Израел – обречената земя

Приключението започна още от летището, където се оказах в списъка на пътници за щателна проверка. Как и защо бях в него, така и не разбрах. „При кого отивате?“ започна разпитът. „При Машиях (пророк, месия от иврит и фамилията на роднините)“. Подозрителен поглед, последваха въпросите защо, за колко дълго, къде, какво ще правите там, с кого ще се срещате, имали ли сте контакт с хора от неприятелски държави през последните месеци, после пак в разбъркан ред, все едно бях при МОСАД. Бях предупредена за всичко това, но започнах леко да изтръпвам, когато бях отведена в малко помещение, където на мен и още двама бяха „извадени и кътните зъби“ за проверка на следи от взривни вещества и други елиминиращи човешкото достойнство предмети. В този смисъл, количеството ракия, което бях помъкнала за милите роднини, не им направи впечатление. Умирах да си пийна, пък и тия спечени чиляци да почерпя. Пет минути преди полета куфарите бяха затворени, лаптопа на единия младеж бе конфискуван (все пак бяха открили следи от взривно вещество), и с ескорт ни качиха в самолета, където се оказа, че ми бяха дублирали мястото. Усмихнат дядка-стюарт потуши динамита в очите ми (там не се сетиха да бръкнат) и ме настани в първа класа. Нямало карма, а? С чаша шампанско сред пухкавите облаци съпреживях Възкресението.

Така започна разходката ми из сложния, многопластов сюжет на драмата „Обетована земя“. Пластове, редени от различни племена през вековете, всяко с разрушенията, претенциите и приноса си. Няма как да не е сложно. Израел е като възрастна аристократка, обкичена с историческите си бижута и ухаеща на смокини, зокум и розмарин, която в дните на просветлен ум разчупва и раздава свещен хляб, благославяйки живота и неговата мъдрост.

Самата територия е с формата на кама, забита в сърцето на историята и кърви ли, кърви… . Острието й пустиня, а от двете й страни Мъртво море и умъртвяваната Газа, обилно напоено от човешки жертвоприношения и раздиращо постоянно района с крясъци за надмощие на различни интереси. Дали както свещената река Йордан, която с годините намалява по обем своите подхранващи и замърсени води, се влива в Мъртво море разлагайки последните си молекули, така и човешката сила, замърсена и източена от гравитацията на агресията, не шльопне за последно в задънена улица (Dead sea- Dead end)? Не знам, за мен случайни работи няма, включително в географията на една страна. Но дръжката на камата е обсипана със скъпоценности и се насочвам именно натам.

И така, усмихнати балон и братовчедка ме посрещнаха на Хълма на пролетта (както се превежда Тел Авив). Оттук тръгва идеята на Теодор Херцел за възраждане на еврейската страна като модерна, електрифицирана и достойна за богоизбрания народ. Прави впечатление, наистина, из цялата страна колко чисти, уредени, дори с естетика са еврейските градове, докато мюсюлманските тънат в мизерия. Плаж, бира, вкусни арабски мезета, разходка из старата част- Яфо, където може да си поръчаш Тората на комикс, и хоп, на влака за щабквартирата на Машиях- Хайфа.

• 

• 

• 

Кацнал на хълма Кармел, Хайфа е третият по големина град, разположен на Средиземноморието, близо 100 км северно от Тел Авив. Приобщен към еврейската държава през 40те, Хайфа бързо се прочиства от араби мюсюлмани, нещо като 4% са останали. Но въпреки това етническото и религиозно разнообразие е забележимо. С икономическия растеж привлича вълни имигранти като мароканци и злобни руско-говорящи лели. Наред с църквите на различни християнски секти, блести и основната забележителност на града- храмът на бахаите с невероятните си стъпаловидни градини. Бахаите проповядват единство на религиите– Бог е един, а различните пророци са негови проявления, и равенство без национализъм, расизъм и класи. Има нещо богомилско в цялото нещо, но пък и каква ирония предвид мястото на което се извисява този дом на приемствеността и толерантността…Хайфа ме впечатли с отлично поддържаните си плажове с безплатни сенници, подреден по конец ландшафт с артистични детайли- има градина на скулпторите, примерно, и разбира се, гледката към града и морето от върха на хълма. Ако не издъхнеш, драпайки нагоре по хилядите стъпала, осигуряващи пряк пешеходен път между различни места. Факт е, че нямаше навалица от пъплещи нагоре-надолу души, нормалните хора ползват транспорт, така че на моменти усещането е повече от приключенско. Стълбите са една от атракциите и се рекламират като панорамна разходка, т.е. да слизаш и любуваш на гледка, флора, натруфени покриви и… неочаквани космати препятствия. Богатите жители са накацали в симпатичните си къщи на горните тераси на хълма сред борчета и храсти, в опит да уловят прохладен бриз в преобладаващо  влажния, топъл и прашлив (като връхлети хамсина) климат на района. По-умните емигрират.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Разбира се, насред идилията си спомняш постоянно къде се намираш по патрулиращи вертолети, постоянните проверки на багаж и документи, и щъкащите навред младежи и девойки във военни униформи, опасани с лимонки и с автомати, все едно държат близалки…Мацките бяха трепач с прическите, грима, маникюра, слънчевите очила, с нищо издаващи, че при най-малкото подозрение ще те гръмнат докато пукат балонче от дъвка. Имах съприкосновение с двама такива докато се озъртах несигурно за разни места, големи симпатяги и много услужливи. Каквато е и ролята им по принцип- да помагат и да бранят обществото и отечеството. Но някак, наред с усещането за сигурност, се притесних леко, защото параноята е най-опасна, особено когато държат здраво с две ръце голяма пушка.

