За метаМорфозите в природата и живота
Животът вилнее наоколо в пълната си сила и красота- от яйцата се излюпват ларви, които политат по-късно с бляскави крилца; семената покълват, разлистват и цъфтят; плодовете зреят; пролетта преминава в лято. Бавният ни мозък от сгъстена материя различава отделни етапи, но всъщност всичко е един енергиен поток, разгръщащ своята мощ като преминава от една форма в друга, после отслабва, за да набере сила отново. Дзен кръгът. Ин-Ян. Дишането на Брахма. Накъдето и да се обърна, ритъмът на Вселената пулсира в безброй вълни, които с бясна скорост се сгъстяват в образи,само за да се разпаднат отново в сладкото безвремие.
Темата за промяната и трансформацията е основополагаща за разбирането на живота- хм, колко човешко, никой друг организъм няма нужда от разбиране, те просто го живеят, те са живота. Древните са знаели, че животът не е нещо статично, неподвижна субстанция, която се претворява в езика ни като съществително. Той е глагол, процес, действие, енергия. Любимите ми дзен учители са демонстрирали, че когато нещо се върши в абсолютна медитация, субектът (субстанцията) изчезва и остава само действието (енергията). Оживената душа (жива от санскрит- душа) погълната от живота става живеене, любовникът се изгубва в любовта и се превръща в любене, танцьорът се изгубва в танца и се превръща в танцуване… Плодът плодее, цветето цветее- никъде няма застой, всичко е в движение, обновява се, расте, отдава, взима, скрива и появява отново в друга форма. Индивидуалност без идентичност- проявявай твоята уникална форма на живот без да се идентифицираш с нея, казват хиндуистите. Просто е за еуглената или джанката, но не и за милиардите ми луди неврони. Колкото и мистериозно и трансцедентално да звучи, всичките форми на живот сме като пъпки по клонката на Съзнанието, чиято енергия минава през нас, разцъфвайки в безкрайното си разнообразие и сложност. Имаме усещането, че вървим, направо тичаме в координатна система от напред-назад-наляво-надясно, че времето лети и то с нас все напред, но всъщност не мърдаме от мястото си , а се въртим постоянно като се издигаме към вечността. Човекът отдавна се опитва да придаде смисъл на това вечно движение на енергията с думи като цикъл, кръговрат, спирала, но някак изпускайки израстването в процеса. А за какво ни е пореден ден, ако не сътворим нещо по-добро от вчера; за какво ни е поредна пролет, ако не засеем по-добри семена? Дори собствените ни тела ни предоставят постоянно толкова много възможности да започваме на чисто и да подобряваме версията си: на всеки 7-10 години тялото ни е изцяло подменено с нови клетки; всеки месец имаме нови нокти; нова кожа на всеки две-три седмици; емоционалното ни тяло се обновява на всеки 28 дни (жените го знаем най-добре, но дали извличаме някаква полза от това?), менталното- на всеки 33 дни. Нищо не се повтаря, всичко се променя постоянно. Хераклит бил казал, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Любим мъдрец казва, че дори един път не можеш да го направиш. Реката е различна във всеки един миг, както и ние.
Но какво представлява тази енергия, сила, дихание?
Във Ведите е писано, че енергията не може да се създава или разрушава, а само да се превръща от една форма в друга. По същият начин е формулиран и първият закон на термодинамиката. Всичко е енергия и не съществува нищо друго, освен енергия. Всичко съществуващо е форма на проявление на енергията и всяка форма може да се трансформира в някаква друга. Тиква в каляска, жаба в принц, вода във вино. И защо не? Приказки, народни легенди и митологии изобилстват от магии, чудеса и необичайни превъплъщения.
Древноримският поет Овидий в своята поема „Метаморфози“ събира всички примери от древногръцката и римска митологии, в които едни форми преминават в други. Добре познати ни днес растения, например, някога са били нежни моми и момци, вбесили боговете или трансформирали се от мъка: нимфата Дафна, преследвана от Аполон, се въплътила в лавъра (дафиновия лист); Кипарис, любимец на Аполон, пожелал да се вдърви в едноименното дърво от мъка по убитият му любим елен; Хадес, влюбен в нимфа я превръща в мента; Нарцис, наказан от Венера да бъде цвете загдето отблъснал от самолюбие нимфата Ехо; дъщерите на бог Хелиос превърнати на тополи от мъка по брат им Фаетон; дъбът и липата били благочеститивите старци Филемон и Бавкида, оцелели след потопа; Хиацинт, любимец на Аполон, бил убит от Зефир в пристъп на ревност, а от капките кръв изникнал зюмбюл.
