Диви и полезни
Пролетните дъждове и топлинка издърпват за зелените коси милиони духчета и феи, покривайки дървета и земя, които да завихрят с нови сили жизнеността и съзиданието наоколо. „Цветята са богове, според нашите разбирания“, ми каза веднъж в цялата си сериозност, със сочещ нагоре показалец, един индийски колега. И как да не са, почти няма растение, което да не допринася с нещо за нашето (животинско) благоденствие. Дали ще е чрез красотата и аромата си, или чрез плодовете и семената, всяко растение има своето предназначение, в по-голяма или по-малка степен, за човека. Според природните лечители, във всеки двор расте каквото е необходимо за нуждите на стопаните. Може би е вярно, наблюдавайки променливото разнообразие по необработваните места всяка година. Различните условия провокират появата на различни видове или съответни видоизменения. Твърдението на натуропатите се отразява и във вътрешните ни градини- ресурсите, които са ни необходими, са вътре в нас. Трябва само да забавим крачка и да се взрем в тяхното разнообразие и мощ.
Обикновено, нещо, което не е подредено в леха и не е засадено целенасочено, го подминаваме, тъпчем или изкорубваме и захвърляме с досада. Горкият бурен, може да се окаже не само полезен, а направо безценен (ако не толкова за човека, то поне за растенията в съседство). Небезизвестен факт е, че култивираните растения, които садим, са модифицирана версия на естествено пръкващи се в природата видове. Тези диворастящи, обаче, поради необходимостта да се справят и оцеляват сами, пращят от защитни механизми и вещества, които ни помагат и на нас. В тази връзка, една много симпатична вметка на Морис Метерлинк в неговата книжка „Разумът на цветята“: „Забележително е как отглежданите от човека растения [с бодли] в повечето случаи постепенно се разоръжават, като поверяват благополучието си на осиновилия ги свръхестествен покровител. […] Сякаш култивираното растение загубва здравия си разум и вече не знае как точно стоят нещата.“
И така, с широко отворени от изследователски ентусиазъм очи, се шмугвам сред 10-те най-често срещани из нашия двор ядливи „треволяци“, освен коприва и лапад. Ясно е, че серията ще продължи с други, не толкова ядливи, но супер мощни лечители.
Звездица, врабчови чревца (Stellaria media, сем. Карамфилови)
Тази нежна и крехка душица напоследък попадна под прожекторите и заслужено я включваме в пролетното меню. Защото: съдържа 20% повече желязо от една пържола, 8-20% протеин, 2% мазнини, витамини А,В,Е, магнезий, калций, каротини. Ако страдате от гастрит, колит, цистит, подагра, ревматизъм или бронхит, то от една шепичка звездица ще ви просветне. Има приятен, ненатрапчив тревист вкус и се добавя в салати, смути, песто, супи,гарнитури,баници. Аз я добавям в зелена или шопска салата, подправена почти не се усеща. В топлите ястия се добавя в последния момент, и без това е толкова деликатна. Среща се навсякъде, където е по-закътано, с шарена сянка; в София също изобилства из зелените площи. Зелените части могат да се сушат за зимата. Спомням си кокошките на прабаба колко лакомо поглъщаха стръкчетата врабчови чревца, знаели са те 🙂
Глухарче, жълтурче (Taraxacum officinalis,сем. Сложноцветни)
Едва ли има някой, който да не знае кое е това цвете, но въпреки широкото му разпространение и популярност, все още хранителните му и лечебни качества остават в сянка. А те хич не са за пренебрегване. Листата са богати на витамини А, С, К, Е, желязо, магнезии, калий, антиоксиданти, бета-каротин, полифеноли. Като всички растения и плодове с жълт цвят и горчив вкус, и това основно въздейства благоприятно на храносмилането, стимулира апетита, пречиства черния дроб и така помага и за отслабване. Също така, действа противовъзпалително, намалява кръвното налягане и стимулира имунната система. Листата са горчиви, затова е добре да се накиснат в подсолена вода преди прясна консумация, основно добавени в салати. Наскоро разбрах за консервиране в оцет и захар на неразцъфнали пъпки, които наподобявали каперси на вкус. Човешката фантазия е безгранична, и това е чудесно. От цветовете и листата се правят сиропи-мощно лекарство при простуда и грип, но едно нещо свързвам с тях- романът „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. По думите на главния герой: „Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа.“ Звучи феноменално вкусно, но все забравям да опитам.
