Здраво сърце с глог и шипка

Март е, зъзна с досада от безкрайната зима, но вече дочувам тътена от приблжаващия панаир на пролетта. Земята закачливо се накланя към Слънцето, да вземе да я стопли вече, но то като нацупена мома се дърпа и крие . Не случайно наричат март женския месец- ту така, ама инак, и накрая никак. Гледам как брезите бясно размятат тънките си клонки под влияние на зимния вятър, като някакви вакханки с камшик. След минути вятърът утихва, а брезата е тотем на нежност с накацали птички и искряща бяла кора. Баба Марта яростно пропъжда старото, а после млада и засмяна извежда новото на мегдана. На Благовец, след пролетното равноденствие, светлината повежда хорото с благата вест за зараждащия се нов живот. От този ден нататък природата малко по малко започва да подава по стрък, листо и цвят, докато не избухне съвсем през май- свежа, буйна, дива,като самодива.

Истинско вълнение е да гледам тези промени в природата, а какво остава за вълненията на моята природа? Трябват читави кръвоносна и нервна системи, които да се справят с приливите и отливите на живота. А когато не се справят, се вслушваме в нечий мъдри слова като на Петър Дънов: „Сърцебиенето е резултат на борба между две чувства. Понякога се дължи на излишно количество електричество или магнетизъм. Всички отрицателни състояния ,през които човек минава- съмнение, подозрение, обезсърчаване, безлюбие, се отразяват на пулса.Всяко подпушване на чувствата внася известна аномалия във функциите на сърцето и пулсът му се изменя. За да се възстанови нормалната функция на сърцето, човек трябва да влезе във връзка с природата, да свърже своето сърце с общия пулс на космическото сърце.“

Влизаме във връзка с природата (на физическо ниво) чрез две причудливи растения, също толкова двойнствени и тайнствени като жената- глогът и шипката. Отпивам от леко киселия, с цвят на късен залез чай от тях, и насочвам цялата топлина към сърцето, което с всеки удар се разширява и става все по-космическо (нали).

Глогът и шипката са колкото подобни, толкова и различни, но заедно са чуден коктейл. И двете са от сем. Розоцветни– да, любовното, впръскващо жизненост и красота с видовете си, особено по време на цъфтеж. С червения цвят на плодовете си съвсем естествено подсказват, че ще влияят основно на кръвта. И двете се срещат основно в див вид, сред поляни и храсталаци. Из митичните предания неопитомените, нестанали културни още видове и местообитания, се обитават от същества, основно от женски пол- самодиви. Вечно млади, неподвластни на ограничения, самодивите владеят стихиите, лекуват, но и разболяват. В Пиринско (а и в други части на света, както ще видим) при брането на самодивски растения хората оставят конец от дреха, меден хляб или монета, защото иначе ги чакат нерадостни дни. Митологията си е митология, но е истина, че трябва да сме внимателни и благодарни, когато се ползваме от благата на природата. И шипката, и глогът радват сърцето и душата с красивите си цветове, зад които, обаче, дебнат остри бодли- символично подпомагат установяването на лични граници, фактологически предпазват растението от хрупащи досадници и лакоми човеци- брането на тия плодове е истинска света инквизиция!

Шипка

Из гори и каменисти места, често самотен медитира шипковият храст. С шантавите си дълги, гъвкави и бодливи клони, шипката е гледана с недоверие и неприязън, но във фолклорния ландшафт е използвана за защита от зловредни влияния, а някъде се счита и за портал към отвъдното. Големите розови цветове се трансформират в издути, лъскави червени плодове с мъхеста подплата, в която са полегнали безброй твърди семенца. Плодовете се берат октомври-ноември, и ако се наложи, се използват в ритуали като символ на плодородие, изобилие и възкресение. 

Шипката е известна още като див гюл, трендафил и кучешка роза ( от лат. Rosa canina), защото корените се използвали след ухапване от бясно куче.  

Но най-вече шипката, и розите като цяло, успокоява и отпуска сърдечния мускул. Съдържа висока концентрация на витамин С, който стимулира кръвотворенето и функционирането на левкоцитите; също укрепва имунната система, което е супер при настинки, кашлица, пневмонии. Витамините К и Р укрепват кръвоносните съдове и нормализират съсирването;  витамините  В1 и 2 също участват в хематопоезата, но и помагат при умствена и физическа умора, успокояват нервната система, така че при безсъние, депресия и тревожност, чай от шипка и сте с удължена годност!

Червеният цвят, освен тонус, също има какво да ви даде. Дължи се на каротеноиди като ликопен (както в доматитие) и бета-каротен (витА), които са антоксиданти и намаляват вероятността от рак, стареене и прочие несъвършенства на земното битуване. В тази връзка, маслото от семките подхранва и заглажда кожата, а от чая става чуден тоник за почистване.

Жизнени отвън и отвътре чрез комплексното действие на шипката. Удоволствието от мармалада го оставям накрая, велик синтез между кисело и сладко, нежно и леко боцкащо. Алелуя.

Глог

За глога се носят легенди надлъж и нашир. Той е бодлив храст или дърво, което може да достигне до 5м и сред римляните бил известен като Дървото на Венера (цветовете) и Марс (бодлите). Нарича се още бодлива ябълка, майско дърво, или дървото на феите от нашите древни братя,келтите (самодиви, hi again!). В келтската митология, обаче, феите са неприятелски настроени. Ако се нарани дървото или феите биват притеснени по друг начин, кълнат и отвличат хора. В Ирландия и до ден днешен закачат парче плат или панделка за омилостивяване на духчетата, особено на дървета край кладенец или извор. Ако седиш или спиш под глог, феите ще те отвлекат в техния свят, особено на майския празник Белтейн.

Crataegus monogyna (от гр. kratys– твърд, силен) цъфти с малки бели съцветия, които също са полезни, когато се берат преди пълния цъфтеж.  Малките червени плодчета зреят през есента, когато са напомпани с всичките си благини- танини, антоциани, витамини В и С, желязо, калций, фосфор, кверцетин. Изсушени или пресни, глогинките балансират връзката сърце-мозък: сърцето преценява околната реалност 1/10 от секундата по-бързо от мозъка, затова е важно да се съгласуват. Будистите казват,че мозъкът (умът) е маймуната, която скача от клон на клон, при някои е хиперактивна маймуна, но сърцето знае повече и като не го слушаме…80% от човешка история се заражда от последствията.

Глогът се нарича „Сърдечната билка“, защото нормализира кръвното, подпомага изпомпването на кръвта при свиване на сърдечния мускул и подобрява предаването на нервните сигнали. Отпуска кръвоносните съдове далеч от сърцето (благодарение на флавоноида проантоцианидин). Това подобрява периферната циркулация и оросяването на мозъка и крайниците. Както и шипката, глогът намалява натрупването на плаки от излишен холестерол и така предпазва от атеросклероза. Разширява кръвоносните съдове (особено на сърцето и мозъка), регулира сърдечната дейност, действа нервоуспкоително и пикочогонно.

Особено благотворно действа на по-възрастните от нас, защото забавя дегенерацията на сърдечната тъкан и тонизира застаряващото сърце. За целта е ефикасно да се приема във вид на тинктура за пиене: 6 седмици плодовете киснат в алкохол, за да не киснем ний от мъка. Чаят е подходящ при сърцебиене и настинка като плодчетата леко се намачкват и варят 5 мин.

Приятелите из двора в нужда се познават, но нека не забравяме и казанато от Дънов, както и от много други извисени: в основата на всичките ни драми стои безлюбието- първо към нас самите и после към другите.