За мой късмет чичо Вальо се оказа свободен и любезно влезе в ролята на гид из светите земи. Другата интересна изненада беше, че той е отдаден фен на Бийтълс и това бе единствения музикален съпровод в колата през всичките 10 дни. Сега като се замисля, няма по-подходяща група за такова пътешествие. Освен, може би, Seek and destroy на Металика.

Here comes the sun..and it’s alright…Лежерно пъплим под синьото небе, яркото слънце се опитва да пробие слънчевите ми очила, докато възприемам преливащите 100 нюанса на песъчливо-сивкаво-кафяво-бежово на предимно хълмистия пейзаж с гори тук-там от евкалипти, маслини и иглолистни. Няма как да не направят впечатление подредени зелени петна насред пустошта, често увити в мрежи- плантации от банани, цитруси и други. Принадлежат към т.нар. кибуц или аграрни комуни, които в началото на създаването си през 1910 г. са въплъщавали идеалите на социализъм и ционизъм- всичко е общо, всички са равни, да живее еврейската общност. Пустинните условия и нуждата от храна са довели до интересни изобретения в селското стопанство като капковото напояване, например. В наши дни кибуците са около 270 и далеч не играят водеща роля в изхранването на населението. Цитирам от Уикипедия: „Сега те все повече минават към получастна собственост, защото не се усеща необходимост да се продължава с предишния начин на живот, който е бил изцяло прагматично ориентиран към необходимостта общността да оцелява компактно.“ Дотолкова няма такава необходимост, че някои са станали част от хайтек и военната индустрии. Но Let it be…

Mother Mary не дойде, но ние тръгнахме по стъпките на Сина й, с тайната надежда да го срещнем, може би. Нали това е целта на хаджилъка! Галилея е най-северната област на Израел, където се е смятало , че Исус е извършвал голяма част от чудесата си и е набирал последователи. Тук е Назарет с преобладаващо арабско мюсюлманско население- не ми е приятно да го изтъквам, но разликата между еврейските и арабски градове, която споменах по-горе, тук избожда очите с висящи кабели, боклуци по улиците и цялостна занемареност. На прибежки посетихме синагогата, в която Исус е проповядвал, и църквата „Благовещение“- бетонен мастодонт с причудливи витражи, строен през 60 г. на миналия век , където в приземна пещера Мария е живяла и научила за съдбовната си роля. Гръцката патриаршия твърди друго и си има нейна църква по въпроса.

В Галилея е и Тибериатското езеро, с имена още Кинерет, Галилейско море и Израелско море 🙂 Това са свещените води, по които Исус е ходил, успокоявал е бури и е хранил хиляди с две риби и пет (според някои седем) хляба. Това последното се случило в Табха (седем извора от арабски), където има църква на Умножението , изградена около камъка, върху който се смята, че е стоял Исус, докато раздавал храната. По крайбрежието са още Магдала (вероятно рожденното място на Мария Магдалена) и Капернаум, който е бил втори по важност за Исус след Назарет и  където се смята, че е била къщата на Св. Петър. Има някакви останки, които се промотират като такива, но по-интересна ми беше пресата за зехтин от римско време.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Разбира се, едно от най-важните места за християните, е мястото на кръщението Исусово. В най-южният край на езерото, където излиза великата река Йордан, се намира Ярденит– организация с хотел и всичко, където бизнесът с покръстването цъфти и връзва. Твърдят, че в тази част на реката е станало великото събитие, за което мястото е изкуствено разширено и разделено на 12 басейна, за да може на повече вярващи наведнъж да им се яви белият гълъб…Аз си покръстих само краката, мерси. В големият магазин може да си купите светена вода между 6-15$ в най-различни разновидности и подаръчни джиджани комплектчета, за да покръстите и близките, нали. Разбира се, цинизмът на комерса не пречи ни най-малко на хората да съпреживеят вярата си, а на други да опитат нещо ново като атракция. Обратно в колата с Magical Mystery tour (Roll up/They’ve got everything you need/Roll up for the Mystery Tour/Satisfaction guaranteed) и пълен напред към хълма Табор.

