Чери Йога

Киселинно-алкален баланс в почвата и човека

Топлите слънчеви лъчи през изминалия месец успяха да погъделичкат и разцъфтят първите пролетни цветя и да налеят пъпките на храсти и дървета. Но не бързайте, заяви категорично днешният сняг, размахвайки мокри и хапливи снежинки. Ще сдържа градинарския си ентусиазъм още малко и ще проуча изключително важна тема за почвата, от която тръгва всичко.

Вселената е танц. Светът се създава и разрушава под ритмичните нозе на Шива-Натарадж, завихря се и постепенно притихва от унеса на дервишите и постоянно се отваря и затваря, накланя и изправя, ражда и умира във всяка форма жива и нежива. Две, наглед различни и противоположни сили гасят слънцето, докато палят луната, но всъщност са две проявления на една и съща животворяща енергия. Усукани здраво една около друга като мартеница, те изтъкават нишките на битието. И, както в символа ин/ян малко от черното се съдържа в бялото и обратно като образуват едно цяло в непрестанен кръговрат, сякаш се пораждат едно друго, така и ако се огледаме наоколо, ще видим, че няма самостоятелно действаща сила, а всичко е взаимосвързано . Мъжът съдържа в себе си малко от жената, а жената- малко от мъжа; няма абсолютна тъмнина, както и любов без мъничко омраза. Нощта постепенно се смалява в деня до кулминацията по време на лятното слънцестоене; денят се смалява в нощта до крайния си предел по време на зимното слънцестоене.

Чрез този най-съвършен танц за двойки, при който се редуват водене и следване, отдаване и приемане, потискане и активиране, природата има механизъм да раздвижва материята и да създава разнообразието от форми и функции. За да просъществува това разнообразие и жизненост, обаче, е необходимо да се поддържа ритъма на танца, така както е зададен първоначално в определено съотношение на силите, защото всяка погрешна стъпка и отклонение води до неприятни последствия. Този първоначален ритъм е балансът или равновесието, към което всяка органична или неорганична система се стреми.

„Ин/Ян“ от Мариан Кукла

Една такава двойка, от чийто баланс зависят ключови жизнени процеси в растенията и човека, са киселината и основата. Разменна монета в този процес е водородът. Киселината щедро отдава протони (водород) при своето разграждане и маркира цялата среда като киселинна. Основата, обратно, щедро приема протони от средата и тя се отбелязва като алкална. Ако се подкислим излишно, развиваме състояние на ацидоза, в обратния случай пък- когато ни ограбят протоните прекалено, се алкализираме. И двете състояния са извън баланса и са особено неприятни като изживяване. Но, всичко е обратимо  и  чрез диета или подсилване на почвата, правилното съотношение между киселини и основи се възстановява.

Едно леко отклонение за водорода: той е много интересен елемент- най-малък и лек, той е най-разпространеният елемент в космоса, влиза в състава  на звездите и участва в термоядрени им реакции (H-bomb, anyone?). На Земята водородът е рядко в свободно състояние, лесно се социализира и влиза в състава на много органични и неорганични съединения, от които най-важното е водата. Оттам идва и името му- водо-род– „раждащ вода“. Красота! Рудолф Щайнер издига водорода до ранг същество, което снове между материалното и духовното, въздига и разтваря нещата във вселенския хаос, и после в съдружие с въглерода, азота, кислорода и сярата твори живота на земята.

За да установим дали и колко е кисела или алкална дадена среда, използваме специална рН ( potential of Hydrogen) скàла. Концепцията да се измерва концентрацията на водородните йони, е въведена от датския химик Сорен Соренсен в началото на миналия век. Скàлата е от 0 до 14 цветни индикатора, но за домашни цели са обозначени от 2 до 10- под и над тези стойности показва, че разтворът е силно концентриран. Пречистената или дестилирана вода попада в 7-цата и това се счита за неутралната зона- между 6.5 и 7.5. Така всичко, оцветено в топли тонове и под 6.5 е киселина, а студенобагрените над 7.5 са основи или алкали. Начините да се измери рН са различни: с лакмусова хартия, електронен рН метър, спектрофотометър, разтвор с различни вещества, които реагират с промяна в цвета и др. Всички те могат да се открият в агроаптеки и специализирани сайтове за земеделски продукти.

