Горска дзен терапия

Обожавам излетите сред природата. Преминаването през борова гора като през готически храм, с високите стройни люспести стълбове, леко проскърцващи на вятъра; тишината и лекия мрак, нежно докосван от процеждащите се слънчеви лъчи, като през витраж; влажната мекота на ярко-зеления мъх върху камениста сивина на различно кафенеещ фон…и нагоре пак зелено, а отвъд- безкрайната синева. Или игривата лекота на широколистния купол, даряващ със светлина и простор, птичи песни и горски плодове. Чистоструйни водни потоци напяват космични тайни, насекомите пъплят из техния си безкрай, всичко е Аум и круши. А хората…За тях слънцето изгрява от Изток.

Никога не съм имала желание да посетя Япония, но това не ми пречи да се удивлявам на тамошната хорска изобретателност ,щуротия и съпричастност. Видни от следния пример, в който съвсем научно впрягат дзен философията в помощ на ментално бедстващите хора: терапията „горска баня“ или шинрин-йоку (Shinrin-yoku- да приемеш атмосферата на гората). За това не е необходим сапун, а само свободно време и приказна гора с или без водопад наоколо (за повече драматизъм и засилено чувство за пречистване). Попадайки в светия храм-гората, се потапяме постепенно в кротко съзерцание през всичките възможни сетива, вдишваме и издишваме бавно свежия и чист въздух, чувстваме ласките на вятъра и слънцето върху стресираното от цивилизация лице, припяваме на птичките и в общи линии се стремим да овладеем демоните си и да се слеем със заобикалящата ни среда. Звучи ви познато, лесно? Чак пък и специален термин за неделните разходки на Витоша или в Борисовата? Замислете се пак колко пълноценно наистина прекарвате времето си сред природата- може би докато бързате по пътеките нагоре или надолу, или обсъждате битовизми с компания или по телефона, или пушите и се наливате с алкохол, докато трещи музичка за настроение, или сте заети със селфи позите, или…Всеки разбира почивката по своя си начин, но една осъзната разходка в гората (както и край морето, ливадата, градината) върши чудеса с тялото и ума.  Японците са толкова удивени от този факт, че регистрират Shinrin-yoku като търговска марка за организиране на такива специални горски дзен екскурзии из цяла Япония и отвъд, а от 2006 година 62 зони са обявени за „горски терапевтични маршрути“. Специално обучен терапевт превежда „пациентите“ през тези горски зони с доказан положителен ефект върху здравето и показва как да се гледа и слуша заобикалящата природа, подканва да се докосват дървета и мъх, да се вдишват различни аромати. Водена сетивна медитация, звучи чудесно.

Ако причината за нея не беше зловеща. Икономическият и технически напредък на Япония повлече след себе си концентрация на населението в градовете, далеч от живата среда, което генерира повече стрес и последиците от това върху здравето (знаем за високия процент самоубийства и самота сред младите). И тук интересният подход на японското министерство на земеделието, горите и риболова през 80-те години на миналия век: създава термина шинрин-йоку, за да насърчи гражданите да хванат гората. През 90-те проучванията стават сериозни и се чува развълнувано пляскане с ръце- след 40-минутно ходене в гората, участниците-доброволци в изследването са с намалени нива на стрес хормона кортизол и кръвно налягане спрямо участници, които са ходили 40 минути в лаборатория. Тези констатации мотивират японското правителство да инвестира още около 4 млн. долара между 2004 и 2012 за проучване ефекта от „горската баня“. И, разбира се, резултатите са повече от приятни. Д-р Qing Li от медицинското училище „Нипон“ в Токио (Nippon Medical School) открива, че растенията отделят ароматни вещества- фитонциди, които при вдишване от нас предизвикват полезни биологични промени, подобно на ароматерапията. Фитонцидите в растенията имат защитна роля и е логично да имат такава и при нас. Д-р Ли провежда експеримент и установява, че вдишването на фитонциди увеличава броя на клетките-убийци (NK)-част от антуража на имунната система, които са с важна роля в борбата с инфекции и възпаления, както и в индуцирането на противоракови протеини. Ако се разхождате дълго в гората два последователни дни, ще увеличите NK клетките с 50% и тяхната активност с 56%, така ни показва д-р Ли. Той също ни радва с новината, че фитонцидите намаляват кръвното налягане и адреналина, с което се обуздава реакцията в опасност бой-или-бяг, причиняваща неимоверен дистрес, особено когато опасността е въображаема. Разбира се, освен фитонцидите, заслуга в усещането за живот имат и кислорода, промяната в пейзажа, почвата, животинките, физическата активност и обмяната на енергия с околоната среда, нещо невъзможно със сгради и улици.

Не само в Япония буди научен интерес влиянието на естествената среда върху психофизиологията на човека. Изследователят Даниел Шанахън от австралийския университет в Куинсленд формулира една от причините защо 30 -минутно седене на пейка в парка всяка седмица намалява кръвното: „Природата не изисква неща от теб, наблюдаваш листата на дърветата с ненасочено внимание (без усилие), обратното на което е важно при работните мейли или домашните задължения“. Но най-удивителното проучване е от социалния психолог д-р Пол Пиф от университета в Калифорния. Той доказва, че изпитването на благоговение прави хората по-щедри и съпричастни един към друг. В един от експериментите той заставя доброволци да гледат за 60 сек. нагоре към високи дървета, а други- към също толкова висока сграда. Хората, гледащи към дърветата внезапно са завладени от висше удивление и осъзнаване на съществуването на нещо по-голямо и отвъд човешките житейски представи. Тези хора след това са били по-склонни да помогнат на преминаващ непознат, както и да оставят рестото в магазина. Наблюдаващите сградата показват обратната тенденция- много по-малка съпричастност и щедрост. Самото изследване има за цел да провери дали изпитването на благоговение пред природен феномен, или произведение на изкуството, или друго, намалява нарцисизма. Д-р Пиф е убеден, че да. Аз също- случвало ми се е един-два пъти..

С нетърпение очаквам зеленината, за да се окъпя отново във фитонциди, кислород, ухания и благоговение пред безкрайната мъдрост на природата.