Любов в чинията

Празникът на любовта при хората отдавна отмина, но този при растенията тепърва предстои. Джанките вече разпукаха петопръсти перли в очакване на благата вест. А аз тръпна в сладостно очакване на един от най-прелестните моменти в годината, когато  дворове, градини и поляни ще се покрият с уханни розово-бели облаци от цветчетата на ябълки, вишни, круши, сливи, череши, кайсии, праскови, бадеми. Най-романтичното из растителните семейства, Розоцветните, ще разтвори душа и нежни обятия за „пратениците на любовта, по думите на Морис Метерлинк- пчели, мухи, мравки, молци, пеперуди, птици– носещи целувката на далечния, невидим, неподвижен любовник.“ Звучи толкова мистериозно и нереално- далечен и невидим– принцесата и тайният обожател, които разменят любов по доверен пратеник. И все пак, както те двамата знаят за съществуването си, така и растенията, очевидно, знаят за другия (за ужас на съмняващите се в разумността на растенията). Иначе, целият причудлив и сложен арсенал по привличане и задържане на сътрудници по опрашването, ще се окаже безмислен. Не, растенията не са се развивали и разнообразявали през еоните, за да е всичко просто така. Изобилието от цветове, форми, аромати и механизми изразява онзи вечен копнеж, че там някъде съществува любима, която ще приеме драгоценният прашец и чрез него заедно ще се претворят и пожертват във вид на плод или семе, в името на вида и живота въобще. Не е ли това истинската любов- копнеж, сливане, трансформация, жертвоготовност, възкресение, обновление и пак отначало стремеж към висините и другия- от едно към две и после пак към едно.

Споменатите пратеници, разбира се, спохождат всички други цъфтящи видове целогодишно, но по нашите ширини една от най-важните любовни истории- между растения и животни, от която зависи и нашия живот, започва именно с експлозията на Розоцветните (към които спадат, освен овошките, и ягоди, малини, глог и много други). Ефирните им 5-делни венчета омайват не само насекомите, но и човешкото сърце с деликатния си аромат и преливащи тоналности на искрящо бяло до нежно розово, на чистотата и романтиката. Какви по-подходящи цветове за същинското брачно ложе, в което лейди и сър с малко помощ отвън, ще заченат потомство от добродетели: благородство (череша), милост (ябълка), вяра (синя слива), интелигентност (круша), истина (вишна). Според Петър Дънов, всеки плод развива благородни чувства в човека, но това се загатва най-силно при Розоцветните чрез венчелистчето- освен щедрата вибрация на белия цвят, числото 5 символизира индивидуализирането на човешката душа, развитието на 5те сетива и 5те основни принципа (свобода, добрина, истина, мъдрост, справедливост), а думата, която отговаря като вибрация на това число е…Любов. И само който не се е разхождал покрай нацъфтели череши или ябълки, той няма как да разбере и усети хипнотизиращото им, направо левитиращо и възраждащо душата въздействие.

• 

• 

• 

• 

Да, без пчелите ще е трудно, тъй като те са най-активните куриери, дори да го правят за лична изгода. Срещу нектар (източник на захари и енергия) или полен (протеини), привлечени от ярките окраски и аромат на цветовете, пчелите безропотно ще поемат любовния товар и ще го пренесат до подходящия получател. Заради своята уседналост, растенията са били принудени постоянно да усъвършенстват маркетинг стратегията си за привличане на правилните клиенти и отблъскване на нежеланите, с едничка цел да гарантират просъществуването на живота, така както те го разбират. Тази стратегия основно се изразява във взаимна изгода като в процеса на съжителстване с толкова много животинки, растенията установяват кои ще им вършат работа и кои е по-добре да стоят надалеч. Повече за общуването при растенията съм писала тук. Тези специални клиенти се съблазняват с подходящи по форма и цвят венчета, както и с неустоим ароматен нектар, в който унесени от сладост да не забележат полепването на златния прашец по мъхестите им телца. И в същия унес да отлетят и привлечени от кокетния повик на друг такъв цвят, да се гмурнат и в неговата пазва, гладни за още елексир, но и свещенодействащи едновременно като помазват близалцето с полена и благославят бъдещето зачатие. Чудесен пример е южноамериканската орхидея-кофа, Coryanthes macrantha,  и нейният специален пратеник, синята пчела, която използва нектара и като парфюм за съблазняване на женска… По-любопитно ми е, обаче, дали както птичите песни стимулират разлистването на дърветата, така и нетърпеливите , току-що разбудили се насекоми не стимулират цъфтежа с всичките му благини чрез вибрациите на жуженето? И защо не, без такива взаимовръзки няма ка да се случват нещата: птици и насекоми, заедно с по-топлите слънчеви лъчи като една тържествена барокова музика въздигат природата до висините в своя разкош и изобилие.