Това заоблено земно образование определено прави впечатление със своите 575 м височина на фона на почти полегатите околности. Освен различни битки, които е трябвало да изтърпи поради стратегическото си място, на върха му Исус е показал на Петър и Йоан божествената си природа като се е преобразил в светлина. Францисканците построили симпатична църква „Преображение Господне“ с впечатляваща позлатена мозайка на събитието и две части- едната за католици, другата за православни. Гърците пак се отцепили от колектива и си построили отделен храм по случая. Алеята от главния вход до храмовете е обрамчена от ухаещи ливански кедри и преминаването по нея ме дари с особено спокойствие и свежест, а-ха да блесна и аз в експлозия от фотони.

В следващите дни, за да разнообразим от библейската действителност, се посветихме на панорами и природа. Рош Ханикра е точно до границата с Ливан и го наричат „ любовна история между морето и скалата“. Меките, искрящо бели скали са дълбани от морето векове, придавайки причудливи форми и издълбавайки пещери. В близост има останки от тунели, дълбани от британците по времето на Втората СВ. През тях преминавали влакове между Бейрут, Хайфа и Триполи в Либия, за да обслужват британските господарски нужди. Но за да спрат навлизането на ливански оръжия и войници в още младия Израел, бойци взривили укрепителните мостове и тунелите. Една от проявите на „любовната история“ между Израел и Ливан.

В другата посока, на изток, държах да видя центърът на кабалата- градчето Сафад или Цфат. Разположен сравнително нависоко на 920 м надм.в, в предисусово време е бил един от петте точки на които се палел огън за оповестяване на новата луна в началото на всеки месец. През 15 в. испанските инквизитори прогонват еврейските мистици и те се заселват в Цфат, за да продължат да разпалват огъня на дълбокото познание. Кабалата е невероятно интересна концепция за създаването на света и завръщането в божествената светлина,малък привкус от която улових в „Махалото на Фуко“ от Умберто Еко. В наши дни, с почти изцяло еврейско население, Цфат продължава да е важен религиозен образователен център, но и артистичен такъв. Много художници имат ателиета тук и по павираните улички няма как да не направят впечатление мозайки и картини по стените на самите сгради. Междудругото, споменах вече как визуалното изкуство е част от средата на еврейските градове, че и между тях, но си имат и отделно градче само с ателиета на артисти- Ен Ход, южно от Хайфа. Бежовият камънак и тук е впрегнат за паваж и къщи, разнообразèн с цветните произведения на керамици, художници и скулптори. За пръв път пих домашно приготвена бира тук, с мезе едро слънчогледово семе, да е ясно, че съм в Ориента.

• 

• 

• 

Минавахме и спирахме сред гористи хълмове, предлагащи прохладни панорамни места за пикник. Ярката слънчева светлина се раздипляше през короните на дъбове и маслини, сякаш са завеси на паралелни вселени сред които лежаха или подскачаха дългокосмени кози, и сред които сякаш щеше да се покаже и самия Пастир. Преминахме по моста „Дъщерите на Яков“ над р. Йордан, ключов пункт за преминаване на кервани и цивилизации в миналото, сега под военно наблюдение, защото води от и към Голанските възвишения– поредна невротична точка, този път със Сирия. Докато Пол и Джон, или Павел и Йоан, като същински модерни Христови апостоли, припяваха фриволно за мир и любов, минахме покрай полуразрушени джамии, сирийски бункери, пътни блокади и полета с все още активни мини…Причината за дългогодишната размяна на смърт и разрушения между Израел и Сирия (плюс „Великите“ сили, стоящи зад тях) е важна- достъп до и контрол на водни ресурси, вкл. Тибериатското езеро, основен източник на прясна вода за израелското население. Но как ли щяха да разрешат въпроса, ако нямаха никакви оръжия и достъп до религиозните си писания? Спряхме за кратко на панорамна точка към Сирия и по-точно града Кунейтра, или двата камъка, които са останали от нея като спорна територия, сега база на „миротворящите“ ООН. С въздишка се отправихме към близкия хълм Бентал, където се е състояла една от големите битки и все още стоят бункерите. Предприемчиви израелци, обаче, решили да разведрят обстановката и отворили най-високия ресторант-кафене в Израел (1165 м надм.в.) – Coffee Anan, което име, освен намигване към бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, означава и кафе в облаците. Освен от впечатляващата гледка, душата ми възкликна и от поредица метални, steampunk скулптори на холандския артист Joop de Jong. 

