаша.  

Кой ти е любимия чай и защо?

Всекидневният ми чай, без който аз не живея, това е шу пуер- истински черен чай, който се прави от диворастящи дървета, има доста специфична технология и дори даостите на негова база търсели елексир за безсмъртие. Уникален чай по своя биохимичен състав и въздействие върху организма, но и ми харесва вкуса му. Връщайки се към настроения и ментални състояния- понякога, например на готино слънце, искаш да пиеш нещо по-лекичко, по-свежо. Зимата винаги те кара да пиеш по-тъмни чайове, не знам защо, може би свойство на нашата психика, но тъмният чай повече загрява, докато зеления повече се асоциира с пролет, зеленина- той и на вкус е такъв- свеж. 

Има ли видове чай, които са “по-даоистки” от другите като въздействие?

Много чайове са селектирани като растения и са следствие на това, че даостите са обичали чай и са развили тази технология. Това са по-тъмните улони, от планината Уишан, където имало повече монаси. Но не по-лоши чайове са правили и пò на юг, във Фудзиен, по-цивилизовано място, където се правят бели и зелени чайове от майстори, които нямали нищо общо с даостите. Кой е най-даостки чай? В чая има една такава категория ча ци или чаена енергия. Но това го знам повече от литература, отколкото от собствени наблюдения, че пуерите и ушански тъмни улони имат по-висока ча ци и това се усеща.  

В една от публикациите ти цитираш японският писател Какузо Окакура, който казва, че има хора “без чай”- те са безчувствени и вяли, и други “с твърде много чай”- емоционални и реактивни. Какво се има предвид тук под чай и свързано ли е с ча ци?

Не, мисля че това е свързано с човешкото его. Това с чая е просто метафора. Неговата “Книга за чая” не е книга за чай, а за японското общество между самурайството и военния империализъм от 19-20 век, и донякъде на опита на цялото човечество във формирането на нашите общества, ценности. Затова да приемаме малко или много чай е чисто метафорично. Но срещаме различни хора, всякакъв радикализъм е лош , всякаква пасивност е лоша. Много чай не може да има в човек, защото ти колко можеш да изпиеш? Много чай в човек никога няма да е добре, както и малко чай.

Водиш чаени дегустации. Какво се случва по време на такава дегустация и как се различава от чаена церемония? Нужна ли е тази ритуалност?

Пин ча (китайският ритуал на чаепиене) е продукт на даоистките монаси, те измислят камъка, върху който слагат чайника, те измислили тая чаша всеки ученик да пие еднакъв чай, т.н. Това е абсолютно рацио, тук няма никаква ритуалност. Но хората сме такива, обичаме нещо сакрално, нещо което ни плаши, и после започваме да си го измисляме. И след поколения идва при нас като церемонии и ритуали. Знам, че за всяка дегустация хората идват за церемониалност, да се докоснат до нещо екзотично, но аз винаги ги приземявам, че в това няма нищо такова. Моята непосредствена роля, може би егоистично си го представям, да науча поне малко хората, че това е вкусно, здравословно, естетически приятно. Най-голямото свойство на чая, особено на дегустация, когато седят 10 човека, които не се познават помежду си и никой не познава мен, и всички леко протеснени, не знаят какво да очакват, общо напрежение винаги присъства. Но след 30-40 минути това е една компания от хора, които си говорят като стари приятели. Това има и биохимично обяснение как въздействат активните вещества на чая върху организма, но донякъде сигурно и нещо друго. Даостите така наблюдават, че когато учител и ученици дискутират на чаена маса, става по-ефикасно и лесно. Мозъкът започва да работи по друг начин. Менталността е следствие на това как работи мозъка. Има китайски институти, които се занимават с влиянието на чая върху организма, оказва се, че много малко знаем. Говорихме вече за влиянието на чая върху парасимпатика. И когато се събират хора, и има естетика, това им харесва, което е положителна емоция, харесва им новата информация, и заедно с влиянието на веществата,  сигурно всичко това дава такъв ефект и магия. 

В японската чаена церемония има нещо, наречено ichigo ichie (неповторимост на момента). Постижимо ли е това за съвременните хора?

