
ЗаКОРАвяване
Лятото се отлюспи от кожата ми, напомняйки за неизбежните промени в природата. Слънцето ще бърза да забавлява хората в южното полукълбо, а нас ще огрява по-малко като ни прави по-сънливи, дебели и с по-суха кожа и коса. Дори в нашето летоброене, у всеки човек все още има по една Баба Меца, която иска сладко да си похърква 3 месеца и трупа запаси. Но и без сезоните, процесите на обновяване протичат постоянно и включват отмиране на непотребното и изхабеното. С клетки, изсмукани от вода и хранителни вещества, и с разхлабени връзки помежду им, обвивката се разпуква и разкъсва под напора на свежата и нова органика- проводник на живота. Шантаво, нали? Едновременно текат два процеса- на раждане и умиране, нагоре към небесата и надолу към земята. Но защо е всичко това? Представете си какво ще стане, ако косата ви само расте, без да пада и освобождава място на скалпа. Или ако не си режете ноктите. А кожата ако не се сменя, ще се задушим и пръснем. Буквално. Не съм чула още убедително обяснение защо органичните системи имат определен срок на годност. Но тази цикличност на процесите на растеж и развитие показват нагледно потока на живителната сила, която никога на умира, а само се обогатява преминавайки през различните форми.
Така е навсякъде в природата. Така е и при дърветата. Само че докато се освобождават с кеф от листата си наесен, за да могат да си починат и съберат сили за нова буйна грива напролет, дърветата са доста по-внимателни и пестеливи с външната си обвивка- кората.

Преди да се впусна в по-практическата част, не мога да не изтъкна вълнуващите прилики в строежа на човешката кожа и дървесната кора. Може и да помогне това знание да почувстваме достолепните ни братя и сестри по-близки, пък и да не им вредим излишно.
КОЖА | КОРА |
Външен слой: епидермис -рогов слой с 25-30 пласта припокриващи се люспи мъртви клетки с най-много кератин; водоустойчив и предпазва от механични увреждания. Клетките-корнеоцити – са с пет- или шестоъгълна форма. Има пори на потните и мастни жлези, секрета от които предпазва епидермиса от напукване и изсъхване. -образуващ слой, който се дели и прави новата кожа. Съдържа клетки- меланоцити с меланин, който поглъща UV лъчите и предпазва по-долните слоеве на кожата от радиацията. Придав аи цвета на кожата, който е и расов признак. Вътрешен слой: -дерма: съединителна тъкан от колагенови и еластични влакна, отговорни за здравината и еластичността на кожата, кръвоснабдява и подхранва епидермиса; провежда сензорна информация. – подкожие (хиподерма): предимно мастна тъкан, която предпазва кости и мускули от нараняване; свързва кожата с мускулите и костите чрез съединителна тъкан. | Външен слой: епидермис -мъртва тъкан от слоеве припокриващи се люспи (най-видими при бора) със защитни функции, задържа водата в дървото при суша и предпазва от влагата при дъждове. Признак за видова принадлежност. Има лещовидни клетъчни пори (лещанки) за газообмен и водообмен. – корк (пет- или шестоъгълни клетки; съдържа суберин- хидрофобен, лигнин и полизахариди като целулоза; има непропускливи, еластични и огнеупорни качества. Предпазва от вода, насекоми, бактерии и гъбички); -образуващ слой: корков камбий (съдържа активно делящи се клетки, които образуват нова кора и дървесина, включително при нараняване; стимулира се от растежния хормон ауксин); Вътрешен слой: -флоем (по тези клетки се извършва транспорт на хранителни вещества и хормони + продуктите от фотосинтезата из цялото растение, след време отмират и се превръщат в корк). Флоемът се нарича още лико и от него след препработка се правят хартия и канапи. -васкуларен камбий- разделя кората от дървесината и има значение при присаждането. |

Приликите не са само в строежа, но и в поверената им от Природата роля. Външната обвивка защитава организма и служи като бариера за газове и вода, за което ще трябва да може да се възстановява след нараняване, да усеща механични въздействия, и да може да се разтяга при движението на организма. При дърветата има нещо наречено тигмоморфогенеза или адаптация за ветроустойчивост.Изложените на силни ветрове, особено индивидите незащитени от гора, са по-ниски, с по-малко листа, и по-дебели стволове, както и с по-дълбоки корени. С това е свързано и свойството еластичност, която позволява на кората да се разширява и съкращава с промените в околната среда и влагата. Съответно, по-дебелата кора е по-еластична, особено при дърветата изложени на силни ветрове. И, наистина, ако са в общност, защо да изграждат дебел и стабилен ствол като могат да се опрат на другите дървета при бури? Но при изсичане на част от тях възниква нуждата да се крепят сами. Промяната никак не е лесна и бърза. Възникват болезнени микропукнатини при огъването на дървото от ветровете, поради което се зареждат периоди на растене на широчина (първо да се изгради дебелина и стабилност на ствола) и на височина.
