
Време е за Quincy Jones!
Когато дойде краят на есента, в градината грейват десетки малки слънца. Подаващи се иззад тъмно-зелени ветрила, изписват един овощен шедьовър- ДЮЛЯТА; или Quincy ( quince– дюля на английски), както наричам игриво плодовете, чувствени и кадифени като песента The secret garden (Sweet seduction) на легендарния композитор. Дали Ева не е била съблазнена именно от дюля в нейната тайна градина? Самото име-дюля (дуня на сърбо-хърватски)- звучи някак заоблено, женствено, изобилно, леко закачливо. Според Учителя Петър Дънов „кръглите плодове представят живот на чувствата, а продълговатите-интелигентност; и изобщо всеки плод има своето велико предназначение и чрез храненето с тях придобиваме определено качество (Жива реч,1937)“.
Вдъхвайки аромата, съчетаващ сила и сладост, се замислям какво е формирало това чудо. Суровите условия на западна и централна Азия, откъдето е родом дюлята, вероятно допринасят за характерната й твърдост. А миграцията й към по-топлия и влажен климат на юг определено разхубавяват мъхнатите жълтурки- плодовете стават по-едри, сочни и ароматни. Сведения за такава южна дестинация сочат към град Кидония (днешна Ханя) на о.Крит от времето на минойската цивилизация, където е забелязана за пръв път на европейска територия. Оттам тръгва и името й на запад (гр.kidoni-лат.cotoneum-старофр.cooin-англ.quince). С цвят на злато, заоблена форма, аромат и текстура подобни на ябълковите, дюлята ще се окаже „златната ябълка на раздора“ от небезизвестния старогръцки мит за избора „На най-красивата“ сред богините- според историците нямало данни за съществуването на ябълки преди Троянската война по онези земи.

Луис Ехидио Мелендез, 1771, Музей „Прадо“
Забавното е, че дюлята прилича и на круша, не само по форма при някои сортове, но и по някои структурни образувания (по-долу ще стане въпрос). Все пак и трите принадлежат към семейството на Розоцветните, и е нормално да споделят общи характеристики. А ако вземем предвид чувствената закръгленост на ябълката и интелектуалното издължение на крушата, то срещата им в дюлята я прави още по-интересна, и по-мъдра в съчетанието на разум и чувства!
Както се пее в една наша народна песен, само че за цветя:
Ябълка ли си, круша ли си, дюля си!
И то каква- същинско произведение на изкуството! Тъмно-сива гладка кора с кафеникав оттенък, заоблени тъмно-зелени листа с бежов мъх отдолу и елегантни клони, които оформят женствена осанка- свежа през пролетта, развиваща като дервиш разкошните едри бледорозови поли на цветовете; и апетитна през есента, натежала с различни по големина и форма жълти буци.
танцът към Вселената
Присягам се да откъсна няколко, а Дюля ми благодари шумно като отмята рязко назад освободените клони. Един плод може да достигне един килограм- всеки да си прецени дали би задрямал или разсеял в близост до тези потенциални преносители в отвъдното (дори и за кратко)… Освен мъх, по ръцете ми остава едно от нещата, които се ценят най-много в този плод- ароматът. Силен, ободряващ и сладко-тръпчив (какъвто е и вкуса на самия плод), което прави дюлята желан гост в парфюмерията и кулинарията. Древните гъркини хапвали парченце дюля преди „среща“, за да имат свежи и добре ухаещи устни. А масаж на лицето с парче прясна дюля не само оросява и стяга кожата, но й придава същото това леко поетично ухание (изпитано!).
Славата за вкусовите и лечебни качества на Дюля Кидониевна я посява по света от САЩ до Япония, включително Австралия, където местни съвременни творци изглеждат доста вдъхновени от нея. Джули Дейвидсън си е направо откритие за мен!
По нашите земи вирее предоволно като предпочита богата кисела почва, периодично обоготявана с оборски и минерални торове, а през есента с фосфор и калий. За да се покаже в пълния си блясък, трябва да е под прожектора на слънчевите лъчи и да се полива редовно, иначе развива дребни уродливички плодове, с повече каменисти клетки- онази твърдина около семките, което прави обработката кошмарна (има ги и малко в крушите и гуавата, а природата ги е създала, за да оказват именно здравина и устойчивост на плода). Дюлята заема почетно място в нашия двор в два екземпляра, защото e не само красивa, но и много ценнa с лечебните си и хранителни качества.