Проницателният Никола Тесла е казал, че ако искаме да познаем тайните на Вселената, трябва да я възприемем като енергия, честота и вибрация. Всичко наоколо- дърво, камък, червей, човек – притежава тези три характеристики в различна степен. Вълни и частици резонират, привличат и отблъскват, взаимно се проникват постоянно, а според теорията на преражданията ние минаваме през всички фази на съществуване- и камък сме били, и червей, и птица, и растение. Все пак сме част от единното Съзнание. И като такива съвсем логично би било да можем да се въплъщаваме в различни форми.
Според квантовата биология, за която съм споменавала тук, протоните във връзките между основните структурни единици на ДНК прескачат енергийни бариери и създават нови комбинации гени, които с деленето на клетките се предават и в поколенията. Този процес е познат като мутиране, който лежи в основата на адаптивните приспособления на видовете, и оттам в задвижването на еволюцията. Но енергийни бариери не се преодоляват току така, според остарелите класически представи на физиката, освен ако частицата не е вълна, която просто преминава през бариерата- процес, наречен тунелиране. ДНК се оказва също подвижна и далеч не толкова консервативна структура, колкото ни се втълпяваше повече от век. ДНК е като пъзел, пренареден за определения вид, често с помощта на вируси- повече от 50% от гените ни са вкарани от ретровируси. Но един път нареден, не означава , че не може да се разбърка и пренареди отново, с по-различен резултат. Абра-кадабра и от човек се превърна в прасе (и двата вида имат по 20 хил. гена, няма да е голяма играчка). Това няма да е чак такава фантасмагория в една квантова реалност, където честотата и вибрацията на думите-заклинания или на воля-намерение взаимодействат с честотата и вибрациите на другите форми.
В древните индийски писания се споменава също, че Вселената е съществувала винаги като се проявява на талази в ритъма на деня и нощта, на вдишването и издишването на Брахма, създателят на Вселената и всичко живо из нея. Когато Брахма вдишва, настъпва денят и душата започва да се материализира по пътя към Земята, часовникът започва да тиктака, кръвта да бълбука и животът да се проявява през различни форми и интензивност (епохи). След 4 милиарда години Брахма издишва, настъпва нощта и с нея обратният процес на дематериализация и безвремие.
В едно интервю , което гледах наскоро, английският математик и физик Роджър Пенроуз каза, че Големият взрив е продължение на предишно съществувала вселена, която е приключила и се ражда отново. От първият принцип на термодинамиката следва втория- енергията, преливайки се от форма във форма, в един момент се разпръсква и системата се разтваря в хаоса. Наричат този процес ентропия– обръщане към трансформация. Тя може да се забави, но не и да се избегне, защото това е естествения ход на събитията- плодовете растат, зреят, падат и се разлагат в небитието, за да покълнат отново. По-интересен е другият извод, а именно, че времето няма как да е линейно, а циклично, което прави преходите от бъдеще към минало възможни. Даже някои учени подкрепят предположението, че всъщност събитията се определят от бъдещето, а не от миналото. Сякаш нещо ни издърпва в определената за нас посока. Сещам се за кирлиановата фотография на цветна пъпка, която показва и енергийната форма на бъдещия цвят, в който ще се разтвори тя.
„Когато една сутрин след неспокойни сънища Грегор Замза се събуди в леглото си, установи, че се е превърнал в гигантско насекомо“
началото на психотрилъра- разказ „Метаморфозата“ на Франц Кафка
Метаморфозата ( от гръцки преобразуване, изменение) е понятие, използвано основно за развитието на насекомите и земноводните, при които има преминаване от една форма в друга в ясно разграничими стадии ( яйце-гъсеница-какавида-пеперуда/яйце- ларва-млада жаба-жаба). Метаморфоза има и при растенията, когато те видоизменят даден орган, за да им служи по-добре в нови условия (бодли, грудки, въздушни корени). Всяка година климата минава през 2 или 4 сезона. Измененията в макровселената няма как да не повлияят и на микровселената- отделния човек. Преходите във физически план се отразяват и в социален- момичето става мома, после булка, майка, баба.
В българския календар има един много интересен празник на 6ти август- Преображение. Жътвата е преминала и се е смятало, че на този ден времето се преобразява и започва да зимее. Мъжете са правели ритуал на своето си преобразяване- 3 пъти в живота режат сянката си с нож по изгрев. Когато от дете се превръща в мъж, от мъж в баща и последно когато ще се превърне в дух. Християнската църква на този ден отбелязва нещо подобно- преобразяването на Исус в светлина пред учениците му, за да покаже божествената си природа и да разсее всякакви съмнения.
Но през каквито и фази да преминава енергията, тя е първа, а след нея идва формата, проявлението. Всяка мисъл, дума, действие твори. Казват, че скоростта на мисълта е по-бърза от тази на светлината. С всяко вдишване и приток на кислород кръвта ни се разбумтява като тъпан, известяващ животоворящият импулс, с който отново имаме шанс да направим чудеса. Или пък не, ще го оставим да изстлее или сгъсти в тромб, който да ни задуши и отстрани в болезнената ни безполезност?