Има и друг начин, по-домашен, с бял оцет и сода бикарбонат. В два различни съда се слага малко от пръстта и в единия се сипва оцет, а в другия дестилирана вода и след това содата. Ако започнат да бълбукат и се образува пяна, значи почвата ви е съответно алкална или кисела, а ако няма никаква реакция, значи е неутрална. Този метод, разбира се, може да се приложи и за други вещества, не само за почва. Чрез наблюдение на диворастящите видове из двора също можем да предположим що за почва имаме. Доста е забавно и помага, най-малкото, да опознаем средата около нас, пък и може нещо ценно да си открием. На кисела почва обикновено се пръкват виолетки, лапад, киселец, тревата приземен вейник, дива ягода, папрат. За по-алкална почва индикатори могат да бъдат планинския бряст, съсънка, люцерна, бяло плюскавиче. Ако пък расте бял равнец, глухарчета, овчарска торбичка, детелина, то почвата е най-благоприятна, в неутралния спектър.  

Но защо е добре да знаем какъв тип почва имаме? Защото различните растения усвояват хранителните вещества и микроелементи по различен начин, а за това помага вида почва. Американският отдел по земеделие и запазване на естествените ресурси (USDA- Natural Resources Conservation Services) е съставил доста подробна класификация на почвите по рН: <3.5- ултра кисела, 3.5-4.4- екстремно кисела, 4.5-5- много силно кисела, 5.1-5.5- силно кисела, 5.6-6- умерено кисела, 6.1-6.5- леко кисела, 6.6-7.3- неутрална, 7.4-7.8- леко алкална, 7.9-8.4- умерено алкална, 8.5-9- силно алкална, >9- много силно алкална. Не е лошо да има такава скала и за хората- хм, колко кисела съм днес? Но за хората по-нататък.

Трябва да се има предвид, че рН се влияе от самия тип почва (глинеста, чернозем, смолник, т.н), ерозия, климат и растителност, затова е добре да се замерва периодично и да се коригира при нужда. Установено е, че различните микроелементи в почвата са в оптимална наличност при рН 6-7. При киселите почви преобладават мед, цинк, бор, манган, желязо, сяра. При алкалните- фосфор, калий, калций, магнезий, молибден. Азотът най-добре се усвоява в неутрална среда.

Киселите почви са характерни за северните части на Евразия, Скандинавия, тропиците и там, където вали често, защото дъждът увеличава съдържанието на протони (водород), алуминий и манган. Установено е,че в такава почва хранителните вещества се усвояват по-трудно, тъй като се забавя растежа на корените. Влошено е и снабдяването с кислород. Освен това, киселата почва е рай за паразити, плесенни гъби и други болестотворни микроорганизми. За да се пригоди за отглеждане на по-голямо разнообразие от ядливи растения, рН на почвата трябва да се повиши чрез добавяне на вар, гипс, дървесна пепел, натрошени черупки от яйца или миди/охлюви, натрошен тебешир. Алкалната почва, от друга страна, е богата на калциеви соли, което затруднява задържането на влага и усвояването на хранителни вещества. Но ако добавим оборска тор, амониев/железен сулфат, сяра, торф, утайка от кафе или мулчираме с борови иглички, почвата ще придобие по-гостоприемен вид.

Ето кои видове каква почва предпочитат:

Кисела почва (рН 4.5-6)Неутрална почва (рН 6-7.5)Алкална почва (рН 7.4-8.5)
азалия, рододендрон,гардения,бегония,магнолия, хортензия, боровинки, камелия, хвойна,аспарагус, жасмин, кала, мъхове, киселец, лапад, картофи, ряпа (4.5-5); слабо кисела- домат, малини, ягоди,репички, ръж, моркови, круша, просо, момкови сълзи, острица (5.5-6)бобови, целина, ябълка, слива, вишна, краставици, тиква, лук, чесън, спанак, пащърнак, аспержи, подбел, момина сълза, лайка, роза, циклама, зюмбюл, хризантема, мушкатокактус, палма, карамфил, клематис, лен, калина, бяла акация, бъз, синап, еспарзета, камбанка, червено цвекло, зеле, касис