По принцип ние винаги живеем в “сега”. Няма да се задълбочаваме в концептуалности какво е самото време, но ние живеем само в “сега”. Защото една секунда да е минала, то е вече минало, не можем нито да се върнем там, нито нищо. Без значение какво правим- пием чай, вървим по улицата, ние само в тоя момент живеем. Аз се опитвам да обяснявам всичко по по-материалистичен, а не духовен начин. Първо, за да свариш чай, не можеш да го направиш навсякъде- трябват ти много неща- хубава вода, хубав чай, място- в Китай си има чайни. Докато ти правиш всичко това, твоя мозък започва да работи малко по друг начин, той се концентрира върху процеса, той получава определен кеф от това, че ти го правиш с определена естетика. И това формира твоето настроение. Второ, едва ли някой ще прави така чай за неприятен за него човек. Ти не искаш с този човек да споделяш дребна радост в тая секунда. Съответно, на масата за чай няма да се появят такива хора, това е само за приятни за теб хора. И когато на теб ти е приятно, то се излива като добро настроение и за всички участващи. Затова пак не е никаква мистика, всичко е биологично обяснимо, но зависи как човек иска да интерпретира тези неща за себе си. 

Да живееш в момента…разбрах, че нашите мозъци работят много бързо, не забелязваме елементарни неща. Вървиш по улицата, прибираш се от работа, колко ти гледаш градинките с цветя? А навсякъде ги има и всяко цвете е красиво, но не го забелязваш, щото в главата ти е друго. Какво ще се случи утре, как си се скарал с гаджето си , или как те обидили на работа, и наистина не забелязваш неща, които биха ти донесли серотонинова инжекция, приятно усещане. Ролята на чая, както казах за неговата биохимия, е че той избистря мозъка , прави го по-концентриран, по-лесно да забележиш нещо. Има вещества, които забавят, други забързват, но ти не си в обичайно състояние, защото обичайно ти си изграждаш алгоритъм на деня, мислене и т.н. Разбира се, то можеш цял ден да пиеш чай, но да продължаваш да мислиш своите неща и това да стане безмислен ритуал. Колкото и здравословно да се отразява на организма, ти няма да усетиш как се отразява на съзнанието ти, защото ти не правиш нищо това да се случи. А когато започваш да обръщаш на това внимание, ти почваш да забелязваш много неща. Спомените и фантазиите за бъдещето остават, но ако се замислим защо хората се опитват да живеят в миналото или в бъдещето в своето съзнание- защото не им харесва какво се случва сега. А защо не им харесва? Защото не знаят какво искат сега да се случи. Ако питаш 100 човека какво искат по принцип от живота, ще чуеш някакви генерални работи. 

Ставаме ли по-съзнателни с пиенето на чай? Ние няма да станем по-съзнателни с пиене на чай. Чаят не може да поправи нашите кусури, които ние си ги имаме в съзнанието. Чаят не е магично нещо. Въпросът е, че човек тръгнал по Ча Дао вече е готов да забелязва приятните неща във всекидневието, той вече го знае, вече е усетил необходимостта от това. И когато сяда да вари така чайче, колко пъти трябва да духнеш на тая чашка да стане малко по-пивка? 6-7. Това е една най-елементарна дихателна практика, която понижава ниво на стрес и увеличава всякакви жизнени дейности . И сутрин това е супер яко, без никаква метафизика. Чаят добавя внимателност, щото, например, при голяма компания няма как да си внимателен и докато много говориш, искаш не искаш ще пропуснеш и ще презапариш чая. Чаят не може да оправи нищо, съзнанието е много по-силно и неразбираемо за нас, отколкото един чай. Просто той върви ръка за ръка с формирането на източните философии и наистина те са намерили в него голям помощник за това. Но помощник, а не водач. 

В този ред на мисли, как е по-добре да пиеш чай- сам или в компания?

Както казах, чаят е супер градивен за всякаква компания. Но китайците казват: да пиеш чай сам, познаваш себе си. Пиете чай двама, познавате се един друг. Пият чай трима, познават чая. При 7-8 човека, празно преливане на вода или раздаване на милостиня (има две приказки). В по-малка група, хората споделят повече, иначе водещия се разсейва- единия казал едно, другия друго, трябва на всеки да отговори. И става по-скоро атракция и бизнес. И това не дава пълнота и такава лека приятелска интимност, както когато са малко хора. После, да правиш чай за голяма компания е голяма занимавка, да не пропуснеш някой, всеки да има, да не презапариш чай, да следиш да има вода, това отвлича леко. Когато пият в компания от трима , хората много по-лесно се потапят в състоянието, когато техния мозък започва да работи по-концентрирано и насочено към дадена идея. И разговорът някак си се излива от само себе си.

