Живият камък

Имаме си една поговорка „Казана дума, хвърлен камък“ и, макар значението й е да държим на дадената дума, си струва да се замислим колко често хвърляме камъни по другия чрез думите, които изричаме (или помисляме)? И не се ли затрупваме живи под тях в даден момент? В потока на подобни размишления ми се появи следната история:

Един младеж седял нещастен до пътя,с празен кош до себе си, и се чудел защо не му върви нито на пазара, нито на полето. Минал покрай него един мъдрец и прозрял тегобата му, се спрял и го попитал:

-Я, кажи, момче, защо седиш тук с този празен кош?

-Празна глава, празен кош, както казва майка ми…Не успях да изкарам достатъчно стока и да я продам на пазара…В бедност съм израснал и в бедност ще си умра… – съвсем омърлушено отвърнал младежа.

-Хаха, не че е празна главата ти, ами че е препълнена, туй е. Я ми кажи, чешмата като е задръстена с какви ли не боклуци, ще тече ли и ще напълни ли стомната с прясна и чиста вода?

-Ами..не -плахо отвърнал младежа.

-Ами, не, разбира се! Искаш ли и твоята „чешма“ отново да тече и коша ти да е все пълен?- мистериозно попитал мъдреца като рязко се взрял в очите на момчето и застопорил душата му с погледа си.

-Ддаа…- колебливо процедил младежа.

-Добре, тогава погледни по пътя.

Младежът завъртял очи и видял по средата на пътя по цялата му дължина наредени камъни с различна големина. Мъдрецът казал на младежа да стане и да започне да събира всеки един камък в коша, докато го напълни. Защо ми е притрябвало пък това, помислил си младежа, но така или иначе нямало какво друго да прави, пък и мъдреца бил един такъв..убедителен с причудливата си тояга и твърд поглед, като в приказките, които толкова е слушал. Мъдрецът отгатнал въпроса и рекъл:

-Първо, ще ти покажа колко е пълна и тежка главата ти.

Момчето станало и започнало лека-полека да слага камък по камък в коша на гърба си. Товарът започвал да натежава, а камъните не свършвали. Изправил се и докъдето му стигал погледа само тях виждал. Възпротивил се и попитал какви са тези камъни и защо трябва да ги събира. Мъдрецът, вървейки до него, му отвърнал, че всеки един камък е всяко извършено прегрешение към себе си или околните: всяка една лоша мисъл, желание или действие през живота до сега; всеки един компромис в ущърб на собствените цели и път; всички нанесени и преживени обиди, гняв, завист, ревност, кражби и убийства (дори и на ум извършени), интриги, злословия, ненавист, лицемерие, високомерие, стиснатост, малодушие, измама, страх, тревожност, недоверие, вина, лакомия, подтиснатост, подиграване, унижение, вулгарност, срам, зависимост (от хора и условия), жестокост (липса на съчувствие) и най-вече неспособност за осъзнаване и поучение. Учудил се младежът, дори се раздразнил:

-Но, как,аз съм толкова добронамерен, помагам на родителите си, върша си работата, никого не съм наранил; откъде толкова камъни по пътя ми?!

Мъдрецът се усмихнал и го помолил като взима всеки камък да си спомни честно всяко желание и помисъл, когато е трябвало да свърши нещо или да общува с някого; да взре в себе си емоциите, които са пораждали дадени обстоятелства; как е реагирал на тях и на действия от страна на други хора; всяка дума, която е изрекъл или искал да каже, но е потиснал. И започнал младежът да трупа камък след камък, кошът натежавал все повече, но и сърцето му също. Капчици пот избивали по свъсеното му чело, а в тях се отразявали разбити илюзии за безупречност. С лека надежда погледнал към мъдреца когато кошът се напълнил, но той му дал втори. И така до подножието на склон, по който трябвало да издърпа и двата препълнени коша до върха. Мъка, свръхусилие, стенание, разкаяние…Най-после на върха!

-И сега, какво? – попитал младежът.

-Ами, какво би направил с тези камъни?- на свой ред попитал мъдрецът. Не можеш да ги изгориш или накъсаш. Но внимавай да не се претърколят обратно, ще се превърнат в товар за някой друг, заради теб. Какво ще направиш с тях?

Замислил се младежът, не искал повече да ги носи със себе си, но и да ги остави така също не върви, все едно нямало полза от събирането им. Изведнъж усмивка озарила лицето му:

-Ще съградя нещо красиво с тях, ще ги трансформирам от товар в основа за осъзнаване и промяна; ще изградя с тях храм!

И така започнал да реди и пренарежда, измерва и премерва, с наслаждение и любов към творенето. Накрая, сред чудновати и изящни фигури и форми, под купол от взаимно балансиращи се камъни, младежът седнал и притихнал, самият той жив камък, пулсиращ от енергия, но осъзнал Мира. В този момент, когато блажена усмивка стоплила лицето му, куполът рухнал, но не камъни падали,а перли- черни, бели, червени- бляскави и гладки. Посипали нежно младежа и се струпали няколко в дланите му, а от гърдите му изгряла мека светлина. Вече нямало за какво да се тревожи, бил достатъчно богат или по-точно Бог-ат. А мъдрецът му пояснил и още нещо:

-За да се прояви любовта, трябва съзнателно да си преминал през всяка погрешка и страдание. Само така идва разбирането, а с него и съпричастността и състраданието, най-висшата форма на любов.