• 

• 

• 

Чувството на обреченост, че божият гняв ще разцепи жалките ни души и тела, ако не се извисим духовно чрез правата вяра, се просмуква като плътен дим през пукнатините на небрежното ежедневие. Настъпи еверейската нова година- Рош Хашанан, и братовчедката ме замъкна с група руснаци на плаж на Галилейско море. Полюшвайки се в хамака под евкалиптите, съзрях двама равини, единият от които наду рог за да пробуди хората и да се подготвят за божия съд (част от ритуалите на празника). След това тръгнаха да обикалят миряните и да ги благославят. Едно семейство ядосано ги изгони, в моята група също настъпи брожение- как смеят да ни развалят светския теферич! Имаме си водка, карти и тъпи разговори, друго не ни трябва. Равините си тръгнаха, но едно тихо напрежение поостана още малко. Религиозните или ултра-ортодоксите са много недолюбвана страта на обществото. Обвиняват ги в социален паразитизъм, защото основната им работа е да „се молят за благото на (еврейското) общество“ за сметка на данъкоплатците.

• 

• 

Но истинската битка между доброто и злото ще се разрази пò на юг, отвъд Израелската долина, в Мегидо. Град с огромно значение в древността, сега само оглозган камънак, споменат в Библията като Армагедон (хълмът Мегидо от иврит)- Христа и Антихриста ще се сблъскали във финална битка, след която ще настъпело божието царство. Такова видение и апокалипсис получил Йоан, а религиозните със страховит трепет очакват събитието. Според мен, тази битка я водим ежедневно вътре в нас, до достигане на нирвана-божието царство, и е по-скоро символно описана в Библията, но нейсе. Нека жужат вертолетите и подготвят бомбите, пуканки за шоуто ще има за всички. Най-интересното из останките на Мегидо е резервоарът за вода и водоснабдителната система с 36-метрова шахта, от която тръгва 70-метров тунел до извора извън стените на града. Което ги е спасявало при обсада. От такива гениалности трябва да се учим и вдъхновяваме за още по-големи подвизи, а не да тръпнем кога ще ни порази нещо си.

На юг от Галилея следват областите Самария и Юдея, които в по-голямата си част са окупирани палестински територии с незаконни (уж не) израелски селища, много законно оградени със стена, район известен като Западния бряг на р. Йордан. Та както се разбира, там бълбукат вулкани и ние тактично я заобиколихме от запад, за да се шмугнем в заветния Йерусалим, който се вгъва между двете области и придава на маркирания Западен бряг формата на крило на пеперуда. Още с влизането в Стария град през портата на Яфо, ме връхлетя страшно напрежение. „Въздухът над Йерусалим е наситен с молитви и мечти“, писал поетът Йехуда Амихай. Но и с много алчност и агресия, трупани през вековете и като буреносен облак отприщва адския потоп. По тесните сокаци щъкат туристи, богомолци и попове, всеки с определените дрехи, да е ясно на кой бог се кланят. Подминават захлупени във вярата си и усещаш как скритото демонче в тях свива юмруче и съска „Не, аз съм правоверния, това е моето място“. Приликите межди трите аврамови религии (юдаизъм, християнство и ислям) са толкова или повече от разликите, и ако се концентрират върху тях и най-вече върху крайната цел- реализирането на „божието царство“ във всеки един от нас, тогава Йерусалим наистина ще е най-святото, мощно и целебно място на света. Дотогава „Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.“(Второзаконие, Стар завет)