Чайникът отново зашуртява, но този път от него потичат “Осемте безсмъртни, пресичащи морето”, ба сян, 1 от 10те най-ароматни улона в Гуандун. Според легендата, тези осем безсмъртни трябвало да преплуват морето, но нямали лодка. Всеки използвал това което имал- един плувал на ветрило, друг на лотосов цвят, трети на магаре. По-късно това се превърнало в метафора за хора, които благодарение на таланта си могат да постигнат нещо невероятно. Всички тези герои имат прототипи- реални хора, почитани като даоистки светци. Качествата на всеки един тези осем героя са въплътени в качествата на чая: красив, тъмен, устойчив, с аромат на плодове и цветя като кошницата на единия, силен и издръжлив (устойчив на варене), деликатен и мек, след пиене има дълъг послевкус, продължаващ като прекрасното пеене на Хан Сяндзи. На мен ароматът ми напомни на варени или пържени тиквички. 

„Няма нищо чудно в това“, казва Макс, „на дегустации отчитам как един и същи чай провокира различни впечатления. Един участник каза за един пуер, че му напомнял на вкуса на дъбова дъска. И колко пъти в живота си си гризал дъбови дъски, го питам, и той каза никога. Но ето, в мозъка се провокирал определен рецептор и се формирало впечатление или асоциация. Никога не споделям какво усещам аз, за да не кажат а, да, наистина е така.“ 

Не е ли установената хармония помежду ни в основата на тази магия на свързаност, когато пием чай с други хора?

 Хармонията е нула. Няма нищо по-хармонично от нула. Нашето его казва, че това е готино и айде да хармонизираме с това . Не, това е отклонение. Хармонията е математическо равенство. 

А каква е разликата с баланса? Не бих ги разделял в тоя контекст. Хармонията е идеал на баланса, покой, нищото, безметежност. Дао е неделимо, няма добро , няма лошо, няма горе, няма долу. Лао Дзъ е казал, че нищото (празнина) е не по-малко функционално от нещото. Не чайника ни дава чай, а празнината в него; не самият прозорец ни дава светлина, а празнината, която той представлява. Разделяйки нещо и нищо, ние пак се скатаваме в нашите европейски разбирания. Така разделяме субекта от останалия свят, което противоречи на Дао. 

Дао ли е нашата цел?

Защо ни е да стигаме някъде? Защо постоянно полагаме цел? Какво се случва след постигане на целта? – Полагаме следващата цел.- И после?- И после следваща цел. – Не тя е важна, а пътя. Когато заставаш на планинска пътека, нашият мозък винаги знае къде отива и че там е краят. Аз забелязах в себе си, често ходя по планините, че аз вървя не за да стигна до водопада- да, на мен ми харесва много това място, но забелязах, че ми харесва да вървя по пътеката, а не да стигна до водопада, вече съм бил там много пъти- да, той е красив, уникална природна забележителност, но вече на третия-четвъртия път вече спира да ми дава тези ендорфинови удоволствия. А да вървя, то си остава вкусно и ме кефи. 

Трябва да има цел, но ние много се вкопчваме в нея и я правим като кумирче, вместо да почувстваме как вървим натам. Аз правя едни много дребни играчки от метал и винаги усещам, че целта ми е да ги приключа, да се радвам като са готови. Но аз страшно не се радвам, защото знам всички грешки, които съм направил, нали наш такъв стандартен европейски процес. Но в някакъв момент усетих, че ми липсва да съм просто в това състояние на концентрация , когато се занимавам с тези дреболийки. Аз вече знам какво ще се получи накрая, видял съм го на картинка. Знам, че всички хора ще се възхищават, това донякъде ще ме кефи, но на мен ми харесва да седя и да правя това нещо. И затова се отказах да ги продавам и да ги правя по поръчка, защото когато това става цел, губя точно това удоволствие от спокойния процес, без цел. Нашият мозък има нужда от моменти на радост. Научаваш се да се кефиш на самия процес, отколкото на резултата. Процес, движение, път- той няма начало,няма край, просто трябва да се кефим, иначе живота минава.

Може да разберете повече за тези божествени чайове, както и да си организирате дегустация, в тук: Maks Cha Dao 

Покланям се на залеза в чашата си, пълна с дзин ло дян хун – червен чай от Юнан. Златни спирали , които под въздействието на температурата придобиват златисто-огнен цвят. Лу Ю ще бъде доволен.

---