Цялата тази прелестна картина е непълна без пърхащите пеперуди, които също през краткия си , но красив живот пренасят любовни послания между тръпнещи уханни сърца. Има видове растения, които са пригодили цветовете си специално за хоботчетата на пеперуди и молци, като така предпазват нектара си от „използвачи“, които не опрашват, а само консумират.

На сладко приключение се отправят и прилепите нощем, които са основен партньор на банани, манго, баобаб, какао, гуава; залисани в захарното пиршество, облизват наред тичинки и близалца или биват поръсени с прашец по косматите глави, които да отръскат на следващия цвят. Колибрито също обича да си посръбва от фуниевидни цветове и е предпочитан партньор от много растения, особено с по-червена окраска.

Участието на животни не е задължително, за да се разнесе романтичния зов. Вятърът и водата също са посредници, но далеч не толкова прецизни, колкото насекомите. Дали е въпрос на случайност или не, но все още се радваме на иглолистни, треви, брези, лешници, орехи и други нашепващи по вятъра своят копнеж.

Цялата тази ода на радостта, особено през пролетта, няма да мине и без намесата на вездесъщата човешка ръчица. Както и при хорската асистирана репродукция, и при растенията човекът търси начин да подпомогне чудото на зачатието и да повиши разнообразието и устойчивостта на вида. В оранжерии и местообитания, бедни на насекоми, човекът, въоръжен с четчица или тампонче, а често и само със собствените си пръсти, кръжи като една пчела или пчелище от цвят на цвят и ги съединява в любовна прегръдка под учудения им поглед какъв ли е този нов вид приятел (или неприятел). Признавам си, и аз съм пърхала около чери доматчето на балкона на 6тия етаж. Не че нямаше и само да се раздуе в очарователните си червени плодчета, но така, за всеки случай да побутна процеса. Цветовете могат да бъдат само мъжки или женски, но могат да са и двете, както е при домата и Розоцветните. Но еволюцията е доказала, че самооплождането не върши добра работа, добре е да се кръстосат съдби и енергии.

И така, всички плодове и зеленчуци са продукт на такава мощна любовна афера- толкова пчели, пеперуди и други жужащи и вибриращи от живот смукалца опрашват ли опрашват, обменят, целуват, галят, гъделичкат всеки цвят, а понякога и самите цветове се докосват…И тази любов ги изпълва в различни форми и цветове, с различен вкус, но винаги се усеща една над-сладост, нещо което ги обединява всички, което ги обединява и с нас. Невероятно е, че поглъщаме цялата тази любов и все пак оставаме нещастни..Невъзможно е дори, потресаващо. Колко сладост се стича по гладните клетки, а вътре все горчиво..Какво тържество на сетивата регистрират невроните,а в черепната кутия все мрак кънти.. Може би, защото не всички плодове и зеленчуци са естествен продукт, никоя пчела не ги е жилнала, ни една пеперуда не ги е целунала- скътани на сигурно в парниците или в лабораторията, откъсвани преждевременно, зреещи натъмно, консумирани набързо…А колко магия има в една ябълка или чушка, а?