Мъртва коприва (Lamium purpurea, сем. Устноцветни)
На няколко места лилавеят туфички от стройни стръкчета, които приличат на коприва, но не съвсем. Оказва се, че и това растение има с какво да ни зарадва.Консумирането на листенцата намалява температурата като увеличава изпотяването; помагат и при ставни болки. В смути помага при запек и повлиява благоприятно перисталтиката, но поради високото съдържание на танини и сапонини, не е добре да се прекалява с количеството, защото ще се стигне до запичане. Младите листа спокойно се слагат в салати и чай, по-старите в супа. Чаят е ароматен и подобрява настроението, намалява стрес и тревожност. Подхожда на яйца, паста, спанак, сирене, гъби, месо.
Тученица (Portulaca oleracea, сем. Тученицови)
Около това пълзящо инвазивно растение в последните години също се вдигна много шум. От най-разпространения градински плевел, премахван с настървение, статутът му рязко се промени в безценен източник на голямо количество омега-3 мастни киселини (повече от това в рибата и рибеното масло), фибри, витамини А, С, В, желязо, магнезий, калий, манган, антоксиданти и каротеноиди, оксалова киселина. Въпросните омега-3 намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, понижават артериалното налягане, повлияват добре стомашно-чревни заболявания. А високото съдържание на витамин А подобрява здравето на очите и зрението. Похапването на тученица влияе добре и на кожата- намалява бръчки, заздравява кожните клетки. Укрепват се костите, подобрява се и циркулацията. Вкусът е леко кисело-пикантен и е много приятна добавка в салата, сокове, като гарнитура за риба и пиле леко задушени и подправени. Само да се внимава с количеството, тъй като оксаловата к-на образува камъни в бъбреците и жлъчката. Не повече от шепа един-два пъти в седмицата.
Слез, божа ръчица (Malva vulgaris, сем. Слезови)
Големите лилаво-розови цветове няма как да останат незабелязани. Като деца през лятото откъсвахме вече сформиралите се дисковидни плодчета и ги хрупахме с кеф. В тях се намира слуз, която успокоява лигавиците на стомаха и дихателните пътища. Растението съдържа също танини, гликозиди, минерали като калций, магнезий, цинк, селен, калий; витамини А, В, С, Е; инулин, феноли, есенциални мастни киселини. Основното приложение е при лечение на възпалени дихателните пътища и стомашно-чревен тракт. Има доказани антибактериални свойства срещу стрепто-, стафило- и ентерококи. Ускорява заздравяването на рани, предпазва от инфекции, забавя стареенето- включва се в състава на кремове и шампоани. Наземните части се използват в пресен и сушен вид на запарка или студен извлек. Семена, цветове и листа се слагат в зеленчукови салати, сосове, супи. В Египет се добавя в пилешкото ястие Молокхиа.
Живовляк (Plantago lanceolata/major-теснолист/широколист, сем. Живовлекови)
теснолист 
широколист
Мощна билка, от която се използват основно листата. Приготвят се чайове от изсушени листа, настойки, тинктури, сиропи и сокове от пресни листа. Теснолистният съдържа гликозиди, сапонини, танини, карбоксилни киселини, цинк, калий, етерични масла. Прилага се основно за лечение на кашлици и възпаление на горните и долни дихателни пътища, както и при чернодробни заболявания. Външно се прилага при ухапвания от насекоми и други кожни рани и раздразнения. Широколистният е богат на слузести вещества, каротин, танин, витамини С, В, К, натриеви, калиеви и силициеви соли, аскорбинова, салицилова киселини и други органични съединения. Този живовляк също се използва за лечение на кашлици и синузити, но е по-полезен като имуностимулатор, аналгетик, антисептик, диуретик, антиоксидант и с регенериращ агент. Затова се прилага на трудно заздравяващи и гноящи рани, отоци от травми– като компрес, листата са достатъчно жилави, за да изпълнят достойно ролята си на превръзка. Полезен е при язви, колити, катар на дихателните пътища, диабет, болно гърло. Правят се запарки, мехлеми и чайове. Също така младите и нежни листа се консумират сурови или леко бланширани в салати и супи. В 100 грама листа се съдържа калций и витамин А по количество равно като това в един морков. Подобрява храносмилането и предотвратява образуването на киселини. Листа от живовляк, коприва, зелен лук и листа от целина се смилат с малко сол и зехтин за направата на песто. Листата могат да се дъвчат бавно и внимателно при внезапни болки в стомаха, зъбобол и всякакви възпаления в устната кухина.