Оказва се, че има доста сходства между растенията и човека по отношение на киселинно-алкалния баланс. Както при растенията, така и при човека правилното функциониране изисква определено рН на средата, в случая на кръвта (7.3), стомашния сок (2.5), цитозола (7.2), цереброспиналната течност (7.5). Всички ензими и други протеини в клетките имат оптимално рН за своята работа. Излезе ли се извън тези параметри, настъпва хаос и вече споменатите състояния на ацидоза и алкалоза. Както и в почвата, така и в човешкия организъм повишената киселинност на средата завъжда болестотворни агенти и провокира ракови изменения. Както и в почвата, алкализирането подобрява достъпа на кислород до клетките, а подкисляването го затруднява.

Стана ясно, че нарушеният баланс може да се поправи чрез промяна в диетата, както е при растенията чрез обоготяване на почвата с определени вещества. Най-интересното е, че в повечето случаи киселинно- или алкално- формиращите свойства на храната в организма не са еднакви с действителното рН на самата храна. Досещаме се, че цитрусите имат ниско рН, защото са кисели на вкус, но крайните продукти, които произвеждат след усвояване са алкални! Ето защо,в секи път когато имам стомашно неразположение, най-вече киселини, чистият лимонов сок елиминира проблема моментално.

Тъй като  имаме нужда и от кислород, и от водород, правилното съотношение между алкално- и киселинно-образуващите храни, според изследователите, е 80:20. Да видим кои са те:

Киселино-образуващиНеутралниАлкално-образуващи
Силно КО: млечни продукти, яйчен жълтък, говеждо месо, заешко, салам, пъстърва, скариди, миди
Умерено КО: бял ориз, амарант, ечемик, елда, царевица, лимец, просо, ръж, пшеница, яйца, сьомга, херинга, шаран, червено и пилешко меса
Слабо КО: боровинки, сини сливи, фъстъци, шамфъстък, бадеми, орехи, сусам, слънчогледово, ленено и тиквено семе, леща, грах, нахут, макарони, спагети, хляб, шоколад, сладолед, кексове, мляко, извара, сметана, масло, яйчен белтък, светла бира, газирани напитки
конопено семе, бяла захар, кефирСилно АО: сушени фурми, стафиди, спанак
Умерено АО: кайсии, банани, касис, череши, грейпфрут, грозде, киви, манго, репички, картофи, рукола, алабаш, зеле, патладжан, целина, карфиол, моркови, домати, тиквички, зеленчукови сокове
Слабо АО: плодови сокове, чай, тъмна и наливна бира, вино, мед, кафява захар, конфитюр, боб, кестени, лешници, чия, броколи, краставици, маруля, чушки, кисело зеле и краставички, ябълка, диня, ягоди, круши, праскови, портокали, лимон, ананас




Да не забравяме и микроскопичните ни приятели- микробиома– които също имат нужда от киселко или по-алкално, за да съществуват и да ни помагат.

А вие, доколко сте в ритъма на танца?

Изображение от thelittlelabs

Източник на заглавната снимка: <a href=“https://www.freepik.com/vectors/food“>Food vector created by vectorjuice – www.freepik.com</a>

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Fatal error: Uncaught Error: Call to undefined function Smush\Core\Parser\str_contains() in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php:373 Stack trace: #0 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(358): Smush\Core\Parser\Parser->sanitize_value('width') #1 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(157): Smush\Core\Parser\Parser->is_safe('width') #2 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php(120): Smush\Core\Parser\Parser->get_element_attributes('<img width="858...', 'https://zengrad...') #3 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-page-parser.php(35): Smush\Core\Parser\Parser->get_elements_with_image_attributes('<!DOCTYPE html>...', 'https://zengrad...') #4 /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/transform/class-transformer.php(53): Smush\Core\Parser\Page_Parser->parse_page() #5 /home/zengradi/pub in /home/zengradi/public_html/wp-content/plugins/wp-smushit/core/parser/class-parser.php on line 373