Хайку Двор

Дзен и изкуството да береш череши

Ако има нещо неизменно в моя постоянно изменящ се живот, то това ще да са черешите. Може да се каже, че вместо с мляко, съм закърмена с череши. Откакто се помня юни месец е не просто средата на годината или начало на лятната ваканция, а преломен момент в семейния календар. Изтощени от сивотата и авитаминозата на зимата, с нетърпение броим дните до узряването на преливащите от цветове, вкусове и безброй полезни качества черешки. Веднъж разтопила кристалчета под напора на пролетното слънце, искрящата белота избухва с нови сили по клони и клончета, омайваща  с аромата и прелестта си не само любовните свещенослужители-насекомите, но и нас. Неусетно животворящите цветчета  позеленяват и започват да наедряват. Етапът, в който Ах! преминава в Ох! Отправяйки проучвателен взор към свежите корони, едно възклицание всяка година обобщава болката и радостта, сладостното предвкусване и тихият ужас от къртовския труд, агонията и блаженството: „Пуу, и тая година са родили много!“. Сега, важно уточнение: докато в средностатистическия двор, ако изобщо има череша, ще е едно или две дървета за цвят и разнообразие. Но ние като горди кюстендилски поселци, съжителстваме с цели 14 високи и стройни красавици. За да не се чувстваме съвсем безполезни в този живот, родата се е погрижила за нас с още около 7 дка достолепни госпожи стари сортове, все така аристократично щедри. Какво ги правим ли? Обичаме ги и се опитваме максимално да ги разтоварим от изобилието, което става все по-трудно с всяка изминала година- като дребни играчи на черешовия пазар трудно намираме свестни берачи и работна ръка за обща поддръжка, понеже и те свят видели и си искат цената. Но след толкова години катерене, висене и увиване около клоните, какво значи тук някакво си поредно усилие, което освен финансово (дори не си струва да го споменавам, но хайде), ни обоготява тайничко и на други нива.

В онези земеделски времена, когато селянинът е бил центъра на вселената и с двете си работни ръце е изхранвал народонаселението, животът лете е бил по полето и градините, а зиме по къщите. Та, и из черешите са се разнасяли от изгрев до залез клюки, разпри, песни (за черни очи черешови), псувни и смехове, разгръщали са се шарени кърпи с обяда, разливали са се дамаджани;сенките на дърветата са се изпълвали с морни полегнали снаги, които след миг отново ще се протегнат към висините. Жени с пъстри забрадки и преливащи от плодове плетени кошници пъргаво са сновяли нагоре-надолу по стълби и пътеки, мъже с разтворени ризи са пренасяли натрупаната реколта и сигурно в момент на отмора със сламка между зъбите са засуквали поглед след някоя мома.. Колко ли годежи са ставали сред гъстия листак? И най-хубавата част: краят на черешовия сезон се е отбелязвал подобаващо с хорà и веселия, както и с гордо представяне на най-добрата реколта, традиция продължаваща и до днес под името Празник на черешата в гр. Кюстендил. За пръв път е проведен през 1896 г. когато е учредена Първата национална овощарска изложба. Но цивилизовахме се и замлъкна полето и подивяха градините. Като разглезени градски чеда, аз лично не помня да сме заставали в бойна позиция по изгрев, най-рано към 8-9 часа, а с течение на годините и по брънчово време, към 10…Не бързаме за никъде, животът ни не зависи от това, всичко е за едното удоволствие. И какво само!

Сергия от наше село на Празника през 2018 г.

Около Еньовден слънцето е в разгара си, и към 10 сутринта вече безмилостно боде. Натоварени с кофи, куки, стълби, касетки и вода се отправяме към градините. Въздухът е залепнал по неподвижните листа, напечената земя излъчва топлина с тежък аромат на бял равнец и други билки. Под оглушителния съпровод на цикади и щурци влача на рамо тежка стълба, под краката ми хрупат полу изгорели треви, тръни се впиват в крачоли и отвъд като забавят и без това трудния ми ход. А слънцето бавно разтапя дупка в черепа..(Странно защо, но се сещам за фанатичните католици, най-вече в Мексико, които всяка година извървяват Via Dolorosa с тежкия кръст към своята Голгота). Глътка въздух и поглед нагоре към иначе добронамерените, извисяващи се поне на 5 метра, дървета, зелени и разкрасени от различни по вид и цвят плодчета, досущ като елха. Едно такова високо творение, отрупано с плод предизвика един наш верен помощник да сравни брането му с превземането на Сталинград…Подпираме стълбата на крепостните стени и се отправяме в атака. Час след час и килограм след килограм, пръстите започват да болят от брането на дръжките, стъпалата се сковават от пазене на равновесие, потта се лее като сълзи. С ръце изподрани, очи пълни с прах и люспи, с крайници във всички посоки, за да мога да достигна само ей онези там чепки, нащипана от мравки и щипалки и проклинайки всичко навред, и с кървави петна от някоя размазана череша, обявявам край на сражението!