Овчарска торбичка ( Capsella bursa pastoris, сем. Кръстоцветни)
Друга много симпатична и добре известна билка със сърцевидни плодчета-шушулки, богата на витамини К и С, каротини, фитонциди, хистамин, смоли, диосмин, холин, органични киселини, желязо, калций, калий. Листата съдържат 2,9% протеини, 0,2% мазнини и 3,4% въглехидрати. Най-приложима е при вътрешни кръвоизливи, гинекологични проблеми, при заболявания на черен дроб и далак, за намаляване на ставни и мускулни болки. Като цяло повишава активността на тъканите и органите. В кулинарията се използват наземните части- листата се използват като заместител на зелето и кресона, които се добавят в салати, супи, тестени изделия. Широко използвана в китайската кухня в пълнеж за пелмени или супа от тофу и овчарска торбичка. Според китайската медицина, билката регулира телесната температура, прочиства патогенна горещина и отрови, премахва застой на течности и лекува грипоподобни състояния.
Полска кълнова салата, маруля „Рапунцел“ (Valerianella locusta/eriocarpa, сем. Дилянкови)
Приказно растение, буквално. Името „Рапунцел“ идва от едноименната приказка на Братя Грим, която започва с двойка, която дълго време нямала деца и неустоимото влечение на вече бременната жена към определена салата, с немското име рапунцел, която растяла само в двора на вещица. Мъжът бива заловен в поредния пробег и вещицата го освобождаваот наказание, само ако й дарят бъдещото новородено- златокосата девойка Рапунцел. Тази салатка вече се култивира, защото е богата на витамини В,С, А; има 30% повече желязо от спанака, мед, манган, калий. Подобрява зрението, повишава имунитета, забавя стареенето, подпомага образуването на хемоглобин- чудесно за анемици, подобрява мозъчната дейност (вит. В6) и спомага в образуването на норепинефрин и серотонин. Берат се съвсем свежите листа, преди да се появи стъблото. Добавя се в салати, супи и пълнежи. Може да се запари и добави към омлети и ориз. В сандвичи, такос, пиле, или само подправени с винегрет; използва се като заместитиел на спанак или маруля.
Самобайка (Glechoma hederacea, сем. Устноцветни)
Наред с мъртвата коприва, друго лилавеещо устноцветно привлича погледа с кръглите къдравки листенца и барокови цветчета. Оказва се истинско съкровище. В състава му се откриват витамин С, желязо, флавоноиди, летливи масла, танини, кафеинови киселини, терпеноиди. Действа като храносмилателен тоник, противовъзпалително, диуретично, стягащо, температуропонижаващо, антибактериално и антивирусно. Прилага се при настинки, грип, синузит, бронхити, изчистване от токсини (олово и живак), проблеми с храносмилането, тинитус, повлиява добре бъбречни и пикочопроводни дисфункции.През 16ти век англичаните са използвали самобайката за пречистване и ароматизиране на бирата, преди да открият хмела. Млади, свежи листа се слагат в салати, гарнитури, супи. Имат ментово-горчив вкус. Прави се ароматен чай от свежи или изсушени листа (и цветчета). Добавя се и в оцет да се ароматизира, но така също се извличат по-добре полезните съставки на растението.
Цикория, синя жлъчка (Cichorium intybus, сем. Сложноцветни)
Най-известното приложение на това разклонено и стърчащо насред ливадите бледо, синкаво-зелено творение, е познатия заместител на кафето- „Инка“. Прави се от корена, който съдържа горчиви, дъбилни и белтъчни бещества, инулин, холин, фруктоза, калиев сулфат. В останалата част на растението се намират още калций, желязо, фосфор, витамини В и С. Основно действа тонизиращо, очистително, жлъчегонно, стимулиращо храносмилането и апетита,понижаващо кръвната захар, антимикробно, успокояващо, противоалергично и антималарийно- с последното е известно от Афганистан до Южна Африка. Консумацията на цикория ще облекчи и при жлъчни и чернодробни заболявания, нефрит, подагра, високо кръвно, диабет, неврастения. Листата са горчиви, затова се препоръчва лека топлинна обработка- в пълнеж за баници, задушени с чесън, аншоа, прибавени към сос за паста и месо. Корените също могат да се сварят, наподобяват пащърнак, и се добавят към ястия и салати. Също, корените се изсушават, изпичат и стриват, за да се приготви „кафена“ напитка или да се прибави към кафе за аромат. Цветчетата са и прекрасна кулинарна украса.
Чудесно е, че из пазарите виждам от време на време „дивачета“, а и все повече хора ентусиазирано проучват видовото разнообразие с цел консумация (в случая, веган модата върши нещо полезно). Има и много добри мобилни приложения за разпознаване на растенията, така че грабвайте телефоните и приятна паша, така де, разходка.
