Мъничко, червеничко…
…царя от пътя отбива, що е то? – Ягодка! Това беше любимата ми детска гатанка, за която и до днес се сещам всеки път, когато с мечешки възторг фиксирам малките червени и грапавки топченца покрай горските пътеки. Те не просто ме отбиват от пътя, а ме завихрят в умилително сладострастие чрез всички възможни сетива. Първата Жена от мита на индианците чероки ми намигва в съгласие: Първият Мъж и тя се скарали и го напуснала. Той съжалил и тръгнал след нея, но не могъл да я догони, затова се помолил на Бог да я забави някак си. Той започнал да подхвърля пред нея най-различни плодове, но само ягодата застопорила на мига ядосаната Първа Жена. Омаяна от свежото очарование, ядът започвал да изчезва, любовта се възвърнала и тя с пълна кошница хукнала обратно към задъхания в отчаяние съпруг. Затъкнала му уста със сочния плод и оттогава заживели в мир и разбирателство.
Със сърцеподобната си форма, страстно червен цвят, сладък аромат и възбуждащ вкус, ягодата съвсем естествено е в листата на афродизиаците и е сред символите на любовта и плодородието. Вярва се, че ако се разполови двойна ягода и се сподели с някой, то двамата ще се влюбят. В Европа е бил любим плод на Венера, Афродита, Фрея и Дева Мария, може би не случайно, тъй като ползите от ягодата за женската красота и здраве хич не са за пренебрегване. Северноамериканските индианци и до днес използват ягодовото растение като женски лек за прочистване от токсини и подпомагане на плодовитостта и бремеността. Донякъде, чисто символно, това се обяснява с устройството на плода, наречен лъжлив сложен плод, който се развива от цвят с много плодници върху изпъкнало цветно легло (там са и тичинките, разбира се). Последното се разраства и почервенява като по него остават малки жълти пъпчици (ахени), които хрупат и често ни се завират между зъбите. Но те, всъщност, са реалните плодчета със семенцата в тях. Тоест, ядем не един плод, а съвкупност от много. Е, как да не е символ на плодородието!
Освен това, в състава на плода влиза фолиевата киселина (вит. В9), която благоприятства женската полова система при зачеване и бременост, забавя стареенето на нервната система и подпомага правилното развитие на ембриона. По отношение на красотата, наличието на витамини С и Е, микроелементи, органични киселини (салицилова, яблъчна, лимонена) и антиоксиданти помага за избелване на зъбите, укрепване на венците,почистване и подмладяване кожата като избелва лунички и петна. Приготвя се една доста приятна маска за лице от намачкани ягоди с или без малко мед, престоява около 15 минути, отмива се и ефекта е поразителен, освен че кожата ухае вкусно и свежо. Сокът от плодовете се използва и за облекчаване на кожни изгарания, така че, ако се озовете прегорели от слънцето сред ягодова нива, значи ще живеете 🙂 В тази връзка, и друга полза от ягодите за летните жеги- консумацията им ни разхлажда, не само поради сладко-киселия си вкус, но и защото понижава температурата чрез намаляване на кръвното налягане. Ягодовата лимонада, например, е нещо, с което асоциирам лятото. Ягодките съдържат сравнително малко количество захари, много фибри и пектинови вещества, който факт ги прави изключително полезни за храносмилането, контрола на килограмите, прочистването на кръвта и черния дроб. Към витамините добавяме В1,2 и 5, които укрепват нервната система и подобряват настроението, както древните римляни са превъзмогвали меланхолията благодарения на няколко плода. Не само плодовете са полезни, но и листата: гаргара с отвара от тях лекува язви в устата и възпалени венци, а чаят е добър тоник за възстановяне от стрес, грип или обща умора. Дори в Китай са пиели чай от листата за подмладяване и пречистване.
Ягодата е първият пролетен плод по нашите умерени ширини. Като достоен представител на Розоцветните, отправя ясно послание да се подготвим жизнени и енергични за предстоящата плодородна година, с любов, закачливост и разумен труд. Както ягодата при благоприятни, подходящи условия (песъчливо-глинеста хумусна почва, слънце, умерено количество вода) клонира себе си неколкократно чрез своите ластуни, така и нашето благосъстояние може да се увеличи с търпение и разумност. Растителният свят е наистина изумителен в своята мъдрост- от една страна, вегетативното размножаване (ластуни) дава количество, а от друга, половото (семената) дава качество, разнообразие и адаптивност. Два механизма, които взаимно се допълват и осигуряват пребъдването на точно това конкретно проявление на живота, наречено вид.
изобилие 
в нашия 
ягодарник 
на село
Пътят на мадам Ягода (нищо общо с Хенрих Ягода- мародер от съветската тайна полиция) от миниатюрния плод по поляни и горски пътеки до едрите, блестящи по сергиите сърца, е дълъг и трансформиращ. Персите ги били отглеждали целенасочено за първи път, а както разбрахме, индианците още преди колонизацията им са употребявали този плод редовно.След конкистата, испанците донасят семена в Европа, но чак през 18ти век френски градинар кръстосва северно- и южноамерикански видове и градинската ягода, която познаваме днес, е налице. Латинците по някаква причина я кръщават Fragaria x ananassa– буквално значи ароматен ананас, не че няма лека прилика по външност със зелената косичка и множеството делчета. Учените дотолкова се развихрят, че днес вече има над 600 сорта ягоди, като най-много се произвеждат в Калифорния, САЩ. Но всички знаем колко е трудно да попаднем на „истинска“ ягода…или домат. Добре, че все още съвестни градинари събират и съхраняват семена от устойчиви по-стари сортове, чиито плодове с малко късмет стигат и до по-широката потребителска маса. И, добре, че все още намираме диви (горски) ягодки, които като всички дивачета, съхраняват по-голяма жизнена сила, аромат, по-висока концентрация на полезни вещества- в случая, антиоксислителния капацитет е по-голям от този на градинската ягода. В допълнение, имат етерични масла, флавоноиди и танини, които имат стягащ ефект, а чаят от листа на горска ягодка действа диуретично, запичащо и облекчаващо ставни болки. Дори няма да отварям дума за сладкото от горски ягоди…
Мислейки и пишейки за ягодите, няма как да не си запея “Strawberry fields” на Бийтълс. Писана за съвсем друг контекст, ще си позволя да извадя част от припева: Nothing is real/I know when it’s a dream/I think a No, I mean a Yes/But it’s all wrong, защото някак ме отвежда до една абсурдна до гениалност творба от 16ти век на холандския чудак-художник Йеронимус Бош. Централното пано на триптиха „Градината на земните удоволствия“ е изпълнено с ягоди като символ на сексуалната разюзданост, мимолетната природа на земните удоволствия и покварата на хората, които им се отдават. Духът на времето и религиозната отдаденост на самия художник, вдигат и размахват морализаторски пръст, но от това консумацията на ягоди само може да се е удвоила 🙂
Като французите, които като хора със старателно отношение към афродизиаците, са имали ритуал за младоженците да им сервират супа от ягоди сутринта след първата брачна нощ. Защо след, би бил логичен въпрос- може би да възстанови сили и/или доброто настроение… Като човек, обичащ необичайни неща, изнамерих и тествах една рецепта за ягодова супа: половин кило ягоди, 100 гр. захар, 150 мл вода, сок от лайм, шепа пресен босилек и мента се блендират и сместа се гарнира със сметана/сладолед/кисело мляко. Леко охладена е наистина райско изживяване.