„Момичето с черешовата сълза“ от супер интересната ливанска художничка Сузи Насиф

Задухва лек бриз и изпразнената ми от монотонната работа и борба за оцеляване глава се килва в блаженство настрани. Нежното чуруликане на пойните птици измества истеричното стържене на цикадите, слънцето вече не ни пържи като в тиган, а палаво гъделичка през клоните и листата. Олекотена телесно и мисловно, опирам гръб в ствола и вдишвам спокойствието и красотата навред. Раздвижената жизнена енергия успокоява ума и обостря сетивата, няма минало и бъдеще, а само един безкраен поток от настояще. Дочувам някой си припява докато бере, друг рецитира нещо и последва бурен смях, трети се възползва по бански от слънчевите бани, берейки билки. Сладостното припукване от току- що захапана череша освобождава и разлива ободряващ сок из вътрешностите ми. Поглеждам нагоре, остава само един клон необран. Без усилие, почти като в китайски филм, се понасям към него. Сякаш докосвайки струните на шамисен*, дръжките се откъсват с лекота и ефирната музика на благодарността и пълнотата се разнася из ефира. Касетките са най-после пълни- знак да си вървим. Премина още един ден в Чистилището, още един ден в храма на черешите.

Черешите са едни от плодовете на любовта. Прелъстяват, леко прикрити под зелените листа, със сърцевидната си форма, лъскави, страстно червени, сочни, твърди, сладки до припадък. Ако ягодите са символ на пролетта, то с черешите се отбелязва началото на лятото, плодородието и веселието. Ето какво казва Учителят Петър Дънов за тях: „ Черешите внасят в човека жизнерадостност. Кръглата им форма ги отнася към живота на чувствата. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето и е врата, през която живота влиза. Този цвят е израз на съзнателния живот на човек и е емблема на любовта. Когато сте неразположени духом, вземете половин килограм хубави череши и излезте вън в 10 часа преди обед, може и към 8-8:30. Обърнете се към слънцето и започнете бавно и спокойно да ги ядете за около час. Освен череши, нищо друго да не се яде. След половин час ще забележите една промяна в състоянието си. Ако на дете му липсват благородни чувства, хранете го с череши, които регулират и стомаха.“

„Божури и череши“, Holly Hope Banks

И тези ефекти не са без научни основания. Черешата ( Prunus avium), която е от рода на сливите (Prunus), съдържа витамините А, В 1-9, С, магнезий, калций, манган, желязо и други микроелементи, които активират метаболизма и укрепват организма. Наличието на повече калий възпрепятства задържането на течности, намалява кръвното налягане и пречиства кръвта. Отделно, веществото кумарин нормализира съсирването на кръвта, а флавоноидите в по-тъмните сортове укрепват стените на кръвоносните съдове. Червен, сърцевиден плод естествено ще благоприятства кръвта и сърцето. Пресните, особено по-тъмни червени сортове, имат и аналгетичен ефекти при ставни болки чрез веществата кверцетин и антоцианини като блокират възпалителните ензими- 20 череши са по-ефикасни в това направление от таблетка аспирин! Освен това, антоцианините укрепват съединителната тъкан и така повлияват за гладка и млада кожа. В тази връзка, една черешка в устата, друга върху лицето 🙂 Черешите са и много добър диуретик и намаляват пикочната киселина, което облекчава подагра. Друга ключова съставка е елаговата киселина, която е с доказани противоракови свойства, повлиява анемията и подпомага производството на мелатонин- хормонът на съня и бистрия ум. Витамините от група В също са отгворни за доброто функциониране на нервната система. Черешите подобряват храносмилането, но при преяждане е добре да има тоалетна наблизо…през целия ден.

