Съ-творение

Калъп за душата

Лежа си сред пясъчните дюни на Тарифа и хвърлям заровете на сътворението Rory’s Story cubes. Падат ми се везна, пламък, скарабей и вълни. Близостта до Африка или безкрайния бляскъв хоризонт, или просто освободените от напрежение като откопчани тиранти неврони, избистриха следната история:

Един мъж умрял и душата му отлетяла в отвъдния свят да бъде видяна съдбата й. Попаднала в неголяма зала, но с висок купол и приглушена светлина, идваща от няколко пламъка подредени покрай стените и сякаш идващи от нищото- висели в пространството, полюшвани от въздуха, все едно били проявление на самия него. В средата на залата високо създание с причудлива черна маска, с издължена муцуна и златисти контури, стояла неподвижно до везна. Създанието погледнало строго току-що влязлата душа и й рекла: „Тази везна е Мерилото на живота. От едната страна са божествените Истина, Любов и Светлина, а от другата застава божествената частица- душата, за да покаже доколко е изпълнила заръката на Бог да се пречисти по време на земния си път. Колкото е по-лека душата, толкова по-лека ще е съдбата й. Покачи се и нека е справедливо мерилото!“

За жалост, душата се оказала по-тежка- от натрупани завист, похот, ревност, омраза и лоши мисли. Но, тъй като не била извършила никакви тежки престъпления, й се дал избор: или да остане и да чака стотици или хиляди години на милостта на Бог да я съживи отново или да се върне в живота на Земята, но в по-нисша форма. Душата избрала второто. Попитала дали може да избере и формата, но въпросът откънтял като ехо в зловеща тишина. След като чула официално решението, душата била съпроводена от бръмбър-скарабей с размери на човек. Бръмбърът проговорил, че това била и негова съдба- решили, че спрямо неговите деяния било по-добре да им помага в отвъдното. Обяснил на душата, че ще я съпроводи до порта, като преминавайки през нея щяла да придобие новата си форма, подбрана според целите. Скарабеят споделил, че тъй като харесвал тази душа, щял да й даде подарък- да помни защо е на земята в този вид и така да си помогне повече в развитието като живее според предназначението, възможностите си и водена от божествените Истина, Любов и Светлина. Човешката душа благодарила и тъй като вече били достигнали портата, се сбогувала с бръмбъра. Прекрачвайки прага, се превърнала в риба като изневиделица се появявило и море, в което тя отплувала към новия си живот.  

*Заглавна снимка: Fairy tale night music, CDD20, Pixabay

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *