
Еньовден- билки и магии
Смяната на сезоните, както всеки един преход и промяна, винаги е внасяло смут в душите, но и надежда за по-добро, което хората са се опитвали да приканят чрез различни обреди, ритуали и празненства. Четири са били периодите в годината, особено важни не само за фермерите, но и за цялата общност: пролетното и есенно равноденствие, лятното и зимно слънцестоене. Кръстът- пътеводител на човека кога да сее, жъне, събира реколта и почива, не само в материален, но и в духовен аспект. В основата на тези четири празника е преходът на слънцето, което както всичко живо, има своята цикличност от земна гледна точка. Слабо и бледо на зимното слънцестоене, слънцето започва да добива цвят и жаркост до лятното слънцестоене, когато грее в най- силния си блясък, след което силата му започва отново да намалява. Дните, светлината, топлината и жизеността се увеличават, но от средата на годината започва обратното- топлината изстива, светлината отслабва, настъпват по-продължителни нощи, тъмнината призовава към отдих. Тази „борба“, неправилно възприемана като такава, по-скоро деликатно превъплъщение на двата основополагащи творчески принципа или енергии на вселената- тъмнината и светлината или жената и мъжа, се проявява в денонощието, в човешкото развитие- пролетта (пубертета), съзряването (лятото), помъдряването (есента), отмирането (зимата), в непрестанните психо-емоционални приливи и отливи, в депресията и прозрението. Китайците много добре са илюстрирали тези преливания чрез ин–ян символа, отразяващ се и в годишния цикъл: малката бяла точка е слънцето в своя минимум, но с най-голям интензитет по време на зимното слънцестоене, когато тъмнината е преобладаваща и е в своя максимум. Постепенно, бялата точка се уголемява, докато се изравнят с черната на пролетното равноденствие и оттам започва своя подем до лятното слънцестоене, когато тя е в своя максимум на развитие, а черната е в своя минимум, но силно концентрирана. Последната започва да набира скорост до есенното равноденствие, когато двете сили отново се изравняват и светлината се свива в силата си, която да разпилее наново на пролет. Както семето, концентрирало целия потенциал на растението, изчаква своя момент да се раздаде максимално. Както и ние, в тъмата на майчината утроба се подготвяме да излезем на светло, готови да растем и отдаваме най-добрите си плодове, след което преситени с живот и благодарност да се върнем в тъмната неопределеност като най-изчистената си същност.

Слънцестоенето на 21 юни е преход от активната работа през пролетта към търпението, творчеството и почивката през лятото, когато това, което сме посяли ментално и духовно, ще бъде подхранено, както слънцето подхранва посевите. В Китай на този ден се чества богинята на светлината Ли, елементът Земя, женствеността, ин. Защото търпението, подхранването, творчеството чрез любов, забавянето на оборотите е женски принцип. Според ин-ян принципа по-горе, на Еньовден ин е в своя най-голям интензитет, т.е. с най-концентрирана сила, докато ян се вихри в своя максимум. Не случайно, пролетно-летните празници и обреди са основно женски, изпълнявани от малки момичета и/или девици, именно защото това е времето на тяхното съзряване и най-жива енергия. Разцъфтяването на майката Природа, на цветята, образуването на плодовете, търпението за тяхното узряване- все женски работи. Затова и билките са най-лечебни, ако се берат на този ден. Изгряващото слънце им дава силен заряд, но основната си сила черпят именно от недрата на земята, където е младата, непорочна и изключително силна ин. След този ден тя ще започне да расте и да се разпилява, достигайки максимумът си на зимното слънцестоене, с най-дългата нощ и време за почивка и размисъл. Трябва да се отбележи, че във времената на най-голямото невежество и мракобесие, жената е била въплъщение на дявола и злото, особено вещите жени. Затова в Скандинавието и Испания и до ден днешен на 21 юни се палят огньове за пропъждане на вещици, които били вилняли на свобода през този ден. Така е,защотото женската енергия е тъмнината, хаоса, тайнственото, подсъзнанието, непознатото, владеенето на земните стихии, а всичко това провокира страх и се счита за зло. Затова във всички култури има редица забрани за жените и те са под постоянен контрол и ограничения, първо за да се опазят чисти, и второ, за да им се канализира енергията и да не правят щуротии. А че това се прави дивашки и противоречащо с божествените закони е друг въпрос. По нашите земи също се е смятало, че на Еньовден излизат на воля самодиви и змеици, да играят, пеят и пакостят. Едно от любимите им места са изворите и потоците, затова в кюстендилско през нощта срещу празника не се гази река, не се седи близо до извор, не се точи или пие вода от него, от река или вада, защото ще се разсърдят самодивите и не ще се види бял ден.

Обредните действия на този най-слънчев ден винаги включват огън, който е земния представител на слънцето. Бъдникът гори цяла нощ на Коледа, така както светлината не трябва да изгасва в нас, независимо колко е тъмно навън. На Еньовден слънцето свети най-дълго, денят е най-продължителен, хората са по-дълго будни, което е било и основният духовен аспект на празника- повече съзнание и светлина в умовете, сърцата и душите. Дали в Стоунхендж в Англия, Слънчевата порта в Боливия или по някои от многобройните ни тракийски светилища, почитта и благодарността към Слънцето са се отбелязвали тържествено по изгрев, с факли, огньове, танци (слънчевия танц на индианците) и молитви. Момците палят огньове и ги прескачат за здраве и сила, нестинарите обхождат жаркия слънчев диск като жреци, бидейки връзка между небето и земята, факли озаряват древни светилища. От древността през египтяни, ацтеки, европейци и азиатци до наши дни по цялото земно кълбо празникът Midsummer по друидски, Средилето по нашенски, е тачен и чакан с нетърпение. През тази нощ се случвали чудеса, небето се отваряло и всякакви желания и молитви били изпълнявани. Според изследователи на извънземни цивилизации, на този ден се отварял портал, през който се осъществявал контакт между посветените и извънземните, затова служели и светилищата. Но какви могат да бъдат основните желания в началото на лятото, освен за богата реколта и любов? По нашите земи се изпълнявал обичаят ладуване в чест на славянската богиня на любовта Лада. Млади девойки наливали мълчана изворна вода в котле, която се наричала основно за любов, след което престоявало, покрито с червена кърпа, цяла нощ под звездите и цъфнал трендафил или друго цвете. Слагали в него и пръстени. Водата, освен огъня, е другата божествена стихия, която е посредник между космичното и земното. На сутринта, китка от билки, цветя и житни класове се потапя в котлето и се ръсят с нея всички участнички, за да се разпръсне наречената благодат и натрупалата се през нощта свещенна сила във водата. Някъде се слага и череша в китката, защото е божие дърво. Еньовата буля идвала след обиколката из селото и се започвало препяване на пръстените, тя ги вадела един по един и наричала какъв ще е момъка за прителжателката на пръстена. Еньовата буля е друг обичай по нашите земи, свързан със силата на женската енергия. Тя е малко момиче, облечено в невестини или наполовина в мъжки дрехи (за да се предизвика плодородието са необходими двата принципа- мъжкият и женският). Четири девойки я носят и обикалят с нея селото от изток на запад, както е хода на слънцето, отиват на реката и я питат за важни житейски неща. Малкото момиче играе ролята на самото Слънце, всезнаещо и всеогряващо, затова отговорите които дава, се считат като дадени свише.
Шекспир също не остава безразличен към празника- използва поверията за магични любовни отвари в известната си комедия „Сън в лятна нощ“.
Като стана въпрос за отвари, ето някои билки, които са използвали нашите предци, за да предизвикат любовта: босилек, бръшлян (за щастие в брака), бял имел (закачен над леглото на момата), джинджифил (за подобряване на отношенията), копър (отвара от семена за усилване на желанието), маточина, луда тиква (да лудее момъка по момата), обичник (за сдобряване и отмиване на омраза), люляк, омайниче. Ако девойката не искала да се жени за стар ерген, беряла горчив пелин и си мажела лицето с него, за да не му се хареса. Той пък пиел чай от риган, за да притъпи страданието от любовната мъка.
21 или 24 юни? Църквата в своята морална нищета, неспособна да убеди по друг начин хората в истинността си, започва да изтребва и изкоренява практиките за директно сближаване с всевишните сили и ги замества със свои си. Еднажден или зимното слънцестоене е св. Игнатий, Коледа вече е Рождество Христово, пролетното равноденствие е Благовещение, лятното слънцестоене е Еньовден или рождество на Йоан Кръстител, есенното равноденствие е Кръстовден. Забавното е, че независимо от името, същността се запазва и в църковните ритуали, защото дълбоката духовна връзка на хората с Природата няма как да се изкорени.И така, магичният ден на слънцестоенето е на 21 юни, а на 24ти се пада рождеството на Йоан Кръстител, защото бил роден шест месеца преди Исус Христос (на 25 декември, 4 дни след зимното слънцестоене и новата година, Еднажден). Проблемът не е толкова драматичен, и на двата дни се берат билки, според писанието св. Йоан оцелява в пустинята благодарение на вълшебни растения. В североизточна България наричат празника Иван (Йоан, Еньо, Ян) Бильобер.
Но по-интересното за Йоан е следното: той представлява прехода между Стария и Новия завет, като начертава пътя на Исус. В евангелието от Йоан (3:30) се споменава: „Той (Исус) трябва да расте, а аз да намалявам“. В най-вероятно последната си творба „Св. Йоан Кръстител“ ,Леонардо да Винчи придава на светеца мистичност и…женственост. А знаем, че той не е рисувал случайни неща. Тамплиерите и катарите, от своя страна, успяват да обединят в един двата враждуващи култа по онова време към Йоан и Мария Магдалена. В контекста на гореописаното, могат да се направят интересни предположения. В крайна сметка, подобни истории, приказки, митове, легенди, притчи са символ на познание отвъд нас, което или ще прозрем, или то ще остане заключено завинаги.
И за край, две емблематични билки за празника, жълти, греещи и силни като слънцето:
Еньовче (Galium verum, сем. Rubiaceae)
Тези нежни стръкове с аромат на мед са силен очистител. В съставът им се включват танини, етерични масла, восъци, смола, мастни киселини, соли, витамин С, багрилни вещества, които определят слабителното, диуретично и болкоуспокояващо действие на билката. Най-добре действа за общо укрепване и при стомашно-чревни и бъбречни болки; сваля температура и нервно напрежение. Благоприятства щитовидната жлеза и се използва при лечението на гуша, пресипнал глас и болно гърло.

Стрито на прах, еньовчето лекува кожни рани, циреи и псориазис. Най-често се прави на чай, но прясно изстискан сок действа по-мощно като диуретик, прилага се и при ракови заболявания. Интересното е, че съдържа ензими, съсирващи млякото, в северна Европа пресният сок от билката са използвали и за подсирване на млякото.
Жълт кантарион , St. John’s wort- билката на св. Йоан (Hypericum perforatum, сем. Hypericaceae)
Много тачена и широко разпространена билка. Красивите стръкчета с жизнерадостните жълто-оранжеви цветчета радват не само външно, но и вътрешно. Веществата хиперицин и хиперфорин въздействат на рецептори в нервната система, които регулират настроението. Затова, основното приложение на билката е при депресивни и меланхолични състояния, проблеми с концентрацията, мигрена, главоболие и проблеми със съня. Освен настроението, подобрява и оросяването на сърдечния мускул. Съдържа още смолисти в-ва, хиперозид, кверцитрин, етерични масла, никотинова к-на, каротени. Използва се още за отказване от никотин, за лечение на камъни в бъбреци и жлъчка, както и външно при кожни раздразнения. Консумира се като чай, тинктура, маслен извлек или мехлем.
Майка с радостния букет
Използвана литература : „Български ритуали за късмет„, Лилия Старева