Освен месестата част, полезни са и останалите компоненти на това чудно плодче. Чай от изсушени дръжки е прекрасен диуретик и подпомага разграждането на бъбречни камъни. Помага при запек, задържане на вода и възпаление на горните дихателни пътища. Костилките съдържат малко количество амигдалин, който намалява туморни образувания и облекчава болките от раковото заболяване. Торбички с костилки се използват за нагревки при мигрена, бебешки колики и мускулни болки. Костилката е и главен герой в Годишно състезание по плюене на костилки в Мичиган, САЩ. Един от световните рекордьори, Brian Krause, я изстрелял на цели 28 метра… Наистина гладката повърхност на костилката предразполага да си поиграеш с нея, но за американците няма игра, всичко е професионално и изискващо свръх постижение!

Черешата произхожда някъде измежду Каспийско и Черно море и се разпростира от Китай до САЩ. В Китай дървото предпазва от зли духове и са го садили пред къщите си, освен това издълбавали и статуйки от черешово дърво като пазители пред домовете и други значими сгради. Самото наименование на плода на китайски е интересно- yingtao, ин и тао, женския принцип в пътя на духовното развитие.

Не знам кога в България се е пръкнала първата череша, както споменах по-горе краят на 19ти век бележи бурно развитие в земеделието и овощарството. Кюстендилският регион бил наречен Овощната градина на България, изобилстваща от сливи, ябълки, круши, праскови, кайсии, череши, вишни..Надморската височина, позволяваща добро проветрение на короните и умерени темеператури, плодородните , но не тежки почви (смолници и канелена горска) и старанието на агрономи и селекционери, класират кюстендилската череша като уникална и неповторима. През 1953 г. са селектирани 11 сорта в Института по земеделие, а през 2015 г. се добавят нови три – Дима, Алекстон и Васиника. Но като всяко културно и пипнато от човешка ръка създание, и черешата си има див предшественик- махалебката и обикновената дива череша. И двете са с малки черни плодчета, много по-ароматни и специфични на вкус от култивираната череша. Някои правят сладко от тях или ги бухват в джибрето за ракия с невероятен резултат. Освен това, служат и като подложка за присадки на култивирани видове.

По отношение на вкусови и хранителни качества, черешата се нарежда сред суперхраните. Богата на захари, витамини, минерали и органични киселини, черешата засища, утолява жаждата и е изключително подходяща за диети. Всички знаем за черешовата диета– разтоварващ и прочистващ режим, включващ консумация само на килограм череши на ден и вода. Различните сортове предразполагат към различно приложение: белите череши, тумбести и леко порозовяли при пълно узряване, се използват основно за небеизвестното сладко с индрише. Сладкото от розови череши, друг много деликатен и вкусен сорт, също е невероятно ароматно. Но за прясна консумация най-добри са тъмно-червените плътни и хрупкави сортове. Те са и най-полезните. Няма нищо по-хубаво от изстудени пресни череши за закуска в морните летни утрини. Култов спомен, може би на почти всяко дете от моето поколение, е бясната манифактура по приготвяне на компоти. Четири поколения се щурат около къщата на село, един пали огън, друг мие и подготвя плодовете, трети нарежда касетки с буркани за миене, в които да се насипят слой плод, слой захар и после вода. После в казана на огъня и сред пушек и пара, най-после врящите още буркани биват извадени като от пъкъла. Признавам си, не обичам компоти от череши, донякъде и заради насилственото отношение в детската градина (тези травмиращи детската психика места)  да си доизяждам хляба с компота от червени череши…Освен сладка и компоти, разбира се, следват сладкиши, сиропи, смутита, и черешката на тортата- шери. Два-три килограма хубави плодове се покриват с един-два килограма захар в широкогърлена бутилка или буркан, престояват седмица и се добавя алкохол колкото е получилият се сок. Разбърква се и се оставя поне месец да се омешат хубаво съставките и да се извлече душата на черешата. Прецежда се в бутилки и е готово за коктейли или в чист вид. Ами, фантастично е. Наздраве!


*Шамисен- традиционен японски струнен музикален инструмент

Вашите размисли и допълнения

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *