Арония-суперхрана без ирония
Някога много отдавна, отвъд Голямата вода, далеч в Дивия запад, живеели хора в пълен синхрон с небето и земята. Душата им била полет на орел сред безкрайна ефирна синева, а тялото- здраво дърво, подхранено от жизнените сокове на майката земя. Ако хармонията в тялото била нарушена, се свързвали с духовете на растения ,животни и звезди, и заедно туряли ред в хаоса. Една такава материализирана лечебна душица, която коренното население на Северна Америка много ценяло, била аронията. Малки букетчета от по няколко тъмносиньо-морави плодчета на не голям храст с елегантни овални листа, които придобиват изумително красиви шарки през есента. Нашите далекозападни приятели бързо установили оцветяващите свойства на плодовия сок и го използвали за бойна украса по лицата и за боядисване на дрехи. Впоследствие забелязали, че сокът заздрявявал порезни рани и ожулвания. Щом действал отвън, значи ще лекува и отвътре. Листа, клонки и плодове били впрегнати в лечебни чайове за състояния от колики до простуда. Плодовете използвали за обработка на месото и като част от пемикан– нещо като енергийно блокче от сушено месо, арония и други съставки, което се консумирало на дълъг път или през зимата. Друг начин да съхранят и използват хранителните и лечебни качества на арониевите плодчета през студените месеци, било чрез сушене.
Но с бурното развитие на младата държава САЩ и натикването на индианците по резервати, аронията изчезва от полезрението, за да се възроди в Европа през 18 в. и по-специално в Полша, която днес е най-големият производетел на този плод. В началото на 20 в. руският биолог и селекционер Иван Мичурин (чието име е носело морското ни Царево през социализма) търсил плодове, които да растат и устояват в трудните условия на Алтай и се натъкнал на аронията, която ашладисал на бърза ръка върху офика- местен вид, издържащ на -30 градуса. И, така, аронията била посрещната с аплаузи във Великата Рус. Освен, че е студоустойчива, аронията обожава слънцето и водата, особено по време на плододаването; устоява на слани и пролетни студове и предпочита неутрални до слабо-кисели почви (както и малините, касиса, боровинките и ягодите, затова не се препоръчва да се сади след тях). Перфектна за кюстендилската реалност и въобще за планинските и предпланински райони на България, където се посява за първи път някъде 70-те години на миналия век.
Дали силата да устоява и да се адаптира към трудни условия прави аронията „супер бери“? Въпреки, че не е съвсем „бери“, само видът й кара класификаторите да я слагат в кюпа на зърнестите плодове като боровинки и сие, но иначе растението с поетичното име Aronia melanocarpa спада към най-поетичното измежду семействата- Розоцветни- и плодовете по-скоро наподобяват миниатюрни крушки или ябълчици на дълги дръжки, сбрани в могъщи в силата си многопръсти ръчици. Образуването на съцветия или няколко цветчета събрани на едно място, е начин растението да цъфти и плодее по-продължително време, а малките цветчета да привлекат опрашител. Така плодовете на едно съцветие също съзряват с различна скорост и е истинско удоволствие да наблюдаваш преливащата феерия от зелено към лилаво, виолетово до синьо, докато набъбналите вече аронийчета не потъмнеят съвсем.
Но че е супер, няма място за съмнение. Аронията е обявена за суперхрана поради високото съдържание на полифеноли, витамини и минерални вещества. Полифенолите, изолирани за пръв път през 1930 г. от портокал и объркани за поредния витамин (Р), имат изключителни антиоксидантни и противовъзпалителни действия. Предпазват растенията от инфекции и намаляват стреса при неблагоприятни условия, привличат опрашители и оцветяват плодове и листа. Поглъщаме ги, освен чрез пресните плодове и зеленчуци, и чрез различни подправки, чай, вино и тъмен шоколад. Такива вещества са антоцианините, които в човека елиминират увреждащите окислителни процеси в клетката по-мощно от витамините С и Е. Антоцианините намаляват и оксидативния стрес в мозъка и така помагат при различни когнитивни нарушения като деменция и Алцхаймер. Докарват ракови клетки до самоубийство, особено в дебелото черво. В аронията има пет пъти повече полифеноли, отколкото в други синкаво-червени полодове като бъз, боровинки, касис и къпини. Което означава, пет пъти повече защита на имунната система, подобряване на зрението и мисловните функции, забавяне на стареенето и цялостно възстановяване на тялото.
В аронията има и голямо количество витамин С, който участва в производството на колаген, важен за растежа и възстановяването на нови тъкани, органи и кръвоносни съдове. Има антибактериални свойства като повлиява на бактериални инфекции в червата и белите дробове, особено при грип. Аскорбиновата киселина има и кръвоспиращи свойства. Пектиновите вещества, запазената марка на Розоцветните, спомагат за изчистването на организма от токсични и радиоктивни вещества, както и от патогенни микроорганизми, нормализират стомашната функция и премахват спазми.
Заедно с всичките си активни вещества, аронията премахва всичко излишно и вредно от клетките ни и се чувстваме по-здрави и подмладени. Само дето не става за прясно ядене-стипчиви ,оставящи чувство на сухота в устата. Затова и на английски казват на аронията chokeberry-предизвикващ рефлекс за повръщане. За сметка на това, преработена е чудесна- от пресни сокове през конфитюри до вино, аронията от векове присъства на трапезата. Сушена в коледния ушаф ще придаде цвят и тръпка. Тъй като има и силно диуретично действие, не се препоръчва количеството на прием да надвишава 150 гр./ден или 200 мл сок/чай на ден. Освен това, ако вече страдате от запек, стомашна язва, ниско кръвно и повишено кръвосъсирване, аронията не е препоръчителна, тъй като тя има подобни ефекти.
Но дори и само за украса, арониевото храстче е истинска радост за окото, особено през есента.