• 

• 

• 

Най-критичната точка е хълмът Мория, където е бил Соломоновия храм с кивота, а сега блести златния Купол на скалата и се помещава джамията Ал-Акса. На тази скала, според евреите, е трябвало Авраам да пожертва сина си Исак, за да докаже вярата си, но е помилван от Бог. Първо Соломон построил храм на това място, после Ирод и затова то е свещено за евреите. Остатък от втория храм е Западната стена или Стената на плача, където религиозните оплакват разрушаването му и отправят молитви. Забучих и аз листче в пролуките на стената, откъм женското отделение. За хриситяните този хълм е свещен, защото Исус правил най-важните си проповеди там, а за мюсюлманите е важно място, защото оттам Мохамед се бил възнесъл на бял крилат кон към божествените селения. Обратно през еврейския квартал със симпатични магазинчета и шарени мозайки, до християнския с църквата „Божи гроб“. Осветихме броеници, купихме си удостоверение за хаджии и противно на логиката тръгнахме по Via Dolorosa, пътя към Голгота от края към началото. Смешно ми стана, когато минахме покрай друга църква, която твърдеше, че там е бил разпнат Исус. Религиозният туризъм в този град е на върхово ниво и хòди рàзбери кое дали е. Тъкмо изминахме може би около 1/3 и чухме хеликоптери и някаква глъч в далечината. Някакви мъже се затичаха, а дюкяните с многократно отработена бързина и синхрон затвориха кепенци. Родата изтръпна и махна за ходом марш наобратно. Чуха се сирени на линейка, сокаците се поизпразниха от народ, а ние успяхме да се изнижем от Стария град. По новините казаха, че някакви търговци се сдърпали и всичко било наред, но създадените условни рефлекси дори при най-малката дрязга са абсолютно впечатляващи. Отбихме се и до Гетсиманската градина с вековни маслини и красивата базилика на Агонията..Извън южната стена на града се намира хълма Цион, където e гробницата на цар Давид и стаята на Последната вечеря, но беше заключена. Затова пък видяхме еврейска сватба. Определено беше интересно преживяване, но аз лично предпочитам да приемам като алегория събития със съмнителна историческа достоверност. Истината не поражда конфликт, а обединява, по това се познава. Хапнах охладени пресни фурми и се настроих за утрешното приключение, което щеше да се окаже пътуване към самата огнена Геена.

• 

• 

• 

• 

 Ако отидеш до Израел и не се топнеш в Мъртво море, значи..пак трябва да отидеш. Неповторимо изживяване. За да избегнем преминаване през окупирани територии, атакувахме тази обител на солта откъм най-южната му част. Което значеше да минем през пустинята Негев. Денят си беше нормално топъл за сезона- 30тина градуса, но играта рязко започна да грубее, когато пейзажа придоби хълмист сиво-пепеляво-бежов вид. Пътят бавно се спускаше надолу, лъкатушейки между безжизнените масиви, на които се пръкваха от време на време опърпани кози или някое магаре. Забелязах обозначения по пътя, показващи надморската височина. В един момент започнаха да стават с минус отпред. 500, 200, 100, -100, -200, -300…Следях с напрегнат интерес ту тях, ту градусите на въздуха, които се покачваха. Морето, което всъщност е езеро, се показа с искрящо белите си друзи сол и ярко сини води. Снишихме се до -430 м подморска височина с температура на въздуха 45 градуса. „Най-хубавото“  бе, че и температурата на водата бе пак там-42/44 С. Намирах се на най-ниската точка на Земята и недоволствах от някаква си жега. Акостирахме до хотел с плаж и без повече бавене се плъзнах по мазните, плътни и брутално солени води. Поради високата плътност е невъзможно да потънеш и това дава възможност да заемаш всякакви шантави пози, и да се носиш като вестник по повърхността. Супер забавно, докато не попадне капка в очите или на друг тип лигавица- ще го помниш вовеки! Това е най-голямото SPA на открито, което знам. Водата и калта са лечебни за кожата и козметичната индустрия е една от най-печелившите в Израел. Със загладен епидермис и изгорели носове изплувахме обратно на +500 и отвoрихме прозорци за живителен бриз.

• 

• 

• 

Последен свободен ден и време за размисъл.

През 17 век. немския учен и философ Готфрид Лайбниц си задал въпроса какво се случва когато два предмета се ударят. Забелязал е, че движението на единия се предава на другия и нарекъл това онагледяване на живителната сила. Негова е концепцията, че света е жива машина, в която действа живителната сила дадена от Бог, и която количествено никога не се променя. Забелязал е също, че в барута, парата и огъня живителната сила се освобождава по особено мощен начин и си задал друг въпрос, който поставя начало на термодинамиката и целия индустриален прогрес- как да хванем и впрегнем тази енергия в полза на човечеството. Аналогично можем да зададем този въпрос в човешкия контекст- как да впрегнем мощната сила на негативните емоции (барута, парата и огъня) да градят, а не рушат? Какво ли би станало, ако се приложат бахайските принципи и при сблъсъка межди евреи и мюсюлмани, вместо барут, не избухне любовта, справедливостта и мира, за които и двете религии (тайно) възгласят? Би било наистина Обещаната райска страна, вместо обречена.

Шалом (Бог да обърне лицето Си към теб и да ти даде мир– еврейския поздрав)

Селям алейкум (Мир вам, арабски поздрав)!