Дюлевото дърво е цяла аптека от листата до корените. Като начало, природните лечители насочват вниманието ни към цвета на плодовете и билките като индикатор за какво биха ни помогнали. Жълтият цвят се свързва с храносмилателния тракт- жлъчка, черен дроб, далак, стомах, като така спомага за изчистване от токсини, регулиране на теглото, подобрена перисталтика; подобрява зрението и състоянието на кожата; това е цвета на третата чакра, която е свързана с волята, смелостта, умствените способности и въздействието с жълт цвят стимулира и трите; дарява с радост и веселие и избавя от депресия и песимизъм (жълтия кантарион има същите свойства). И биохимията ни показва точно това: хапването на плодовете ще ни обогати с витамини А,В и С, и с микроелементи като калций, натрий, калий и желязо, както и с пектин, който помага за прочистване на червата, свързва и елиминира от организма тежки метали като живак и олово, както и жлъчна киселина и холестерол. Плодът засища, тъй като забавя храносмилателния процес (което може да се отрази запичащо)- чудесен регулатор на тегло и кръвна захар, което прави дюлята изключително подходяща за диабетици. Известният природен лечител Петър Димков препоръчва сок от сварени резенчета с мед за успокояване на сърцето и възстановяване от физическа и умствена умора. Ефекта от прясно настърган плод върху кожата го споменах по-горе (подобно действа и лимона- най-вече за проясняване на тена), а чисто визуалното въздействие на свежия жълт цвят засилва вниманието и в добавка с аромата, подобрява насторението моментално.

Успокояващият зелен цвят (на листата) се свързва с четвъртата чакра в областта на гръдния кош- отвара от дюлеви листа с техните биоактивни вещества ще ни помогне при нервно напрежение, кашлица и високо кръвно. Кората се използва при лечение на язви, а получената слузеста маса при накисване на семената във вода облекчава респираторни заболявания при вътрешен прием и заздравява кожни рани при външно приложение . Затова обичам да си пийвам топъл компот с целите плодове и семки при кашлица и болки в гърлото– действа като топла прегръдка и облекчава на мига.
Термичната обработка на плода е ключова за консумацията му, защото, не знам дали някой е опитвал да захапе сурова дюля, но дори и да е успявал да отхапе парченце, макар и с няколко зъба по-малко, езикът му ще го мрази известно време заради причиненото изтръпване и чувство на сухота. То се дължи на танините, които имат за цел по този начин да държат неприятелите на растението далеч. Турците, които са и най-големия производител на дюли в света, си имат и приказка за неприятна ситуация: Ayvayi yemek (буквално значи да ядеш дюля).
Разбира се, вкусовите качества на един плод или зеленчук се определят от сорта, условията на отглеждане и степента на зрялост. Нашите са супер ароматни, твърди и стипчиво-кисели. След термична обработка стават сладко-кисели и затова са чудесна добавка към различни манджи и десерти. Най-често оползотворяваме плодовете във вид на компоти и сладко (или по-правилно мармалад, което от португалски значи сладко от дюли; marmelo– дюля). Аз ги обичам в щрудел и печени, поръсени с кафява захар и канела, и гарнирани с маскарпоне или сметана (дори изместиха печените ябълки от първото място на любимите ми зимни десерти).
Но най-вълшебната трансформация, на която ги подлагам, е в комбинация с алкохол. Все едно извличам и запазвам душата на това венерино въплъщение в напитка за богини и богове! Ето как става: няколко плода (4-5) се откъсват с благодарност, измиват се добре от мъха, почистват се от семки и твърдини и се рендосват на едро. В тенджера се покриват с вода (литър и малко) и се оставят на огъня да ги омекоти и поразспусне. След това, ароматният сок се прецежда и е добре да е 1 литър, за да може да добавите 1 кг захар и след като тя се разтопи след усърдно бъркане, да добавите и литър чиста водка или ракия (с последната трябва да се внимава, тъй като внася допълнителни аромати и вкус).Тоест, съотношението сок:захар:алкохол е 1:1:1. Добавят се пръчка канела и карамфилчета. Оставя се малко да се поохлади и се налива в стъклени бутилки, дамаджанки или буркани да престои на слънчева светлина 40 дни. За това време всички съставки ще имат време да се опознаят и да сътворят Sweet seduction от песента в началото 😉

Това е и чудесен край на дюлевото приключение- зареждащо и вдъхновяващо (и помъдряващо, да се надяваме)!
Заглавна снимка: картина от Josephine Trotter, Дюли, 2012

