Градината като духовно преживяване
„Бяло чудо, светлина и в нея време. Всяка къща бе дворец, и катедрала- всеки храм. Всичко бе на мястото си- както на земята, така и на небето.“ С този цитат от поемата „Когато бях дете-бог“ на испанския поет Хуан Рамон Хименес започва видео, посветено на концептуален ландшафтен проект „Нощта на духа“ в парка пред Пале Роял в Париж. Под патронажа на френския министър на културата, през 2019 испанският ландшафтен архитект Фернандо Карунчо осветява и преобразява за една нощ парковото пространство. Медни фенери и осветени медни плоскости, следват геометрията на алеите и гравитират като съзвездия около „фонтана на часовете“. Светлина, геометрия и време заедно, приканващи посетителите да усетят невидимата мистерия и душа на парка. Светлина, геометрия и време в метафизичен съюз, отличаващ проектите на Фернандо Карунчо от всички останали. „Градината е духовно изживяване, предоставено чрез елементите на природата“, казва той във връзка с парижкия проект, и продължава: „Хората сме достигнали етап, в който или ставаме градинари в духовния смисъл, или ще ни бъде много трудно да продължим. В градината човешкият дух се обновява и наистина имаме нужда тя да бъде нещо повече от чисто декоративен елемент на ландшафта. Трябва да възстановим предназначението, което винаги е имала- да е храм на природата.“
Не мога да опиша искрената си изненада и възторг, когато миналата година, разлиствайки едно испанско списание за обзавеждане, попаднах на интервю с арх. Карунчо. Тъкмо бях започнала работа по този блог, в който основната идея е установяване на по-дълбока връзка с нас самите и с природата наоколо чрез градинарството. Усещах как очите ми се разширяваха от удивление с всяко следващо изречение, сякаш четях душата си. Синхроничност или онези моменти, в които Вселената изсипва върху ни низ от „случайни“ срещи, думи, знаци, когато сме във вихъра на дадена идея. Разбирам, че Фернандо Карунчо, освен ландшафтна архитектура, е завършил и философия, което обяснява тънкото му възприятие към взаимодействието между пейзаж, човек и архитектура. Заедно с двамата си синове архитекти, той търси и разкрива „духа на мястото“ като умело направлява светлина, форми, човешка воля и природни елементи. Но ето някои от неговите размисли за градините:
„Според Епикур, градината е място за търсене на познание, тъй като тя е посредник между човека и природата. В днешно време,когато всичко се подлага на съмнение, е повече от очевидно, че градината е общ дом за всички и източника, към който всички се връщаме.“
„ Когато говоря за градината, имам предвид една ментална и духовна конструкция, която може да се изобрази на един единствен етаж, тераса или парк.“
„ По начало, всяка градина е спомен от рая, също и когато е отражение на желание или вътрешна воля.“
„Работата ми се състои в направляване на светлината чрез геометрията и постигане на пространство, където 4те природни елемента оживяват. Когато те са в правилните пропорции, се получава вибрация от светлина и градината се появява, материализира.“
Има ли дзен културата влияние върху работата му?
„ Какво значи да си добре ориентиран? Да си обърнат към Ориента, към корените ти. Нашата култура е индо-европейска и това ‚индо‘ е в нашата колективна памет.В Ориента става обратното: винаги са се възхищавали на запада и чрез тези две големи течения в познанието и духовността, хората намериха мостове за контакт. При нас (испанците) този пищен индо-ориенталски свят пристигна чрез исляма. В паметта си всеки градинар трябва да поеме на това пътешествие към Ориента, към корените си.Но като изживяване, а не като копиране на методите.“
„Всички видове растения имат своята красота, която разцъфтява в пълния си блясък, когато растението е подходящо и адаптирано към съответното място. Само когато растението се чувства щастливо там, където е, то изявява целия си потенциал или това, което е растението наистина.“
Нека всички да се чувстваме добре там, където сме и да цъфтим в пълния си блясък!
Всички изображения се ползват с разрешението на архитектурно студио „Карунчо“.
