В градината за здраве
В природата има около 40 хиляди вида бактерии с 2 милиона гена принос към общия организмов генофонд. Броят им в човешкото тяло, заедно с вируси, гъбички и други микробчета, целокупно наречени микробиом, надхвърля броя на клетките му в съотношение 10:1! Това са милиарди кълбенца, пръчици и спиралки, които, като едни пчели-работнички, денонощно участват в разграждането, разпределението и снабдяването на нашето тяло с хранителни вещества и витамини. Ние не сме просто гостоприемници, а съвкупност от отделни съобщества, всяко със свой принос към определено местообитание- в назалната лигавица микроорганизмите се различават от тези в кожата; тези в белите дробове- от тези в половите органи. Ние сме една екосистема, чието равновесие наричаме здраве. И то пряко зависи от обмяната с околната среда. Мен, лично, тази перспектива ме изумява.
Както ме изумяват наличните способи на природата да поддържа това равновесие и човешките усилия то да се избегне на всяка цена, щото хората били по-умните . Приказките, че сме едно цяло и свързани помежду си, са съвсем измерими и реални, както се вижда и в градината, и в тялото ни, и в общуването помежду ни- не ни свързват толкова думите и идеите, колкото микробите при допир, говор, целувка. Съвместимостта или не в общуването идва от тях, ако се чудите, според проучванията на д-р Зак Буш. Но май сме станали доста стерилни, буквално и преносно. С цивилизоването на човека по градове и офиси, всичките ни телесни и психични системи подивяха. Всекидневно сапунисваме, дезинфектираме, пръскаме, чистим до пълно изтъркване на връзките ни с околната среда. От страх да не се разболеем и умрем, се разболяваме и умираме по-бързо и по- неестествено, но пък чистички. Притичваме от кубче в кубче с кратък излаз на естествена светлина, поглъщайки храна, от която бактериите ни пищят, а покрай тях и ние. След това пийваме хапчета и припадаме кротко в унес, че сега всичко е наред. Още в далечната 1989 г. се появява една интересна хипотеза, наречена хигиенна от изследователя Дейвид Стракън. Според нея, увеличаващите се случаи на алергии и астма се дължат на стерилните градски условия- семействата стават по-малки и съответно децата няма с кой да си обменят болести, отсъства контакт с животни и почва. В градовете имунната система не се адаптирала правилно, според Стракън, а в ранна възраст излагането на микроби помага на имунната система и така не се стига до хиперреакция към потенциални алергени (които, иначе, са обикновени стимули от околната среда) като полена. Модерните санитарни мерки, прекаляването с антибиотици и промените в диетата са намалили излагането ни на противовъзпалителните, имуномодулиращи бактерии от околната среда. Аз съм живо (все още) доказателство за това, като предимно градско чедо ми отнема време да се адаптирам сред природата, а процесът е тежък и мноооого мукозен. Но след няколко дни по дървета и сред лехи, всичко започва да се нормализира.
Всичко написано дотук имаше за цел да представи контекста, в който градината да изгрее и като лечебница, освен като производителна база и място за почивка. Една болница в Англия си е направила труда да проучи сериозно благотворния ефект на градинарстването върху пациентите и да го включи като задължителна част от лечението им. Впоследствие, това прераства в социален проект, включващ и желаещи от общността за съвместно отглеждане на храна. Една добра идея води до друга.
Ето как да се възползваме максимално от зеленото пространство и да възстановим баланса:
- Като заровим пръсти в пръстта. Почвата е утроба за семена, спори, ларви, къртици, вибрираща от живот и досегът с нея зарежда на много нива. Като си представим мрежата от симбиотични взаимоотношения между микроорганизми, животни и растения в почвата, работата с нея ни включва като в контакт към този поток от енергия. Така че, махнете ръкавиците и смело сграбчете шепа от животворната смес. Освен, че ще установите какъв тип почва имате (изключително важна подробност за успешно земеделие), ще освободите във въздуха една бактерия- Mycobacterium vaccae-която стимулира отделянето на ензим, участващ в биосинтезата на серотонин* в предната част на мозъка. Това прави почвата естествен анти-депресант, с което си качество е известна отдавна. Естественият микробиом във всеки един от нас, за който стана въпрос в началото, заедно с антителата от имунните клетки, допринасят за вродения ни имунитет. Доказано е, че нарушения в имунната система ни правят уязвими и към разстройства в настроението като депресия. Д-р Кристофър Лоури от университета в Колорадо-Болдър третира раково болни с въпросната микобактерия и установява значително подобрение в психичното им състояние. Струва си да се поизцапаме малко.
Като стимулираме изследователския си дух. Често ми се случва да откривам нови видове из двора, а и да преоткривам свойствата на вече установени диворастящи такива. Почти няма растение, което да не може да ни бъде полезно, само трябва да се поинтересуваме от него. Както и от фауната навред, било като вредители или спасители. Градинарството, като всяка друга работа, изисква от нас да мислим творчески и да научаваме нови неща за заобикалящата ни среда. А това ни свързва по-добре с нея и поддържа нервната ни система в тонус. Междудругото, като честа причина за дълголетие и младежки дух, някои възрастни хора посочват именно постоянното любопитство и удивление от живота.
Като се разкършим физически. Само който не е копал и плевил, той не е изпитвал изцеряващата сила на това физическо усилие. Много хора тогава разбират, че имат колена, прешлени и мускули на ръцете. С цялата сериозност, физическото натоварване стимулира имунната система като първо, активира възпалителна реакция и няколко часа след това се индуцира и противовъзпалителен отговор. Разликата с други активности на открито, е удовлетворението от полезната работа по засаждане и облагородяване на пространството, които могат да се превърнат в активна медитация- какво непотребно да изтръгнем от себе си, както правим с бурените, или какво полезно искаме да засадим. Осъзнаване, че не е достатъчно само да го засадим, но и да го обгрижваме, за да разцъфти и разпръсне своя аромат или плодове.
Като се провикнем през оградата към съседа. Изисква дълбоко поемане на кислород и разширяване на гръдния кош; освен това, разтоварва и гърлената чакра. Може и по-възпитано да подходите, идеята е, че градинарството е много хубав начин за обединяване с други хора в смислена дейност, обмяна на опит и в комбинация с физическото натоварване, е чудесен начин за подобрение на психическото здраве.
Като вдишаме аромат и красота. Къде другаде да се подложим на цвето- и ароматерапия, ако не в градината, и то безплатно? Знаем за хилядите летливи молекулки ароматни вещества , фитонциди, флавоноиди и други, които растенията отделят за защита или флиртуване, но от които се облагодетелстваме и ние. А светлината в различните й багри въздейства на емоционално-психологическата ни нагласа в момента: преобладаващото зелено ни дава чувството за баланс и свежест, червено-оранжевите ни енергизират, сините- успокояват и концентрират, а лилавите ни въвличат в мистериите на вселената. Излагането и възприемането на слънчевата светлина намалява с 25% нивата на стрес-хормона кортизол, и както знаем и сме изпитвали многократно, е важна за поддържане на циркадния ритъм и способността да си почиваме и спим добре. Разходката или почивката в градината позволява на ума да се отпусне и рее в т.нар. ненасочено внимание (или блеене, по народному), но дори и по-целенасоченото наблюдение на хармоничните и красиви форми на цветята вече окъпва съзнанието ни с по-високи вибрации. Знаем, че в по-древни времена градината е предоставяла пространство за размишления, които не рядко са вдъхновявали поезия и чувството на благоговление пред по-висша сила. А ефектът от това генерира едни по-висши чувства. Между цвето- и ароматерапията може неочаквано да се подложим и на апитерапия или убождане от пчела, чиято отрова също има имуностимулиращ ефект. На мен ми се е случвало два пъти за една седмица, доста е отрезвяващо и, слава богу, без странични ефекти.
Но, едно от най-положителните изживявания е когато откъснем и отхапем от вкусния, собственоръчно отгледан плод или зеленчук и цялата любов и благодат потекат отново в нас. На това, здраве му кажи!
Тези истерични „пандемични“ времена предлагат чудесна възможност да преосмислим ролята на природата за нашето съществуване и повече от всякога да се опитаме да възстановим единството в себе си и това с околната среда.
* Серотонинът е невротрансмитер, синтезиран в централната нервна система. Познат е като „хормон на щастието“, защото играе важна роля в регулирането на настроението, съня, апетита, паметта, ученето и остаряването. Дефицитът се изразява в депресивни състояния, мигрена и други признаци на нервно разстройство.
