Идеята

Името ми е Розалия, вероятно комбинация от роза и лилия, цветя-символи на красота, хармония и дълбоко познание. Може и да има връзка с името, но мистериите на природата винаги са ме привличали и отвличали по пътя на Защо? и Как? към достигане на същността. Така и естествено се появи нуждата да изградя Дзен Градина (физическа и виртуална)- пространство, където философията, изкуството и градинарството заедно повдигат завесата и приканват към по-дълбоко разбиране на природата вътре и около нас.

 

 А защо точно градина? 

Значителна част от детските лета премина по дворове и градини, с ръце омазани с пръст и плодове, и с епидермис, маркиран я от някое гладно насекомо, я от някой клон или трън.  От мисловния скрин изкачат спомени от места като затопления от слънцето чирпански плочник, обрамчен от нежни петунии с лепкави листа и леко нахален аромат, отблъскващ носа,а с него и погледа ми към съблазнителната тъмно-зелена смокиня до къщата. Или кондофрейската зелена полянка, по която чревоугодническият ми пробег между най-вкусната джанка на света и двете търпеливи на моите инвазии сини сливи, беше осуетяван по средата от флорално езерце с рози и огромни рошави червени божури. А високо на церовския баир, две работливи и сръчни ръце бяха създали образец на ред и естетика: сред свежи латинки и елегантни картопи, дядо, като един даоистки монах, следеше всеки стрък, камъче и охлюв да си знаят мястото (на последните обикновено беше през две огради или понякога в тенджерата..). Този планиран и успокояващ със своята яснота ландшафт ярко контрастираше с творческия хаос в последната обител на родовото трудолюбие в кюстендилския (к)рай! Там, където детския ми изследователски дух беше обострен до краен предел, провирайки се през люляци и брястове, малини и треви, тичайки след някоя калинка хвръкнала от пръста, се озовавах насред зеленчуковата градина, сама по себе си вселена. „Иди ми набери магданоз (и ако може днес)“ се превръщаше в нова мисия и сетивно облагородяване. Нямаше официален вход, но ниска арка от лоза и поветица приканваше пътя ми първо под нея, бавно и внимателно да не стъпча нещо ценно (опашка на задрямала котка не се брои), защото според философията на баба всичко расте по причина и има своя принос и стойност. В ранна пролет невинните бели цветчета на овошките ще покрият рохкавата пръст, от чиито едва забележими бразди и ямки в средата на лятото ще избухне омагьосващо на пръв поглед безредие от цветя, зарзават и пеперуди. Едва ли прабаба ми, тогава все още жива, е знаела за биодинамичното земеделие, но със сигурност го практикуваше. И до ден днешен, същия този двор се радва на видово разнообразие и минимални щети от човешка намеса, за радост на жужащите и пъплещи миниатюрни приятели!

Както се вижда, градината за мен винаги е била място на вдъхновение, прозрение, израстване и благодарност към това, което е и не е, както и към прародителите ми , които знайно или незнайно ми предадоха уважението към земята и труда. Това искам да бъде и моята дзен градина- място, където човек и природа престават да бъдат две отделни същности, а в сихрон, хармония и красота се сливат и работят за взаимното си обогатяване и последващо изобилие.

Това виртуално дзен градинско пространство се състои от Хайку Двор с различни полезни растителни видове от реалната градина, представени през изкуството и интересните им приложения; място за Чери Йога– комбинация, която ми хрумна докато се разтягах с необходимата концентрация и дишане (иначе падам!) между клоните на череша в стремежа си да достигна и обера всички плодчета; та, на това място ще споделям полезни градинарски практики и похвати; а в Дизайн акцентът ще е върху вдъхновяващи зелени пространства по света и у нас.