Да подсладим ума
Има нещо магично в крушата. Може би е формата– малки зелени капки в началото, наляти от жизнените сокове придобиват рубенсова женственост или фалосни очертания в зависимост от сорта. Чувствената американска художничка Джорджия О‘Кийфи предава през крушите усещане за женското начало и плодовитостта. Докато в духовната наука, крушата с удължената си форма въплъщава интелигентността и умствените способности, което е по-мъжки принцип. Направо, завършен индивид с разум и чувства.
Или магията е, може би, в цвета– грееща жълтина, поруменяла на места като срамежлива бузка, примамваща да отхапеш точно там. А какво да кажем за вкуса? Испанците имат израз “Esto es la pera” , буквално „това е крушата“, използван за моменти на истинско удоволствие и наслада. И, наистина, след като сме поели през очите като предястие еротичната форма, току-що откъсната и гореща от слънцето, вдъхваме лекият аромат и отхапваме медена сладост, разтичаща се в своята сочност по устни и брадичка. Не случайно крушата е в списъка на афродизиаците, божествен дар от Афродита (Венера), както се споменава в „Одисея“. В ренесансовото изкуство крушата е символ на Христовата Любов.
Carlo Crivelli, 15 в. 
Албрехт Дюрер, 16в.
Каквато и символика да търсим, факт е, че този плод е бил познат и оценяван още от древността. Във Венецуела имат израз “Del an᷈o de la pera” , буквално от годината на крушата, т.е. много отдавна. Предполага се, че най-първо е регистриран в Китай, който и сега е най-големият им производител. Там крушовото дърво е на почит и е символ на безсмъртието. На китайски език круша е „ли“, което означава и раздяла, затова не се споделят тези плодове с приятели и любовници. И отредено е, човекът сам в компанията на сочна круша да полети в наслада към безсмъртие. Съдба непоносима.
През 4 в.пр.н.е. ,пък, се заформило царство Дардания, чието име идвало от албанската дума за круша- dardhe, и означавало Земята на крушите. Заемало териториите на днешно Косово, части от Северна Македония и северна Албания. То и днес, като далечен отглас, има села Крушево и Крушевац в СМ и Сърбия. Но откъдето и да е тръгнала, крушата бързо се е разпростряла по хладните и умерено-климатични ширини. През 18-19 век започва бясно селектиране и култивиране на сортове, главно във Франция, за да имаме днес повече от 3000 сорта разнообразие. В България най-често срещани са различни видове Масловки, средни по размер, сочни и сладки, готови за летните фиести (и сиести); Пас Красан – тумбести, жълто-оранжеви при зрялост, сочни, сладко-кисели с лека тръпчивост; Попска, открита от френски свещеник през 18 век- голяма, с издължена форма, хрупкава и сочна, жълто-оранжева при зрялост и утеха в късно-есенните и зимни безлични дни.
цветовете 
масловки 
Пас Красан 
Попска
Всяка форма, всеки плод има специфично предназначение, казва Петър Дънов. И още, чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. С крушата ще засилим интелекта и ще увеличим жизнената си сила. Освен обичайните микроелементи като калий, натрий, фосфор, магнезий, калций, Pyrus communis ни осигурява 15% от препоръчителния прием на елемента мед, който е важен за поддържането на нервната система и стимулиране на умствената дейност. В кората на плода се съдържа и голямо количество витамин С, който има антиоксидантни свойства и стимулира имунната система. Освен вит.С, има и витамин А, В и Е, които поддържат тонуса, повлияват добре кожни заболявания, предпазват от стареене и подхранват косата. В крушата има и голямо количество вода- на 100 гр, плод има 83 гр. вода. В добавка с минералите и пектина, се получава чудесна плодова активация на перисталтиката, прочистването от токсини и поддържането на здравословно тегло. Нивата на глюкоза и фруктоза са достатъчни да увеличат енергията ни, но консумацията на круши не увеличава глюкозата в кръвта, т.е. плодовете са с нисък гликемичен индекс и това ги прави чудесни за диабетици. Слузестите семена пък ще помогнат за отхрачване. И така, ако сте затлъстели, задръстили с токсини и лоши мисли, и енергията не тече, хапнете круша или две. За да ви „светне крушката“ 😉
Най-добре е да се ядат пресни, както всички плодове, така са и най-полезни, но каквито десерти съм яла с круши, недоволна не съм останала. Римляните са ги задушавали в мед, а французите- във вино. Пекат се във фурната, редят се в пайове, сушат се за чай. Гарнират се със синьо сирене, режат се в салати. Разбира се, да не пропуснем крушовата ракия. Велик спомен от един стоп в Родопите. Шофьорът от немай къде реши да ни подари една бутилка домашна крушовица- абсолютен шедьовър, не съм ракиджийка, но онова нещо ми отвя душата. А ето и една лека, много приятна лятна рецептичка за Мус от круши:
Чаена чаша прясно мляко (може и ядково) се смесва с 2 с.л. разтворено нишесте и 5-6 с.л. захар, загряваме до кремообразна текстура. Добавяме настъргани 2-3 круши и лимонова кора. Разбъркваме леко и добавяме разбит белтък, поръсваме с канела и слагаме в хладилника. С кафеен ликьор или тъмен ром прави следобедите с една идея по-божествени.