Хм, за дебелокожите хора/гьонсурат казваме, че са безчувствени и нахални, устойчиви на въздействие, докато с тънка кожа са изнежени и чувствителни. Може би и те като дърветата развиват тигмоморфогенеза, особено когато трябва да се оправят сами с бурните житейски ветрове. Някак си спомних за песента „Ден след ден“ на Подуене Блус бенд.
Череша Ствол-кора на чинар като наметало Борова кора
Нараняването на дървото е също толкова болезнено и потенциално опасно събитие, колкото и за хората. Когато кожата се нарани, се образува съсирек, после епителни клетки от ръбовете на разкъсания участък мигрират и образуват бариера между раната и околната среда, след време се образува белег. Когато кората се нарани, се отделя смола, която предпазва и запечатва раната (и насекомото-вредител) като стимулира регенерацията и „дезинфектира“. Смоли са тамянът, смирната, мастиковата дъвка или „сълзите на Хиос“. Освен смола, от раната може да изтече клей или натурална дъвка (при широколистни) като агар,кино, ксантан; латекс или каучук, като опиума от мака. След което камбия образува рогова тъкан-калус, над раната, която да я запечати и така да предпази дървото от евентуално инфектиране. И изглежда също като белег.
Осмоляване на поражение на череша Поражения и осмоляване на череша Хралупа от кълвач в ябълка
Прокарвам ръка по напуканата кора на едно ябълково дърво и не мога да не усетя борбата за оцеляване, която се води. Както при хората, така и при дърветата изгледа на външната обвивка дава важна информация за състоянието на дървото и е индикатор за неблагоприятни процеси. При човека много от кожните раздразнения се обясняват с психосоматика, тъй като кожата бидейки границата между Аз и всичко останало, се възпалява, възпламенява (обриви, акне) и възбужда (сърбежи) от каквото не искаме да проявяваме като желание и съответно потискаме. За радост, дърветата не са толкова сложни.
И така, есента е идеално време да се огледат стволовете и да се подготвят дърветата за зимата (не че не могат и сами да се оправят, но специално овошките са като кокошките- не се ли погрижиш добре за тях, спират да снасят).
Причини за боледуване, напукване и белене на кората | Лечение |
Гъбички и бактерии (рак на кората, цитоспороза) | Цитоспорозата се проявява като рехава и гъбеста кора, а ракът като черни петна и разпрашаване (при ябълката). Първо се премахват с нож или твърда четка засегнатите участъци до здрава дървесина. След това се промиват с 5%-ен разтвор на железен сулфат (зелен камък) или 3%-ен разтвор на меден сулфат (син камък). Изчаква се около седмица раните да засъхнат и след това се третират с градинска вар или овощарска замазка. |
Насекоми (корояд, хоботници) | Короядите са бръмбари, които дълбаят дупчици в кората или дървесината. Поразените клони се изрязват и изгарят, кората се обелва и се пръска с инсектициди в дупките. Третира се и есен, и пролет. Варосването и запечатването на дупките с парафин и смоли също би могло да помогне. Но превенцията тук би свършила повече работа (виж по-долу). |
Животни (кълвач, гризачи, тревопасни) | Кълвачите може и да са полезни, но понякога се увличат и издълбават цели хралупки в ствола за гнездо и така отварят вратите на ада. Гризачи и тревопасни като сърни, особено зимата, обичат да си обелват кора като банан и сладко да хрупат, но могат да наранят и дървесината, освен, че оставят дървото незащитено. Пораженията, нанесени от гризачи се третират с бордолезов разтвор 3% или разтвор на меден сулфат. След изсъхване се покриват с овощарска паста и се завиват с подходяща тъкан. Ако раната е кръгла и обхваща целия ствол, тогава се прави присадка „мост“. След установяване на повредата се замазва с глина и се завива с тъкан до настъпване на подходящ момент – когато през пролетта кората се отделя лесно от дървесината, тогава се присажда нова. Но това е за майстори. |
Климат (суша, слънчево изгаряне, измръзване) | Напуканата и изсъхнала кора се премахва като отпадъка се изгаря. Промива се със син камък и след изсъхване се варосва (защо и как по-долу). |
Човешка дейност (рязане, косене, пръскане с отрови) | Човекът неволно (а понякога нарочно) или от незнание може да увреди дърветата поради неправилно рязане на клони или порязване на кората с косачка. Раните се третират по описания вече начин. |
Мъхове и лишеи | Пръкват се при влага от застояла дъждовна вода(поради неравности и гънки по кората) и гъста корона; забавят растежа, влошават реколтата и могат да убият дървото изцяло. Задържат влага под тях, което е благоприятна среда за гъбички и други вредители. През ранна пролет или есен може да се напръскат с 5%-ен разтвор железен сулфат в пропорция 50 г на 1 литър вода. Една седмица по-късно, лишеите и мъховете започват да падат сами. Ако по повърхността на дърветата са останали люспи лишеи и мъхове, трябва да се отстранят механично с дървена шпатула, малко по-твърда четка или парче старо зебло. Изпадналите лишеи и мъхове се събират и унищожават. |
Старост | Е, тук няма какво да се направи, освен да му се поклоним и поддържаме колкото можем. |
Разбира се, има и биопрепарати, които биха помогнали в лечението на дърветата. Но засега нямам опит с тях и не мога да споделя дали са ефикасни:
- Масло от нийм- инсектицид и фунгицид
- Меден сапун (copper soap)- фунгицид, ефективен срещу бактериалния рак
- Чесън- смачкани скилидки във вода като спрей (антибактериално и фунгицидно действие)
- Гел от алое вера- действа антибактериално
- Чай от лайка като спрей (фунгицидно и антибактериално действие)
Както при хората, така и при дърветата превенцията е най-доброто лечение. Да видим какво да направим, за да не се стига до критичните ситуации.
- Почистване около дървото, за да се избегне развитие на гъби и бактерии, които да разрушат кората. Модерно е сега да се казва, че не е добре да се почистват паднали листа, че е добре да си гният и така да подхранват дървото. Не е вярно и не е добра идея. Листата могат да се съберат и компостират, и тогава да се върнат обратно като тор. Иначе, живота си тече и от влагата и топлината при разлагането си се навъждат всякакви твари, да не говорим при опадането на кората също може да се разпространят вредители. Затова почистваме!
- Наблюдение за болести и паразити;
- Поливане и подхранване за сила. Видяхме, че сушата разпуква кората и отваря пространство за всякакви паразити. Затова е добре да се поливат редовно, независимо от възрастта (освен ако не са до водоем). А балансираната диета е предпоставка и за здрав имунитет- да звучи по човешки познато? Тук съм описала по-подробно за почвите и как да се подсилват спрямо типа растение.
- Правилно подрязване- отстраняването на стари и болни клони стимулират растежа. Но ако се обели кората в процеса, или не се запечата отрязания участък с овощарска замаска, може да стане лошо.
- Почистване на кората, отстраняване на мръсотия, остатъци, вредители- с четка с мек косъм или плат се търка и премахва нежелания материал.
- Полагане на защитно покритие срещу вредители и промени в климата-овощарска тел за заграждане, обвиване на фиданките с фолио или друг подходящ материал, варосване. Белосването на дърветата предпазва растенията от насекомите, които обичат да живеят под кората. Вредителите обичат да се завират в пукнатините на кората и унищожаването им , както видяхме, е проблематично. Също така в пукнатините на кората на незащитените дървета могат да навлязат спори от гъбички или патогенни микроорганизми. Варосването се прави през есента или ранна пролет. Есенното боядисване не позволява градинските дървета да получат изгаряния, които могат да се появят през зимата или началото на пролетта. Белият цвят отразява добре лъчите на слънцето, така че белите дървета са защитени от прегряване и напукване на кората. А брезата си има естествен щит- белият цвят на кората се дължи на бетулина, който има и инсектицидни свойства. Освен това варосването предпазва младите дървета от гризачи, които обичат да ядат крехка кора. Преди цапането да започне, кората се почиства от изсъхнали, изгнили участъци и лишеи. После се приготвя разтвора: смесват се 2,5 кг вар, 100 г лепило за дърво, 500 г меден сулфат и 10 литра вода. Бърка дълго време, така че да се получи хомогенна смес без бучки. Нанася се с четка или се пръска.
- Избягване на употреба на хербициди или други химикали в близост до основата на дървото, защото се разрушава кората и се намалява абсорбцията на вода и хранителни вещества.
„Спящи красавици“- под кората
Когато кората е здрава, тя влиза в служба не само на дървета и животни, но и на хората. Ако закъсате някъде по баирите без храна, меката вътрешна част на кората може да предостави известно количество калории от захари, фибри, минерали, но трудно се смила и е добре да е в малки количества. Освен това, не на всички видове дървета кората е ядлива, така че малко образоване преди това не вреди, освен ако не сте с Беър Грилс. Най-подходящи са бор, ела, бреза, липа, черница. По-пълен списък тук.
Полезните вещества в кората помагат не само на растението. Много тревопасни се отблъскват от вкуса на корите. В дъбовата, например, има горчиви и отровни танини, които убиват насекомите, но и затова дъбовите бъчви за вино са по-предпочитани. Или небезизвестното хининово дърво, от чиято кора се извлича горчивия хинин против малария и треска. От векове хората използват кората за лечение. За медицински нужди тя се бели наесен, след опадане на листата или напролет при задвижване на соковете, но преди разлистването. Външната част се почиства добре от лишеи, загнивания, плесени и наранени части, а по вътрешната не трябва да има следи от дървесината и да е гладка. При обелването трябва много да се внимава да не се нарани дървесината! Суши се на слънце отвън и се доизсушават на сянка или в сушилня. Вари се около 10 мин, или се налага външно (като липа при изгаряне). Запарка се слага и във вана, например от бреза при кожни проблеми като екземи, или от елша за промиване и зарастване на рани. Полезна е и кората на върбата, от която се извлича салицин-натурален аспирин, действащ като болкоуспокояващо. А кората на канеленето дърво всички я знаем и използваме с кеф. Лечебни качества имат и корите на бора, смърча, липата, бука, клена и други.
Е, ако след всичко това не ви се иска да прегърнете дръвче като близък, всъщност ще пропуснете много. Установили са, че ползите от прегръщането на дървета, освен психо-емоционални, са и физиологически заради вдишването на полезните вещества като фитонциди, особено от боровите. Да не говорим, че освен под сянката на дървото, може да се разхладим, долепили бузи и тяло до по-хладния от околната среда ствол, както правят коалите.


